Механизмът на оскотяването според Жозе Сарамаго

Преведоха най-прочутия роман на нобелиста

Ако пряката реч в „Слепота” на Жозе Сарамаго беше изписана традиционно, романът щеше да е поне двойно страници (изд. „Колибри”, превод Вера Киркова-Жекова). Тя не е отделена от текста на разказвача, върви в него с много, ама много висока белетристична техника и страниците изглеждат запълнени до дупка с букви. На пръв поглед нечетивни. Но не е така и не е просто техника. Португалският нобелист (1998) показва, че в съчетаването на форма и съдържание има още неподозиран хляб.

Докато чака на светофара в колата си някакъв мъж ослепява. Изведнъж и без нищо. Някакъв го придружава до дома му, задържа ключовете от колата. Той е професионален крадец на коли, след малко ослепява – изведнъж и без нищо.

Трите думи „и така нататък” означават пандемия, защото това ослепяване е силно заразително. Верижната реакция е чудовищна. Правителството взема мерки още на другия ден. Организирано изолира вече ослепелите и предполагаемите заразени. И т.н.

Сарамаго произвежда социално-психологическо моделиране. Той проиграва модела в реална ситуация. Експериментът показва, че са нужни няколко седмици за подробности като свободното изяждане на човешки трупове от изгладнели кучета по улиците. Когато воните са неразличими и никой не вижда. Изчерпателна слепота.

Но Сарамаго е писател, интересуват го отделният човек и механизмът на индивидуалното оскотяване. Неговият модел позволява да се видят невидимите човещини, невидими когато слепите са размесени между зрящи. Романът бил филмиран, ала в него има недостъпни за киното неща, непоказваеми.

„Слепота” е отзивчивост към времето, можем да кажем, че този свят си заслужава заради прочитането на такива като него. Важното е, че го има и че може да се ползва извън метафората: „Не би било редно да си представим, че тези слепи, в такова количество, ще вървят там като овце към кланица, блеейки както обикновено, малко притиснати един в друг, разбира се, но те и бездруго винаги така са живели, косъм до косъм, дъх в дъх, миризма в миризмата”.

Обобщението е еднозначно: „Няма слепи, а слепота”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.