Либия: Могат ли бунтовниците да управляват?

 в. Гардиън

Много се изписа за трудностите, които бунтовническият Преходен национален съвет може да срещне, в усилията си да консолидира контрола над Либия в периода след Кадафи и за вероятността от разцепления – може би кървави – между различните фракции. Мисля, че опасенията са основателни, но положението не е толкова страшно, както някои си представят.

В момента съм в Бенгази, където бунтовническото правителство сравнително лесно успя да установи властта си през февруари и март благодарение предимно на широко разпространеното в региона усещане за пренебрежение от страна на режима и преследванията, на които Кадафи е подлагал населението, така че може би подценявам някои от трудностите. Но ето какво имам предвид.

Първо, някои от евентуалните пукнатини в стабилността в периода след Кадафи:

– Има много частни милиции или „катаиб“(отряди – бел.прев.) – над 40 по последно преброяване. Това са предимно неплатени доброволци, обикновено от конкретен град или район. Ядрото на една от най-големите – „Бригада на мъчениците от 17 февруари“ в Бенгази – е компютърна компания.

Продължил с часове дъжд от трасиращи снаряди над небето на Бенгази една нощ показа колко много оръжия има в частни ръце и колко много хора обичат да стрелят с тях. Те са обединени от групова солидарност, породена от воденето на някои доста трудни битки, и макар сега да казват, че просто искат да се отърват от Кадафи, бунтовническите сили често развиват силно чувство за правомощие.

– Убийството на 28 юли на бунтовническия командир Абдел Фатах Юнис, очевидно от конкурентни милиции, имаше в някаква степен отрицателни последици за автономията на „катаиб“ и повечето членове на милициите на изток поне настояха, че или ще се върнат на работните си места, или ще се присъединят към новата либийска армия. На запад обаче изглежда има някакво негодувание срещу базирания в Бенгази ПНС заради неуспеха му да осигури на бунтовниците достатъчно припаси.

– Кадафи все още има база на подкрепа или – още по-опасно – групи, които ще бъдат възприети от победоносните бунтовници като бази на подкрепа. ПНС се опита да включи в себе си представители на възможно най-много племена. Някои от големите групи, съюзили се с Кадафи, обаче, като уарфаля, са достатъчно големи, така че представата, че те са свързани с режима, просто ще бъде разводнена от многочислеността им.

Въпреки това ще е много трудно собственото племе на Кадафи – кададфа – да се почувства пълноправен партньор в нова Либия. Кададфа доминира доста неудобно разположения град Сирт, който блокира главната магистрала изток-запад, и споделя контрола върху града-оазис Себха. Себха най-вече е опасно място, защото там имаше въстание през юни на племето ауляд сулейман (ар. децата на Сулейман – бел.прев.) срещу Кадафи, а когато две групи живеят изключително близко една до друга и се възприемат като взаимна заплаха, може да се стигне до ужасно насилие.

– Благодарение на манията на Кадафи за фасада, Либия няма никакъв опит в партийната политика и конкуриращите се интереси. ПНС е по-скоро сбор от адвокати, на които често изглежда, че липсва политическа проницателност. Съветът предизвика доста критики миналата седмица заради обявяването на временна конституция, очевидно без необходимите консултации. Бунтовнически служители казаха, че им е нужно да съставят документ, който да бъде напълно признат от ООН, и да сложат ръка върху замразените средства на Кадафи, но този ход е смятан от заместник председателя на ПНС Абдул Хафиз Гога за стратегически ход в борбата за власт.

– Тук има опасност, когато революционната еуфория спадне, хората неизменно да започнат да си представят, че оцелелите служители на стария режим са минали в нелегалност и планират завръщане, сключвайки порочни сделки с ПНС да останат на власт. Една или две мистериозни бомби или убийства може лесно да предизвикат паника, а след това членовете на „катаиб“ да поискат да задържат оръжията си, за да „опазят революцията“. Няма начин ПНС да спре това, но те трябва да внимават да приобщят възможно най-много представители и да бъдат възможно най-прозрачни.

Има и няколко аргумента в полза на Либия:

– комбинацията от чужди въздушни удари – за които бунтовниците разбраха, че са ги спасили, макар и без чужди сухопътни войски, които неизбежно щяха да предизвикат враждебност у народа – е средство за оказване на влияние в ръцете на запада без отрицателни последствия. Чуждата намеса не е мръсна дума тук. Член на бригадите, който срещнах в Адждабия, каза, че първото нещо, което иска да направи след победата, е да купи овца и да я занесе на Саркози, за да я заколи в негова чест.

Това означава, че предложения като ангажиране на ООН в помощ на преходния процес, каквито бяха изказани от някои либийски политици, вероятно ще бъдат широко приети. Освен това, когато представителят на ПНС Махмуд Джибрил каза, че бойците не трябва да плячкосват и да отмъщават, защото „светът ни гледа“, логиката му очевидно бе оценена от бунтовниците на бойното поле.

– В Либия няма управляваща партия като Баас. В Ирак човек трябваше да се присъедини към партията, за да се издигне в кариерата и в някаква степен цялата средна класа бе белязана от връзките й с Баас. В резултат на това технократите бяха изхвърлени от работните им места от религиозни шиитски партии и в някои случаи тероризирани от радикални шиитски милиции. В Либия ПНС успя относително да задържи професионалистите на техните позиции, и само няколко организации – като революционните комитети на Кадафи – са наистина белязани от отношенията с режима.

– Изглежда има малко разногласия относно самоличността на страната. Либия е племенно и етнически разнородна, но хомогенно сунитска и консервативна. За да се събуди радикалният ислямистки популизъм, ще бъде наистина от помощ да има „нещо друго“ – било то стари капиталисти, порочни секуларисти, които искат подмолно да наложат атеизма чрез надконституционни принципи, баасисти, шиити или други, които практикуват скандални ритуали, или други „еретици“, подивели военни диктатори и т.н.

В Либия все още няма нито един от гореспоменатите. Няма и магазини за алкохол, които да бъдат потрошени. Може би това ще се промени, ако се появи екстремно берберско движение, или ако започнат да се появяват луксозни хотели, в които бивши членове на ПНС имат таен партньор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.