„Газпром“ богатее, изостря кризата

в. Речпосполита

През първото тримесечие на годината печалбата на „Газпром“ е повече от 16 милиарда долара. За това са помогнали високите цени на петрола и растящото търсене в Европа. Руският газов гигант не смята да се отказва от поредните печалби, поради което няма да направи отстъпки на най-големите си клиенти от Германия, Франция и Италия.

Публикуваните от „Газпром“ данни за постигнатите рекордни резултати удивиха даже аналитиците, които оценяваха финансовото му състояние най-оптимистично. Най-голямата в света газова компания съобщи, че печалбата й за тримесечието нараства с 44 процента до 16.2 милиарда долара. Печалбата преди облагането с данъци се е увеличила с 40 процента до 20 милиарда долара, а оборотът е нараснал с 37 на сто до 44.5 милиарда долара.

В полза на руската компания бе ситуацията на петролния пазар: задържащите се високи петролни котировки. Докато цяла Европа се оплакваше от високите цени на бензиностанциите, шефовете на руския концерн имаха повод да пребивават в добро настроение. Та нали в договорите на всички европейски клиенти на „Газпром“, включително и на най-големите европейски енергийни концерни, е вписан един и същ метод за заплащане, обвързан тъкмо с цените на петрола.

В резултат на това през първото тримесечие „Газпром“ е продавал газ в Европа на средна цена 343 долара за 1000 кубически метра, докато през миналата година средната цена е била 306 долара. По-нататък ще е още по-скъпо, поради което руснаците се надяват на рекордни приходи от износа на газ при изключително висока средногодишна цена от 400 долара. Шефът на „Газпром“ вече заяви, че през декември чуждите клиенти на компанията му ще плащат даже по 500 долара за 1000 кубически метра.

Клиенти се жалват в съда

Това, което е добро за печалбите на „Газпром“, се отразява негативно на финансовите резултати на европейските компании в отрасъла, поради което най-големите от тях решиха да се борят с гиганта по съдебен път. В международния арбитражен съд в Стокхолм са подадени няколко иска срещу руската компания, между които и от „Шел“, френската GDF Suez, италианската ENI, и даже немските концерни RWE и E.ON. През август E.ON публикува финансовите си резултати за второто тримесечие, които се оказаха най-лошите за цялата история на компанията именно заради скъпия руски газ.

Компаниите искат намаляване на цената и промяна в начина, по който тя се формира. В края на септември – началото на октомври към тази група ще се присъедини и полският петролен и газов концерн PGNiG, тъй като проточилите се от пролетта преговори с руската компания за понижаване на цените не дават резултат. Всичко обаче говори, че исковете в арбитражния съд за руснаците не изглеждат като проблем. Представителите на „Газпром“ и на Кремъл решително заявяват, че европейските клиенти не могат да разчитат на промяна в ценовата формула.

„Обвързването в дългосрочните договори на цената на газа с цената на петрола си остава необходимо, а може да стане и още по-твърдо“, заяви неотдавна представителят на компанията „Газпром експорт“ Сергей Комлев. Ситуацията изглежда изключителна, тъй като това е първият от много години насам случай, в който „Газпром“ се оказва в конфликт с основните си европейски клиенти, при това и с тези, с които води най-активен бизнес и реализира големи инвестиции, като например газопровода през Балтийско море от Финския залив до крайбрежието на Германия („Северен поток“). Въпреки че спорове за цената руснаците водят и с Украйна и с Литва.

Малкият може повече?

Краят на споровете с клиентите не се вижда, въпреки че вчера „Газпром“ съобщи за постигната договореност за понижаване на цената на газа за гръцката компания DEPA. Но DEPA е обявена за продан от гръцкото правителство, което е принудено да разпродава имущество, за да изплати частично дълговете си, а руският концерн е сочен сред потенциалните купувачи на тази гръцка компания.

DEPA е втората след италианската Edison компания, която напоследък е успяла да получи от „Газпром“ понижаване на цената. В началото на годината руският гигант обеща да предосстави отстъпка и на Латвия и Естония.

В най-лоша ситуация се намира Литва, която плаща за руския газ рекордно висока цена. Властите във Вилнюс водят ожесточен спор за бъдещето на националната компания Lietuvos Dujos, с чието разделяне в качеството си на неин съсобственик не се съгласява „Газпром“. Правителството иска в съответствие с европейското законодателство да отдели от компанията газопроводите, а освен това отстрани руснаците от управлението и от съвета на директорите й. Срещу това решение „Газпром“ е подал иск в в арбитража в Стокхолм.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.