Франс прес

Независимо че НАТО успешно се бори срещу режима на Кадафи, няма никаква вероятност за военна намеса на Запада в Сирия - положението на тази страна е твърде различно от това на Либия. САЩ и европейските им съюзници не желаят да отворят нов фронт - този път срещу Дамаск, където опозицията все още е много слабо организирана, а президентът Башар Асад разполага със застрашителни сили.

Френският президент Никола Саркози още през пролетта натовари Франция с ролята на движеща сила в операциите в Либия. А тази седмица неговият външен министър Ален Жупе изрази надежда, че изходът от либийския конфликт ще има “значителни последици за Сирия”. Жупе обаче изключи възможността за въоръжена акция срещу режима на Асад.

Във Вашингтон говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд също изтъкна, че сирийските демонстранти не биха приветствали евентуална чуждестранна акция: “Те поемат пътя на Мартин Лутър Кинг и на Ганди.” В Сирия няма “истинско въстание, което да подкрепим”, забелязва по-прозаично американският експерт Антъни Кордсман от Центъра за стратегически и международни изследвания. “Страната притежава военна машина с големи възможности - за разлика от Либия, чиято пък общо взето е само фасада”, казва той пред АФП. За чуждестранна интервенция в Сирия ще са необходими далеч по-мощни средства, което би увеличило риска от цивилни жертви.

Повечето сирийски опозиционери отхвърлят идеята за намеса на Запада и от страх, че ако се военизира противоборството им с режима на Асад, това може да предизвика гражданска война между многобройните етнически и религиозни групи в страната. Което сочи за аргумент и опозиционерът Радуан Зиаде - изгнаник, живеещ в САЩ. “В случай на военна намеса или оръжейни доставки броят на убитите много ще нарасне”, заявява той за АФП.

В Либия западните съюзници можеха да се опрат на общата подкрепа на арабския свят. В този аспект нещата също са различни: “Арабското обществено мнение и арабските държави са против военна намеса в Сирия”, твърди Шибли Телами от университета в Мериленд. Остава ситуацията в региона, а тя е крайно нестабилна. Близък съюзник на Иран, Сирия има и силно влияние върху Ливан, където подкрепя шиитското движение Хизбула.

Накрая - доколкото я свързва с Хизбула, целият арабски свят вече възприема Сирия като полюс на съпротивата срещу Израел. В случай на чуждестранна намеса в Сирия всички тези сили може да се раздвижат и това да предизвика експлозивни последици за целия регион. За Шибли Телами в общи линии е трудно “да си представи на кого ще му стиска да повтори в Сирия намесата”, довела до успех в Либия. После той обаче смен тона: “Нещата може да се променят, ако се стигне до големи кланета, които никой не би могъл да спре.”

БТА