Вук Драшкович: Сърбия избира в полза на вредата си

Вук Драшкович

„Червените линии“ на държавната политика за Косово се затягат около гърлото на Сърбия. Първата и основна „червена линия“ е запазването на суверенитета и териториалната цялост на Сърбия в Косово. Пази се това, което имаш, а ние всички знаем, че Сърбия няма никаква, а камо ли суверенна власт над „южната си област“ и че на външните косовски граници с Албания, Черна гора и Македония няма нито сръбски граничари, нито митничари, нито каквито и да било символи на нашата държава. Всички виждаме, че царят е гол, но „червената линия“ ни налага да пазим несъществуващите му дрехи и да се отречем от ЕС, който го има, ако от нас бъде поискано да се отречем от косовската царска дреха, която я няма.

Втората „червена линия“ е заплащането на несъществуващия суверенитет над „южната област“. От 11 години членовете на съвети, председателите и чиновниците почти на всички косовски общини южно от река Ибър, полицейските участъци, офисите за регистрация на гражданите, общинските кадастри, факултетите, музеите, театрите бяха преселени в Сърбия. В сградите, където всичко това бе преместено, са поставени табелки на надписи, че тук работят и изкарват пари общинските власти от Печ, Прищина, Подуево, Вучитрън, Велика Хоча.

Преместени бяха дори и рудниците. Всяка година плащането на този вид суверенитет струва на Сърбия няколкостотин милиона евро. Струва ни и повече, тъй като южно от река Ибър днес няма община със сръбско мнозинство без две местни самоуправления. Едното е избрано на косовски избори, а другото на изборите, които насрочва парламентът на Сърбия. Например някогашната община Прищина и почти хиляда души, работещи в нея, бяха прехвърлени в Грачаница. Всичко това се плаща от държавата Сърбия, а тя плащаше донеотдавна и външния дълг на Косово с мотива, че дълговете на нашата област трябва да бъдат и наши.

Третата „червена линия“ налага Сърбия на никаква цена да не се съгласява на печата на Косово да пише, че това е митнически печат на Косово. Какъв е резултатът? Сърбия изгуби косовския пазар и тя търпи годишна загуба от 400 милиона евро. Приемаме митницата на Мердаре и Ярине, но не приемаме, че това са митнически пунктове между държавата Сърбия и нейния съсед, чието име е Косово. Това за нас е нашата южна област. Само това и нищо друго. Откъде тогава са граничните и митнически пунктове между Сърбия и нейната южна област? Няма отговор на тези въпроси, а не може и да има отговор, докато сме заложници на „червените линии“ на запазването на суверенитет, който го няма, и докато нашият народ се храни с патриотизъм, който не знае онова, което знае и не вижда онова, което вижда.

Четвъртата „червена линия“ пази суверенитета на Сърбия над косовските кадастрални книги, петата – над кръщелните свидетелства, шестата – над пътните документи. Във всичко това няма държавен суверенитет. Суверенитетът на държавата е изключително в нейната военна, полицейска, законодателна и съдебна власт и управление над определена територия. Суверенитетът е във всичко това, което Сърбия няма в Косово след изгубената война с НАТО и което тя сега не може да си върне нито с война, нито с дипломация.

„Червените линии“ на националния аутизъм отричат реалността, носят само щети на държавата Сърбия и ни заплашват с връщане към трагичната политика на конфликт със съседите и могъщите страни от Европа и света. Съществува ли разумен път?

Съществува и ще го нарека път на „зелените линии“, които са борба за възможното и гарантират победа. Стотиците милиони евро, които годишно харчим за отбрана на „червените линии“ на поражението, да пренасочим към сърбите и манастирите в Косово. Във всички косовски общини със сръбско мнозинство, от Щръпце до общините на север, според плана на Ахтисаари, който Прищина прие, местната власт може да бъде само сръбска, полицията да бъде сръбска, основните съдилища – сръбски, и е безспорна тяхната икономическа и културна обвързаност със Сърбия.

Само с малко дипломатически усилия може да получим от ЕС твърди гаранции и обвързаност на всеки косовски сърбин с държавата Сърбия, да бъде нейн гражданин и да участва в изборите за парламент и президент на Сърбия. Можем да заселим със сърби и около 40 защитени зони около нашите манастири и църкви, а сръбският език и кирилицата да са равноправни с албанския език и писмо.

Защо се крие всичко това и още много неща? Защото заради „червените линии“ отхвърлихме „зелените линии“ на Марти Ахтисаари по същия начин, по който през 1995 г. преди операция „Буря“ отхвърлихме план Z-4 за сърбите в Хърватия. От Брюксел и Вашингтон пристигат предложения да получим и повече от плана на Ахтисаари. Да получим пълна защита и обвързаност за Сърбия на онова, което наричаме наш косовски Ерусалим, защита на сръбския народ и неговото религиозно и историческо наследство. Всичко, което Европа ни предлага, е в наш интерес, а Сърбия избира в полза на вредата си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.