Докога бунтовниците в Либия ще са верни на Запада?

Ройтерс

Въздушната мощ на НАТО може и да спечели войната в Либия и да отстрани Муамар Кадафи, но всички очаквания, че това автоматично ще доведе до чисто прозападно правителство, може да се окажат далеч от истината. Все още никак не е ясно кой ще управлява страната, която от 40 години познава само управлението на Кадафи, и колко ще са лоялни те към своите съюзници. В идните месеци обаче почти със сигурност ще има борби за власт и влияние между отчаяни бунтовнически елементи и сред чужди държави и компании за контрол и достъп до петролното богатство на Либия.

Събитията от т.нар. „арабска пролет“ може да са доближили няколко страни до демокрацията, но отстраниха също управници, чиято непопулярност често се дължеше донякъде на близките им отношения със Запада. Нови правителства в региона знаят, че трябва да вървят по свой собствен път, ако искат да запазят легитимност.

Новите управници на Триполи, ако оцелеят, ще трябва да се справят с шеметен водовъртеж от несъвместими интереси и искания на различни групи – от племенни лидери до ислямистки групи, многонационални петролни гиганти и най-влиятелните западни и бързоразвиващи се икономики в света. „В момента има еуфория в Лондон, Париж и Вашингтон и облекчение, че те няма да са в капана на една продължителна война, както бяха започнали да се опасяват“, каза Розмари Холис, директор на отдела по Близкоизточни политически науки в лондонския Сити университет. „Но когато емоциите се уталожат, те ще разберат, че нещата може да са доста по-сложни.“

Либийските бунтовници вече показаха, че гледат с неохота на постоянно присъствие на войски на НАТО, макар да не е ясно дали някоя западна страна въобще би искала това. Истинският интерес, както винаги, ще бъде за петрола и парите. Вчера следобед, когато огнеборци продължаваха да се разполагат по улиците на Триполи, следвоенните игри ясно започнаха. Китай и Русия, които до неотдавна критикуваха западните действия в подкрепа на бунтовниците, побързаха да ги признаят за легитимно правителство.

Италианският министър Силвио Берлускони обяви, че ще се срещне с бунтовническия лидер в Италия през следващите дни – ход, смятан за относително директен опит да се възстанови достъпът на италианския петролен гигант ЕНИ. ЕНИ бе най-големият играч по времето на Кадафи и има ясни надежди просто да продължи оттам, където спря. Други компании, в това число френската Тотал, австрийската ОМВ и британската БП, също ще търсят начин да си върнат бившите си съоръжения и да подновят операциите си.

Бяха нужни години чуждите правителства и компании да договорят достъп до ресурсите на Либия с режима на Кадафи в сделки, които бяха остро критикувани навремето, че са непрозрачни и вероятно корумпирани. Сега те може да бъдат преразгледани.

В подкрепа на чуждите, но не западни инвестиции?

Подкрепата по време на войната може да се окаже дипломатически полезна, но разногласията сред бунтовниците и западните правителства и компании може да провалят това и вероятно да дадат преимущество на всяка нова фирма, която иска да влезе в надпреварата. „Бих казал, че новото правителство ще подкрепя широко чуждите инвестиции, но би било грешка да се каже, че то ще бъде напълно прозападно само заради военната подкрепа“, каза Джон Дрейк, консултант за оценка на риска в базираната в Обединеното кралство компания АКЕ, която консултира няколко петролни компании, действащи в региона.

„Всъщност много от бунтовниците са вбесени от относителната липса, според тях, на военна подкрепа. Те искаха повече пари и оръжия и смятат, че не са ги получили“. Някои източници в петролната индустрия казват, че бунтовниците може дори да са поискали директно пари и оръжия от петролни компании. След като тези молби очевидно са останали без отоговор, не е ясно какво желание ще имат сега бунтовниците да спазват договорите от времето на Кадафи.

Други експерти в петролната индустрия казват, че ако искат петролът отново да потече бързо, нямат избор, освен да преговарят с фирмите, управлявали ключови петролни съоръжения по времето на Кадафи. Всичко друго, казват те, просто ще отнеме твърде много време. „Когато дойде на власт ново правителство, то ще има нужда от пари и единственият начин за набавянето им ще е бързото възобновяване на производството“, каза Стефано Касертано, високопоставен сътрудник в мозъчния тръст BIGS-Potsdam.org.

„За да направят това, те ще имат нужда от ЕНИ. Те не само имат договори, но и ноу-хау в областта на геологията, тъй като работят там от години. За да постигнеш това е нужно доста време.“ Но в дългосрочен план той каза, че италианската компания, смятана за една от най-близките на режима на Кадафи, може лесно да се окаже в ситуация на „дипломатически атаки“, насочени срещу изземване или предоговаряне на нейните активи.

Повтаряне на грешки от миналото?

Сигурността може да се окаже по-голям и непосредствен проблем. Наблюдавайки как бунтовниците настъпват в Триполи в неделя вечерта, висш служител на петролна компания каза, че основните му опасения са, че, както в Ирак, и тук диктатурата ще бъде последвана от хаос. „Единственото ми съображение е, че това е твърде лесно, за да е истина“, каза той. „Това ще бъде страна без държавни служби, без институции и военни, с нужда от помирение, с петролно богатство, предизвикващо раздори и племенна култура, която изисква да се спечели на всяка цена.“

Макар някои да виждат ръката на западните разузнавателни служби и специални сили в катализирането на бунта в Триполи, анализатори смятат, че може да се окаже доста по-трудно за западните сили да контролират последиците. За да успеят да запазят достъпа си и да избегнат обвиненията за всяка катастрофа, те ще трябва да маневрират внимателно между това да влияят на събитията и да бъдат възприемани като твърде контролиращи.

Най-добрият изход за Запада, казват те, е независима Либия да намери своя собствен глас, но да се надяваме, че той няма да предизвика Запада твърде директно по въпроси като борбата с ислямистите и подкрепата за Израел. „От Ирак знаем, че първите дни, седмици и месеци са от ключово значение за дългосрочната стабилност“, каза Даниел Корски, висш сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, който е дългогодишен поддръжник на войната и отдавна се занимава с възстановителни усилия на други места. „Западът трябва да е там, за да подкрепя един системен преход, да предотврати произвол и да даде на бунтовниците да разберат, че трябва да спазват стандартите, които според тях Кадафи никога не е изпълнявал.“

Директорът на Руско-либийския бизнес съвет Арам Шегунц каза в Москва, че според него руските фирми ще бъдат напълно изхвърлени от Либия по нареждане на НАТО. Някои анализатори обаче предполагат, че такива драконовски действия са малко вероятни. Особено след иракския конфликт такъв крещящ опит да се облагодателстват западните фирми може да бъде сметнат за сигурен знак, че конфликтът не е целял нищо повече от заграбване на петрола от страна на Запада.

„Балансът ще е труден“, каза Холис от университета Сити в Лондон. „За момента всичко изглежда ново и обещаващо, но има реална опасност просто да повторим грешките от миналото. Предвид настоящото положение аз не съм обнадеждена“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.