Ганди срещу Ганди

РИА Новости

Анна Хазаре провежда гладна стачка срещу корупцията пред портрет на Ганди. Снимка: личен сайт

Ситуацията е чисто индийска, драматична, ефектна: човек на име Ганди, наследник на Неру, се обяви срещу един политически последовател на Ганди. И успя да се споразумее с него.

В неделя приключи гладната стачка на индийския борец срещу корупцията Анна Хазаре, „ученик на Махатма Ганди“. Сред преките резултати от нея бе не само компромисът, фактически сключен от активиста с парламента в Делхи – „половин победа“, както го нарече самият Хазаре. Друг резултат бе неочаквано нарасналото влияние в политиката на човек с името Ганди. Става дума за 41-годишния Рахул Ганди от династията на първия министър-председател Неру, внук на дъщерята на Неру Индира Ганди.

Рахул Ганди е генерален секретар на управляващата партия Индийски национален конгрес (И). Хазаре на практика вече бе надвил премиера Манмохан Сингх, когато Ганди говори в парламента и словото му изигра ролята на преломен момент.

Вчера бе съобщено, че гладувалият е настанен в болница, а милиони хора се радват на преживяното от гигантската нация (1,2 милиарда жители). Събитието наистина е колосално: страната съвсем ненадейно показа, за кой ли път, че винаги може да поднесе изненади, в случая – масов протест срещу навиците, възприети в собственото й общество.

Седемдесет и четири годишният Анна Хазаре естествено може да се е срещал с Махатма Ганди, макар и още в детска възраст (великият индиец е убит през 1948 г.). Но при всяко положение е усвоил тактиката му в борбата – ненасилствени, но провокиращи властта към насилие кампании на ръба на самоубийството. Включително гладни стачки. Гандистките методи са известни в цял свят, какво остава за Индия, където тази част от историята й се преподава във всички училища. Последната акция на Анна Хазаре обаче не е насочена срещу потисниците колониалисти, а фактически срещу цялата политическа класа в страната.

Тази година за Индия е година на корупционни скандали – шумни, свързани с членове на кабинета. Може би най-големият от тях засяга разпределянето на честоти между телекомуникационните компании (наричат го скандал за 40 милиарда, и то не рупии, а долари. Няколко други избухнаха по повод корупционни отношения между членове на парламента, бизнесмени и журналисти.

Като цяло Индия едва ли е твърде корумпирана страна (на фона на други), просто стана така, че известна част от населението й – новата средна класа, изгуби търпение. Изведнъж бяха подновени всички стари обвинения срещу властта: на обществото му бе напомнено и за неофициалните такси за влизане в колежите, и за всички останали пари, искани тук и там. Анна Хазаре – един от многото екзотични персонажи в обществения живот на страната, мигновено – за седмици само, се превърна в национален герой, веднага щом тръгна срещу корупцията. Също като Ганди навремето, Хазаре неочаквано получи милионна подкрепа.

Хазаре случайно стана човекът, показал, че ако не за цяла Индия, то за известна част от населението й корупцията наистина вече е нетърпима, превърнала се всъщност в проблем номер едно. Наблюдатели дори поставят въпроса така: Индия няма да стане никакъв световен лидер, ако не се пребори с корупцията.

Много сериозен факт, който сочи, че двете десетилетия бързо развитие не са били напразни. Хората в страната вече са различни и не желаят да търпят онова, което преди бе нещо нормално.

Индия обаче не е първата държава, която тепърва ще усети, че в случая няма шанс да постигне каквото и да било с кавалерийска атака. Какво предлагаше например Хазаре? Свой вариант на закон за корупцията вместо слабия, обсъждан дотогава месеци наред в индийския парламент. И няма нужда да си велик политик, за да схванеш, че първоначалните му предложения бяха неподходящи, а екстремистките методи – шантаж на парламента, водеха до безизходица.

Законът предвиждаше главно въвеждането на нова структура в държавата: институцията на омбудсмана – изтребител на корупцията. Според варианта на Хараре този човек трябва да стои по-горе от всички други клонове на властта, дори от премиера и Върховния съд, да търси отговорност от тях в случай на корупция, без тези хора да имат никакъв имунитет, каквато е традицията. Просто решение, от онези, които будят масов ентусиазъм. Но какво ще стане, ако са корумпирани самият шеф на комисията или членовете й? Кой ще наблюдава какво вършат самите наблюдаващи?

Впрочем, още напролет, когато Анна Хазаре едва бе започнал своята акция и още водеше диалог с парламента, подобни въпроси му бяха задавани. Той обаче отвръщаше с общо недоверие към формализираната власт като такава: вие сте крадци. И печелеше публиката.

Друго нещо: какво ще стане, ако демократичната система в страната бъде заобикаляна и занапред, ако на парламента бъдат натрапвани някакви очевидно безнадеждни идеи и за изпълнението им се създават нови наддържавни структури?

И тук идва най-интересното. Всички споменати въпроси са повдигани вече от премиера Манмохан Сингх, и то неведнъж, по-специално по време на честванията по случай годишнината на независима Индия на 15 август. И след това също. В отговор обаче Сингх получаваше онова, което делхийският в. „Пайъниър“ публикува като заглавие на редакционна статия: „Индия има нужда от министър-председател, и то веднага“.

Идната година Манмохан Сингх става на 80; той е „бащата на индийското чудо“, забележителна личност, човек, който (заемайки различни постове) докара страната от полусоциалистическата система по времето на Индира Ганди до днешния неотклонен растеж и предизвика появата на тази същата тази нова средна класа, въстанала днес. Явно обаче умението му да не забелязва злото и тихо, но упорито да си върши работата буди известен страх сред политическата класа в страната в новата ситуация, когато се разместват тектоничните плочи в обществото (неприемането на корупцията е сигурен белег за такова раздвижване).

Но ето че съвсем същите идеи като тези на Сингх прозвучаха в изпълнение на друг човек – Рахул Ганди. И нещо се промени. Трудно е да кажем защо. Може би заради драматичния спектакъл на заседанието на парламента: правилникът предвиждаше за словото на Ганди максимум 3 минути, а той говори 15, посрещан с недоволен рев от опозицията. Или въпросът е там, че се е очаквало Ганди да стори нещо подобно?

Все някой би трябвало да каже като Ганди, че един закон не решава проблема, че е необходима продължителна борба. А после премиерът на свой ред повтори (още веднъж) същите мисли и . . . Анна Хазаре склони на компромис. На първо място, парламентът одобри тъкмо неговите идеи – но само „като цяло“, и все още предстои те да бъдат обсъдени в комисиите. Общо взето, „половин победа“. Или половин поражение.

Ганди е съименник, а не роднина на Махатма Ганди. Но по всичко личи, че системната криза на Индия (която далеч не е приключила) е дала живот на много забележителни личности и те може в бъдеще да смаят света също като великите си предшественици.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.