Проваленият преврат и трудното начало за Москва
Ройтерс
В апартамента ми под наем нямаше телевизор и радио и безизразните лица в кретащите автобуси в центъра на Москва с нищо не подсказваха за новините от онази понеделнишка сутрин през август 1991 г. Но разбрах какво става щом влязох в офиса на американския вестник, където работих като асистент: съветският лидер Михаил Горбачов е болен и някаква структура, наречена Държавен комитет за извънредни ситуации, е поела контрола върху страната.
Изведнъж взимането на властта от твърдолинейните комунисти, които се опитваха да дадат заден ход на реформите на Горбачов и да спрат разпадането на Съветския съюз, превърна сънливото лято в определящ момент за историята на Русия и целия свят. Подобно на много планове в Русия, самонадеяността на превратаджиите бързо се изпари. Неуспешният им пуч само ускори рухването на комунистическото управление и разпадането на най-голямата страна в света.
Първият ден обаче никой не знаеше, че превратът ще се провали – нито Горбачов, нито Борис Елцин, който стана президент на Русия и със сигурност не и хората, които срещах по улиците на Москва. Открих смесица от мрачно предчувствие, надежда и примирение, които нахлуха в изтощителната рутина на оцеляване в страна, клатушкаща се при система, въведена след друга дълбока промяна в Русия през 20 век – болшевишката революция от 1917 г.
В сивата столица, която се превърна в лоша пародия на работнически рай, московчани обикаляха по празните магазини, търсейки възможност да купят някакви продукти и неочаквано попадайки на купища загнил лук и консерви с месо с неустановен произход. Имаше обаче едно усещане, вероятно засилено от връщането назад в миналото, за развиваща се драма с важни последици. „Това е истински държавен преврат“, ми каза възрастна жена. „Нищо добро няма да излезе от това“, изтъкна тя.
Истински преврат – да, но и забележително неуспешен. Само три дни бяха нужни за разгръщането на пуча, провален от неподчинението на Елцин и гражданите, които се събраха около него пред сградата на руския парламент, отчаяно опитвайки се спрат връщането към твърдолинейното управление.
Лошата организация и половинчатото изпълнение преследваха организаторите на преврата. Първите признаци за проблеми се появиха на пресконференцията в понеделник на съветския вицепрезидент Генадий Янаев и на неговите другари, когато Янаев заяви, че поема временното президентство. Ръцете и гласът на Янаев трепереха.
Пред сградата на парламента на река Москва, Елцин показа много повече темперамент, като се качи на танк и събра тълпа, решена да не се отказва от свободите от ерата на гласността на Горбачов. До 21 август, сряда, вече бе ясно, че превратът се е провалил.
Четири месеца по-късно, на 25 декември, официалната руска агенция ИТАР-ТАСС пусна кратък бюлетин: „Горбачов подаде оставка като президент на Съветския съюз“. Ядрената свръхсила, която бе обсебила Запада – от Сталин до Спутник – престана да съществува, нещо което трудно можехме да си представим от двете страни на фронта на Студената война само няколко години по-рано.
За Русия това бе трудно ново начало. Икономическите трудности, които се задълбочиха към края на 80-те години, се изостриха заради объркания преход към капитализъм и оставиха много руснаци с разбити илюзии и охладнял ентусиазъм за демокрация. Съюзният парламент – Белият дом в Москва – отново стана място на конфронтация през 1993 г., когато танковете на Елцин обстрелваха сградата, за да изкарат твърдолинейните депутати, някои от които негови съюзници две години по-рано.
Днес е трудно да си представим хаоса там в началото на 90-те. Сега централната сграда на руския премиер Владимир Путин, който първо бе президент, след като наследи Елцин през последния ден на 1999 г., е оградена с висока черна ограда, която пази добре поддържани ливади – символ на относителната стабилност на Русия по времето на Путин.
Това е време, което негови критици сравняват с 80-те и стагнацията преди реформите на Горбачов, проваления преврат и рухването на държава, която изглеждаше предопределена да съществува най-малко десетилетия.
Все още спъвана от наследството на Съветския съюз, Русия се бори с нови проблеми, предизвикани отчасти от разпадането на съюза – от миграцията и етническото напрежение до отслабените отношения и геополотическата борба, която доведе до кратка война с Грузия през 2008 г. Когато превратът през 1991 г. се провали, аз се обадих на приятелката си, сега моя съпруга, и й казах, че всичко свърши. Тя се изсмя и каза: „Едва сега започва“.
БТА