Кой ще обедини Либия?

Ройтерс

Либийският бунтовник Хусам Наджар изглежда по-разтревожен от вероятността бунтовниците да се обърнат един срещу друг, когато установят контрол върху столицата Триполи, отколкото от заплахата от страна на лоялните на Муамар Кадафи сили. „Първото нещо, което моята бригада ще направи, е да постави пропускателни пунктове за разоръжаване на всички, в това число на други бунтовнически групи, защото в противен случай ще има кървава баня“, каза Наджар. „Всички бунтовнически групи ще искат да контролират Триполи. Ще е нужен ред“.

Коментарите му подчертават най-големия въпрос, който ще бъде зададен след развръзката, която приближава в Либия – има ли една обединяваща фигура, която може да поведе Либия, ако бунтовниците надделеят? Засега отговор изглежда е не.

„Няма нито един бунтовнически лидер, който да е уважаван от всички. Това е проблемът“, каза Камран Бохари, директор за Близкия изток в агенция Стратфор, известна с добрите си връзки в американската разузнавателна общност.

Кадафи управляваше северноафриканската производителка на петрол като култова фигура, без държавни институции, които биха улеснили прехода за бунтовниците. Те имат висок дух, но нямат добра командна структура. Обременени са и от раздори и етнически и племенни разделения.

Най-известният бунтовнически лидер е Мустафа Абдул Джалил, председател на Преходния национален съвет – разнородна група от опоненти на Кадафи, базирана в източния град Бенгази. Тя се състои от бивши министри и дългогодишни членове на опозицията с най-различни възгледи, в това число арабски националисти, ислямисти, секуларисти, социалисти и бизнесмени.

Джалил, който винаги говори спокойно и умее да убеждава, е бивш министър на правосъдието. В една от американските грами, разпространени от Уикилийкс, той е наречен „честен технократ“. Вежливият, близо 60-годишен Джалил, известен със стремежа си към консенсус, бе похвален от Хюман райтс уоч за работата си по реформата на наказателния кодекс на Либия. Абдул Джалил подаде оставка като правосъден министър през февруари, когато срещу протестиращи бе употребено насилие. Той обаче, също като други бивши членове на обкръжението на Кадафи, винаги ще бъде гледан с подозрение от някои бунтовници, които искат съвсем нови хора, без никакви връзки с бившия режим.

Премиерът на бунтовническото правителство в сянка – Махмуд Джибрил, който бе висш служител, отговарящ за развитието при Кадафи, има широки контакти в чужбина и пътуващият посланик на бунтовниците. Обиколките му обаче подразниха някои колеги и външни поддръжници, така че опитът и връзките му ще отидат на вятъра, ако не стане част от новата администрация. Друг виден бунтовник, който в бъдеще може да играе ръководна роля, е Али Тархуни. Живеещият в САЩ академик и опозиционер се върна в Либия, за да поеме контрола върху икономическите и финансовите дела, върху въпросите, свързани с петролната индустрия.

Поуките от Ирак

Напрежението между дългогодишните опоненти на Кадафи и неговите поддръжници, които неотдавна минаха на страната на бунтовниците, може да усложни усилията за избор на ефективно ръководство. Ако надделеят твърдолинейните, Либия може да направи същата грешка, която според анализаторите е била направена в Ирак след американската инвазия през 2003 г., свалила Саддам Хюсеин.

Поддръжниците от партията Баас и армейските офицери бяха масово отстранени и това създаде вакуум във властта, който доведе до години на нестабилност, тъй като всички – от секуларистите, които го поддържаха, до Ал Каида – водеха кървава кампания срещу новите, подкрепяни от САЩ управници на Ирак. „Не бива да следваме правилото, че хората, които са работили за Кадафи, не могат да работят за нас. Това никак не е практично“, каза Ашур Шамис, живеещ във Великобритания либийски опозиционер.

Такъв подход би попречил на усилията да се ангажират отново способни хора, които да се заемат с вероятно най-важната задача – съживяване на петролната индустрия. Онези, които искат да оставят настрана враждата в името на възстановяването на енергийния сектор, може да искат да се обърнат за помощ към бившия високопоставен служител Шукри Ганем.

Училият на Запад Ганем, който дезертира от режима, има десетки години опит в петролния сектор. Той е бивш премиер, на когото се приписва заслугата за либерализиране на либийската икономика и ускоряване на отварянето на страната към световните инвестиции в петролната индустрия.

Раздори

Ако съдим по действителността, няма да е лесно. Да вземем региона на Западните планини, където бунтовниците неотдавна отбелязаха най-големия напредък от месеци. Бойците показаха голяма дисциплина, минавайки през градовете и селата в равнините и накрая стигнаха до Зауия, на 30 минути път от Триполи.

Под повърхността бяха обаче разкъсвани от разделения и раздор. Берберските и арабските селища гледат с презрение едно на друго. Бунтовниците наричат себе си бойци от селото хикс или игрек, а не либийски бунтовници. Когато журналисти искат да стигнат до фронтовата линия, им се казва да вземат писмено разрешение от бунтовника, който командва конкретния район.

Наджар, който е от смесен ирландско-либийски произход, загърбил живота си на строителен предприемач, за да вдигне оръжие срещу Кадафи. Той непрекъснато говори как неговата бригада Триполи е най-добрата. „Ние сме най-организираните, но получаваме най-малко помощ от другите бунтовнически групи“, непрекъснато се оплаква той.

За това което предстои говори и все още неизясненото убийство на 28 юли на военния командир на бунтовниците Абдел Фатах Юнис, бивш висш служител в силите за сигурност на Кадафи, който бе задържан от собствените си хора за разпит. Убийството породи страхове, че ПНС е твърде слаб и разпокъсан, за да не затъне в кръвопролития, когато съпернически фракции, в това число ислямисти, предявят претенции към властта.

Все повече бойци в Западните планини например си пускат дълги бради – запазена марка на ислямистите, които са склонни да отхвърлят близките отношения със Запада в нова Либия. Други пък призовават за чужди инвестиции. Бойците от Западните планини може също така да настояват именно те и бойците от Мисрата да получат най-влиятелните постове в бъдещото правителство, защото най-много са участвали в сраженията, а тези от Бенгази да се занимават с администрацията.

Бунтовниците от Западните планини казват, че бунтовниците от Бенгази са аутсайдери, които закъснявали с раздаването на оръжия и други доставки за колегите си. В лидерската структура ще трябва да намерят начини да разтоварят напрежението, опитвайки се да управляват Либия. „Управляването на страната ще е много по-трудно от превземането на Триполи. Предизвикателството ще е да се намерят хора, които всички да приемат“, каза Бохари от Стратфор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.