Русия притисна и приятеля Янукович

в. Новая газета

Президентите Янукович и Медведев преговарят в Сочи. Снимка: официален сайт

Не бе твърде ясно какво цели Янукович с тази визита (при руския президент Медведев – б.р.) – та нали и самият украински лидер не вярваше, че може да се върне в Крим с победа от „Бочаров ручей“ (резиденция край Сочи – б. р.). Друг въпрос е, че Янукович просто нямаше как да не замине – инак в очите на електората му би рухнал бездруго разклатеният модел на украинско-руската дружба.

Не стига че дни преди това Медведев не посети тържествата на руските моряци, празнували в украинския Севастопол Деня на военноморския флот – макар визитата да бе широко анонсирана и рекламирана. Медиите, позовали се на източници от обкръжението на руския президент, обявиха тогава, че посещението било отменено, тъй като Янукович не пожелал да отстъпи (и после да подпише съответните договори) пред някои искания на Русия.

Посочени бяха и основните – Украйна да влезе в Митническия съюз (между Русия, Беларус и Казахстан – б. р.) и Киев да склони за създаване на съвместно предприятие между „Газпром“ и „Нафтогаз Украйна“. В замяна Украйна би могла да разчита газовите споразумения, подписани през 2009 г. от Юлия Тимошенко, да бъдат преразгледани, а сетне да се намали и цената на руския газ.

Въпреки очакванията на Кремъл Янукович все тъй проявява упорство. Независимо че е в крайно трудно положение, той засега не скланя да отстъпи пред Русия. Което пък до немай-къде дразни Москва – след подписаните м. г. спорни Харковски споразумения (газ срещу Севастопол) в Кремъл вероятно са решили, че няма какво много-много да се церемонят с днешната власт в Украйна.

Киев обаче не само успя да докаже обратното, но дори се опита да мине в контратака: заяви, че е готов отменянето на газовите споразумения на Тимошенко да се гледа в съда. Това заявиха вече и премиерът Микола Азаров, и президентът Виктор Янукович. Нещо повече, управляващите в Киев не крият, че може да използват срещу „главната си стратегическа сестра“ и други методи за контрашантаж.

Например, симетричен отговор на търговските санкции, наложени на Украйна от Русия – руската страна да бъде лишена от преференции при строежа на два блока от Хмелницката АЕЦ. Някои добавят, че можело да стартира и процесът „искане на компенсации за екологичните щети, нанесени от пребиваването на руския Черноморски флот в Крим“. Също и да бъде реанимиран отдавнашният конфликт във връзка с отнемането на фарове от Черноморския флот, да се блокира влизането на Русия в Световната търговска организация или да бъдат повишени цените за транзит на руски газ.

С една дума, по всичко личи, че се готви продължително противопоставяне между Украйна и Русия. Никой не би очаквал подобно нещо от Янукович, на два пъти подкрепян от Москва и на президентските избори, и докато бе в опозиция. А ето че Кремъл фактически се сблъсква едва ли не с втори Виктор Юшченко. И дори главата на Руската православна църква не успява да натисне украинския президент, при все че досега патриарх Кирил имаше доста голямо влияние върху него.

Упорството на украинския лидер обаче съвсем не се дължи на внезапно пробудена русофобия – то е рожба на чист политически прагматизъм. Защото през 2012 г. се очакват парламентарни избори, а „Партията на регионите“, начело на която Янукович дойде на власт, стремително губи привърженици. И то не в западните региони, традиционно враждебни на Янукович, а в Източна Украйна и в Крим. Затова всеки отказ от стратегическите интереси на Украйна не само ще влоши положението на пропрезидентските политически сили – той може да активизира и парламентарното, и гражданското противопоставяне.

Освен това, агресивните действия на руската страна в желанието й да получи контрола не само върху газовата тръба, но и над по-малки, но твърде апетитни парчета от украинския бизнес (от конструкторското бюро „Антонов“ и Одеския пристанищен завод до „Лугансктепловоз“ и „Запорожстал“) явно будят недоволство у големите бинзесмени в Украйна, свикнали да се чувстват самостоятелни играчи в собствената си страна и ориентирани в по-голямата си част към западните пазари. А от тези бизнесмени в една или друга степен зависи и самият Янукович.

При това до неотдавна Янукович, макар и през пръсти, водеше игра, насочена към сближаване със Запада. Междинна демонстрация на успешна съвместна дейност се очакваше да стане подписването на базови документи за сътрудничество с ЕС. За момента обаче процесът май е замразен, тъй като арестът на бившата премиерка Юлия Тимошенко бе посрещнат от Запада крайно отрицателно. Ненадейно за официален Киев негативно реагира и Русия, която обяви чрез външното министерство, че газовите споразумения, заради които съдят Тимошенко, са били подписани въз основа на договорености между двамата президенти и законите на Украйна и на Русия са били спазени изцяло.

Така Янукович получи няколко жълти картона наведнъж. Както от Брюксел и Вашингтон, така и от Москва. Това значително стесни полето му за маневри, отне му възможността да си играе и занапред на многовекторна политика, в която си бе изградил име на майстор вторият президент на Украйна Леонид Кучма. За разлика от Янукович обаче Кучма лавираше по-ловко между Русия и ЕС вкупом със САЩ. При всяко положение, щом след „делото Гонгадзе“ и „скандала с касетите“ Кучма фактически стана персона нон грата на Запад, Украйна направи рязък завой към приятелство с Русия. (Тогава впрочем Владимир Путин едва-що бе започнал да свиква с първото си президентство и не гледаше кой знае колко към украинските богатства.)

Неясно остава накъде би могъл да отстъпва днес Янукович. Засега се очертават два изхода. Или да се оправдае в очите на САЩ и ЕС, като пусне на свобода Тимошенко, или да направи отстъпки на Русия, като се хване да затяга гайките в страната по схемата на Беларус.

Всъщност Янукович може би ще се опита да воюва и на газовия фронт. През последните дни покупките на руски газ рязко се повишиха. В началото на август Украйна купуваше средно 60 милиона кубика газ за денонощие, а към 10 август бе стигнала до 97,3 милиона кубика. Да оставим настрана, че в началото на юли Украйна вече бе изкупила 29 милиарда кубика от общо 40, планирани за цялата 2011 г. С оглед на опита от последната „газова война“ през 2008-2009 г., не е изключено, че след като не се кани да прави отстъпки на Русия, Украйна тъпче догоре газовите си хранилища, та да „посрещне врага в пълна бойна готовност“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.