Майкъл Чаплин: Майка ми съжали тези заблудени хора

Синът на великия комик разказва какво е преживяло семейството му, когато българин и поляк открадват от гроба ковчега на Чаплин през 1978 г.

(допълнение към „Българинът, който открадна Чаплин – митовете не умират“)

Майкъл Чаплин, синът на Чарли Чаплин. Снимка: Иван Бакалов

Майкъл (Мишел) Чаплин, 70-годишен. Втори син на Чаплин от брака му с Уна О’Нийл. Роден в Бевърли Хилс, САЩ, израсъл в Швейцария, живял във Франция, където е бил фермер. Подобно на баща си има 5 деца. В Лозана го наричат с френското произношение на името – Мишел. През 1957 г. се е снимал във филма на баща си “Един крал в Ню Йорк”. Г-н Чаплин ни прие любезно в кабинета си в семейното имение в Корсие сюр Веве край Лозана. Беше учуден да научи, че в България е направен документален филм “Човекът, който открадна Чаплин”, в който герой не е истинският извършител, а самозванец. Майкъл Чаплин получи снимки на първия в света паметник на Чарли Чаплин, поставен пред Дома на хумора и сатирата в Габрово през 1979 г. , дело на скулптура Георги Чапкънов.
През април 2001 г. Майкъл, Юджийн и Жералдин Чаплин станаха съучредители на фондация на името на баща си, която по-късно превърна в музей имението в Корсие сюр Веве.

– Г-н Чаплин, какво се случи през март 1978 г., как вашето семейство преживя кражбата на баща ви от неговия гроб?

– Тогава бях тук с жена си и децата си, защото беше след Коледа 1977 г., скоро след смъртта на баща ми и искахме да сме при майка ми. Тя беше сама и беше много разстроена. Тогава – през март, не съм много сигурен за датата, една сутрин дойде полицията и каза, че баща ми бил изваден от гроба му, ковчегът липсвал. Майка ми беше шокирана. Тя беше страшно изненадана, че може да се случи подобно нещо. Дойдоха много журналисти, струпаха се пред къщата, чакаха пред вратата. После имаше телефонно обаждане и някой, преправяйки гласа си, говорейки през някаква машина, поиска откуп. Не мисля, че това беше този, който е взел тялото, а някой, който беше прочел за това във вестниците и се опитваше да изкара някакви пари. Не съм сигурен вече кога, след седмица-две, струва ми се – позвъни друг човек, този път без да преправя гласа.

– Вие ли говорихте с него или майка ви Уна Чаплин?

– Аз не говорих с него. Той говори със със сестрите ми. Три от сестрите ми бяха тук. Майка ми не вдигаше телефона.

– Какво поиска похитителят?

– Той даде повече подробности за кражбата и поиска откуп – дори не мога да си спомня колко, струва ми се, че беше около милион и половина швейцарски франка.

Майкъл Чаплин, синът на Чарли Чаплин. Снимка: Иван Бакалов

– В някои вестници от онова време пише, че отначало изнудвачите са искали 1,5 милиона франка, после свалили на половин милион франка…

– Да, имаше преговори (усмихва се). И така, дойде полицията, която прослушваше телефонните ни разговори, и поиска от нас да говорим с престъпниците. Много искаха да платим парите или поне да отидем с парите, за да ги хванат. Не знам дали точно в момента на вземането, или като маркират парите и така ги заловят по-късно.

– Вие съгласихте ли се?

– Тогава семейството каза: “Не!” Решихме, че не може. Ако платим, всеки ще дойде и ще направи нещо. Накрая от полицията отстъпиха: “Добре, ще се престорите, че плащате. Ще се престорите, че отивате в банката с куфар, ще следвате инструкциите и ще се опитаме да ги хванем, когато вземат парите”. Но от полицията не бяха много доволни. Защото знаеха, че щом разберат, че банкнотите са фалшиви или лъжем, а те не успеят да ги заловят, доверието ще бъде загубено. Затова си мислеха, че ако наистина се даде сумата, шансовете за залавяне ще са по-големи, а парите ще бъдат възстановени по-късно. Ние се съгласихме да се престорим, говорихме по телефона, уредихме си среща и полицаите са качиха в колата на майка ми, отидоха в града, в банката. Излязоха оттам с куфар, а полицаят, който се преструваше на шофьор…  Не, не, шофьорът си беше там, всъщност отзад в колата долу на пода имаше въоръжен полицай. После … това, което се случи, мисля вся някакво подозрение, не съм сигурен, но в крайна сметка те трябваше да минат над един от мостовете, който водеше към магистралата, да хвърлят куфара и някой да го вземе. И ми се струва, че човекът не се появи, надушили бяха. Така че от това нищо не излезе и отново имаше телефонни разговори, в които казваха, че вече не могат да ни вярват и отправяха заплахи към малкия ми брат. Не смятам, че са имали някакви истински намерения, но мисля, че бяха в безизходица и искаха да окажат по-голям натиск. И така това продължи няколко седмици, струва ми се. Те се обаждаха на сестрите ми и разговаряха с тях. Разбраха се, че ще продължат преговорите само чрез адвокат в Лозана. И че всичко трябва да минава през него.

– Уговорихте ли се накрая?

– И така, уговорихме се да му се обадят един определен ден, в определен час, за да се уточни вземането на парите. Те трябваше да звъннат в 10 часа. Това, което полицията знаеше за замесените в открадването на тялото на баща ми, беше, че винаги звънят от улична телефонна кабина в Лозана. Но не знаеха точно от коя – с технологията по онова време можеше да се определи само, че се обаждат от Лозана. И стана така, че полицията сложи постове около всички телефонни кабини в Лозана. И, разбира се, са видели кой влиза и се обажда точно в определения час и са го хванали. Бяха мобилизирали много полицаи, но бяха решили, че ще ги заловят и така ги заловиха.

Чарли Чаплин режисира своя син Майкъл в сцена от филма „Един крал в Ню Йорк“. Снимка: Уикипедия

– Вие и семейството видяхте ли кои са тези хора, крадците, които ви изнудваха?

– Не. Струва ми се, че впоследствие майка ми изпитваше жал към тях, защото очевидно това бяха заблудени хора. Заблудени и отчаяни. Те на практика не отвлякоха човек. Изглежда бяха чели, че в Италия (по онова време имаше много отвличания) някои открадват ковчег от някое семейство. А там хората са много религиозни и за тях тялото да не е погребано в гробище, на свято място, има голямо значение.

– Вие как го възприехте?

– Ние… специално майка ми не беше религиозен човек. Не беше практикуваща католичка, беше антирелигиозна. За нея бе възможно да се дистанцира. За нея, когато човек е умрял, духът му вече го няма и тялото е просто нещо което се връща в земята. Така че това нямаше такъв разтърсващ ефект върху нея. Когато се случи, тя се шокира, но после й се струваше нелепо. Тя не знаеше нищо за престъпниците, но ми се струва, че ги съжаляваше, защото бяха извършили нещо, за което щяха много тежко да платят. И мисля, че приятелката на единия се обади и разговаря с майка ми. Каза, че се извинявали. Но по това време нещата вече бяха в съда.

– Помогна ли ви името на баща ви в кариерата? Или ви тежеше?

– Самият аз никога не съм правил кариера в шоубизнеса. Децата ми – да. Имам две дъщери актриси, една дъщеря певица и двама сина, които не са в шоубизнеса. Така че лично не ми е помагало, защо не съм се стремил … Малко съм работил във филмовата индустрията като съвсем млад, но после станах фермер във Франция. Може би ми е тежало името на баща ми. Да, като малък ми тежеше малко. Защото, като имаш такъв известен баща, винаги е трудно да разбереш кой си ти самият в действителност, защото винаги те идентифицират като сина на еди кой си. Това е малко трудно и може би ми е отнело време да открия собствената си идентичност, може би повече отколкото на другите, не знам.

– Приличате на баща си, особено като се засмеете.

– … (смее се и завърта очи като в кадър от филм на баща си)

ядец
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.