Новата световна война за патентите

Битките за патенти стават все по-жестоки и скъпи. Цялата работа с тази сделка е за патентите – това бе почти всеобщото мнение за направеното от Google съобщение, че купува Motorola Mobility – производител на мобилни телефони и други устройства, за колосалната сума от 12,5 милиарда долара. Придобиването наистина ще осигури на Google страшно много патенти: 17 000 издадени и още 7500 в процес на одобрение. Те трябва да помогнат на технологичния гигант в усилията му да си гарантира, че повече смартфони и други мобилни устройства ще заработят с неговата операционна система Android.

Възможно е обаче сделката да направи битките за патенти по-мръсни и скъпи. През декември четири компании, включително Microsoft и Apple, платиха 450 милиона долара за около 880 патента и приложения, собственост на Novell – затруднена софтуерна фирма. През юли тези две и още четири компании, сред които Research in Motion – производителят на Blackberry, похарчиха 4,5 милиарда долара за 6000 патента, притежавани от Nortel – фалирал канадски производител на телекомуникационно оборудване.

Преди последната си сделка Google купи 1000 патента от IBM. Освен това компании се съдят помежду си. Apple претендира, че нейни технологии са били копирани от Samsung и Motorola в техните телефони, работещи с Android. Oracle съди Google за до 6 милиарда долара, като твърди, че Android нарушава нейни патенти. Microsoft също съди Motorola за Android. Nokia уреди наскоро подобен спор с Apple.

Какво става?

Някои казват, че компаниите придават по-голямо значение на интелектуалната собственост. Наистина, цената на сключената от Google сделка изглежда е била изчислена въз основа на стойността на патентите, в резултат на което акциите на други фирми, притежаващи много патенти, поскъпнаха. Други обаче са на мнение, че битките отразяват недостатъци в патентната система, които заставят компаниите да плащат огромни суми, за да защитават разработени от самите тях технологии. В отговора се съдържа по малко и от двете.

Кент Уокър – един от старшите адвокати на Google, се оплаква, че компанията е била принудена да похарчи много пари, за да се защитава от несериозни съдебни искове, подадени от конкуренти. Други се противопоставят, като твърдят, че тенденцията компютрите да стават мобилни облагодетелства фирмите в сектора на информационните технологии, които инвестират в изследвания от години, и че Google е била наивна – или идеалистично настроена – да разшири своя Ай Ти бизнес, без да си осигури куп патенти.

Има отговор и на тази теза: че притежателите на патенти могат да ги използват като бариери, поради което антитръстовите регулатори в Съединените щати проявяват интерес към тях. През април министерството на правосъдието поиска промени в продажбата на патентите на Novell, за да бъде защитен софтуер с отворен код. В наши дни иновациите в Ай Ти сектора обикновено разчитат на голям брой малки подобрения, включващи много технологии, което означава, че не винаги е ясно кои точно открития покрива съответният патент.

Обществена тайна е, че всеки нарушава патентите на останалите по един или друг начин. Това поражда стимул за компаниите да увеличават своите портфейли с патенти, за да засилят преговорните си позиции, което води до положение, оприличавано от някои на надпревара във въоръжаването.

Правните спорове обикновено завършват със споразумения, при които всяка от компаниите разрешава на другата да използва нейни патенти и се разменят малки суми пари. Това е за предпочитане пред едно взаимно унищожително подаване на насрещни съдебни искове до безкрайност. Борбата за патенти е по-оспорвана от всякога.

Една от причините за това е, че мобилните телефони осигуриха нова платформа за компютърните технологии, върху която фирмите искат да имат доминиращо положение. Като се има предвид огромното количество молби, подадени в патентното ведомство на САЩ (над 1 милион към този момент, с период на чакане около три години), стандартите се понижиха. Издадени бяха съмнителни патенти – тенденция, благоприятствана отчасти от съдебни решения, които позволиха патентите да се опират на някакъв софтуер и „бизнес методи“ – нещо, което накара мнозина да започнат да мислят, че никой няма право да претендира за подобна интелектуална собственост.

В Европа и Япония, където стандартите за издаване на патенти са по-високи, този проблем е по-малък. Нещата са още по-неприятни, когато някои компании умишлено влизат в спорове, за да се възползват от все по-изгодните съдебните искове.

Сред т. нар. недействащи юридически лица (НЮЛ), които имат интелектуална собственост, но не и действителни продукти, са такива величествени организации като Харвардското медицинско училище. Някои такива НЮЛ обаче са наричани подигравателно „тролове“, тъй като тяхната единствена цел изглежда е да извлекат ползва от правната система, като искат лицензионни такси от компании, понякога за съмнителни патенти.

През последните 15 години, средната присъдена сума на такива юридически лица за нарушен патент се удвои, докато тази за останалите фирми намаля. Съдебните решения в Съединените щати започнаха да подрязват брадите на троловете, като направиха по-трудно за тях да печелят съдебни битки и като затегнаха критериите за това дали едно откритие е наистина „неочевидно“. Броят на съдебните искове, заведени срещу Microsoft в прочутия със своята благосклонност към ищците Областен съд на Източен Тексас, намаля от 17 през 2007 г. на едва две досега тази година, съобщи главният адвокат на софтуерния гигант Брад Смит.

Предвид факта, че големите компании подобриха своята правна защита, троловете промениха тактиките си и сега са на лов за новаци. Едно ново законодателство може да промени нещата. Директорът на патентното ведомство на САЩ Дейвид Капос казва, че Законът за изобретенията може да е равнозначен на „най-дълбоките реформи в американската патентна система от 175 години“. Очаква се той да бъде приет тази есен, като президентът Барак Обама даде да се разбере, че ще го подпише, а големите Ай Ти и фармацевтични компании изразиха своята подкрепа за него.

Много предприемачи и капиталисти спекуланти обаче са против този нормативен акт, изтъквайки като аргумент, че той няма да реши нито един от основните проблеми в системата и поражда риск от възникването на нови. Най-спорният момент е промяна в методиката за определяне на истинския изобретател. Вместо „първия, изобретил“, успешният кандидат ще е „първият, подал“ своята молба – стандарт, прилаган в целия свят. Хармонизирането на американските правила с тези в други държави ще е стъпка към по-голямо сътрудничество и ефективност в проучването на патентите в глобален мащаб.

„Едрите риби“ харесват това предложение, тъй като им гарантира по-голяма правна сигурност, че няма да се появи някой, който да претендира, че е излязъл първи със съответната идея. Изобретатели като Стив Пърлман – основателят на WebTV и други фирми – обаче твърдят, че то принуждава компаниите да подават молби за патенти преди техните изобретения да са разработени изцяло. Това, предупреждава Пърлман, ще засили тенденцията на правене на постепенни подобрения, а не на големи новаторски стъпки, и ще намали конкурентоспособността на Съединените щати.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.