Румъния на яхтите срещу Румъния на олиото, брашното и солта

в. Журналул национал

Министърка по румънски
Елена Удря, скандално известна в Румъния с разголените си фотосесии, беше и министър на регионалното развитие. Снимка: политикон

Селска улица в окръг Нямц. Осемдесетгодишен мъж, слаб и блед, държи в ръце, чието треперене не успява да овладее, найлонова торбичка. Някой го пита за демокрацията, за гласуването – абстрактни думи, на които той не схваща смисъла. Друг го снима с камера. Очевидно е притеснен и изплашен. Повече изплашен. Казва, че в торбичката има олио, брашно и сол.

Да, сол. Мисълта, че някой може да му конфискува торбичката, е единствената, която го измъчва. Иска му се да побегне, гледа с празен поглед наляво и надясно, но краката вече не го слушат. Бяхте ли взет с автомобил от къщи, какво значение има за вас демокрацията, някой намекна ли ви за кого да …? Какво да отговори? Демокрацията е торбичка с олио и сол. Ако изборите бяха всеки месец, ако демокрацията беше менструална, щеше да може да се диша.

Човекът изглежда измъчен. Лицето му е отсяло през годините само кривите линии – знаци на понесените неволи. Времето не е оставило в последователните си отлагания следите от никоя среща с благосъстоянието, с щастието, с късмета върху лицето на този човек. Иска ми се да извикам на тези, които го интервюират, да го оставят на мира.

Миналата седмица двете новинарски телевизии, които все още дръзват да поставят дразнещи властта въпроси, не спираха да ни занимават с не знам коя рокля на мадам Удря (министъра на регионалното развитие и туризма Елена Удря – бел.ред.). Роклята, която струва колкото нов автомобил, беше облечена на банална пресконференция. Марковите и луксозни тоалети на г-жа Удря не са изненада за никого и въпреки това, съответната рокля, която стои в каталозите с цена 14 хиляди британски лири, предизвика дори и иронично-шеговития интерес на американската преса.

Бодлер, големият френски поет, скицира остро в една поема-памфлет едно нищожество на своето време – мъж, който „затворен в тъмницата в чисто новите си дрехи“, излага на показ „великолепното си слабоумие“. „Стори ми се“, добавя с отвращение поетът, „че събира целия дух на Франция“.

При нас обаче нещата са по-разумни. Въпросната министърка, в чиито ръце стоят парите за развитието на Румъния (беше й „измислено“ дори министерство, което включва тази замайваща формула), не може да бъде подозирана в слабоумие, а още по-малко във „великолепно слабоумие“. Тя е ориентирана жена, на която, за разлика от онзи селянин от Нямц, й се е усмихнал късметът. Късметът й се нарича Траян Бъсеску, както заяви тя без колебание. Въпросът дали си е купила сама роклята или дали й я е подарил съпругът й Дорин Кокош, е погрешен, няма съдържание и обижда истината. Роклята й е купена от г-н Бъсеску.

Това е една истина, ясна като бял ден. Бих казал дори, че г-н Бъсеску й е купил и чантите, и обувките, и хотелите, и вилите и лимузините. Кой даде толкова власт на тази жена, която днес разхвърля пари с лопата и с багер? Тайната на извънредния финансов успех на г-жа Удря се нарича Траян Бъсеску. Също г-н Бъсеску облича и (председателката на Камарата на депутатите) Роберта Анастасе и (министъра на транспорта) Анка Боаджиу, както и (първия заместник-председател на управляващата Демократично-либерална партия) Адриян Видяну.

Г-н Бъсеску се е погрижил много хора да имат дебела кесия. Как да не целуваш ръка на такъв човек? По-лишена от късмет обаче е Румъния. Смехът на едни е плач за други. Но ето че идва моментът, в който и те, нещастниците, получават отплата.

Получават сол, получават дори торбичка с царевично брашно. Кой ти дава нещо на днешно време? И те трябва да останат задължени на този благодетел. И в трудни моменти да целуват ръката, която вчера ги е гъделичкала по врата. Разбира се, има и неблагодарници, които са предавали големия благодетел. Не е ли нормално, според критериите в святата книга на мафията, тези, наистина малко на брой, неблагодарници, които са забравили кой ги е направил големи, да си платят, да бъдат погалени с белезници по китките и после освободени заради добро поведение и подновени клетви за подчинение?

Това бяха, разбира се, електорални упражнения на полигон, начални изстрели за регулиране на стрелбата, из Нямц и Бая Маре. Равен резултат. Спомням си пълната с поуки дискусия, водена неотдавна една вечер с един бивш министър. Имаме, казва той, леко докоснат от питието, от което не спираше да отпива, три рецепти за печелене на изборите. Първата е „софт“. Както беше, питам аз, в онзи разговор: „Абе, Виорика (Виорел Хребенчук, политик от Социалдемократическата партия – бел.ред.), стига си броил, бе момче, ние ще ги преброим! Хайде на шампанското, че напразно се мъчиш“. Говореше Видяну.

Има ли някакво неизвестно продължение този шеговит разговор? „Има“, казва хитро човекът на властта. „Ако ти, Виорика, дойдеш със 10 000 гласа повече, аз ще дойда в следващата минута с 20 000. Ако ти донесеш 100 000, аз ще те надскоча с 200 000. Това е продължението!“ Смее се. Аз така се замаях, че дори забравих да питам какви са другите две тайни за кражбата на бъдещите избори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.