Чили: само студентите ли са недоволни?

Франс прес

Студентски протести в Чили

Студентските протести, които разтърсват Чили от три месеца, са израз на по-широко обществено недоволство – на недоволството на средната класа, която живее трудно, въпреки добре развиващата се икономика. Именно тази средна класа реши отново да изрази негодуванието си от властите, вдигайки шум, тракайки с тенджери. Два пъти за десет дни в подкрепа на демонстрациите, в които взеха участие повече от 70 000 студенти, хиляди жители на Сантяго излязоха по улиците с тенджери и тигани, вдигайки врява, дори и късно през нощта в „спокойните“ квартали на средната и висша класа – Ла Рейна, Провиденсиа и Нуона.

Тази форма на обществен протест (тракането с тенджери) се зароди през 70 години на 20 век като начин за изразяване на недоволството на средната класа срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде. После отново бе използвана и се свързва главно с 80-те години, когато бе предизвикателство срещу диктатурата на Аугусто Пиночет: форма на неконтролируем, почти неудържим протест, който можеш да изразиш и от дома си, от градината си.

„Да учиш пет години, а да плащаш 15!“ – пише на транспарантите по улиците, илюстриращи положението на стотици хиляди млади хора, принудени да вземат заеми, за да учат в университет. Члийците са все по-недоволни, че живеят трудно, въпреки „процъфтяващата“ икономика (ръст от 8 процента за 2011 г.). „Това е революция на средната класа, на хора, които искат децата им да учат в университет, но са затънали в дългове и започват да се питат за смисъла на живота“, коментира за Франс прес социологът и бивш съветник на президента Еухенио Тирони.

„Случващото се напомня Франция през май 1968 г., когато децата на буржоазията излязоха на улицата.“ Разговорите на работното място, между съседи и в социалните мрежи показват, че студентското движение се радва на подкрепа, а освен образованието, поставя под въпрос модела, който вече не задоволява почти никого. „От възстановяването на демокрацията през 1990 г. , Чили тръгна по пътя на развитието, но и на недостатъчната социална интеграция. Много хора почти стигнаха до Обетованата земя на средната класа, но не могат да преминат реката“, коментира социологът Патрисио Навиа, който през 2010 г. подкрепи завоя надясно на Себастиан Пинера.

Образователната система „на две скорости“, където качеството на образованието зависи от това колко пари имаш, всъщност спира социалния напредък и е резултат от чилийския „модел“ от 80-те години, смятат критиците. „Дори в мечтите си американското Чаено парт никога не си е представяло страна като тази, която създадоха нашите „Chicago Boys“ (либералните икономисти от обкръжението на Пиночет): възможно най-ниско данъчно облагане, минимално участие на държавата и почти пълна липса на регулация в някои области“, обобщава Марио Вайсблут, уважаван специалист по образованието в Чили.

Резултатът: така както рекордният растеж (5 процента за 25 години) прикрива крещящото неравенство, така и Чили има най-високи показатели според ПИСА (Програмата за международна оценка на учениците) за Латинска Америка, които обаче прикриват „огромната ножица в индивидуалните резултати и сегрегацията в социалния състав на училищата и университетите“, отбелязва той.

Без да отхвърлят комбиниран вариант между държавния и частния сектор, управляващите трябва да кажат: „Ние ще спасим държавното образование, на всяка цена“, заявява Вайсблут, който миналата седмица е бил приет в министерството, за да изложи възгледите си за излизане от кризата. Защото много от чилийците, които протестират, тракайки с тенджери, се страхуват да не се завърнат коктейлите Молотов, полицейското насилие и радикалните спорове както отляво, така и отдясно.

Бившият лявоцентристки президент Едуардо Фрей говори например за Чили като за държава, която е „на ръба на неуправляемостта“. А лидерът на дясната Партия за национално обновление Карлос Лараин заклеймява излизащите на улиците „безполезни провокатори“. „Чилийците не искат да развалят празника, те искат само равни възможности“, обобщава Навиа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.