Центърът на София с дъх на WC

Софиянци масово избират храстите в паркове и градинки, вместо мизерията на обществените тоалетни

Обществената тоалетна в градинката на „Св.Седмочисленици“ отвътре. Снимки:авторката

В края на август Николай Пехливанов, кандидат за кмет на София от „Атака“, и група граждани внесоха в Столична община подписка с искане за чисти и достъпни градски тоалетни. По същото време в топ новина на деня се превърна информацията, че старата обществена  тоалетна в Южния парк най-после ще бъде ремонтирана и обновена. Градските тоалетни в столицата наброяват 63, като през 2011 година повечето не функционират, а малкото работещи са в отвратително състояние. Според изчисленията на Пехливанов,  за да се ремонтират и обновят всички, ще са нужни около един милион лева. Въпросът защо това не се е случило досега, остава реторичен.

Положението с тоалетните в центъра на града е особено отчайващо. В която и европейска столица да попадне човек, няма как да не забележи табелите с надпис WC, които указват пътя до добре поддържани обществени санитарни помещения. Всеки турист, попаднал в София обаче, доста ще се поизпоти първо докато открие, а после докато успее да употреби по предназначение „обектите”, които според местните разбирания отговарят на идеята за „обществена тоалетна”.

Градинката пред Народния театър  всеки ден събира стотици хора, дошли да се разходят, да изпият по кафе в откритите заведения или да поседят на дървените пейки. Поддържаните цветни алеи, фонтаните, осветената фасада на театъра вечер и уличните музиканти, които свирят джаз, създават усещането, че София може и да заприлича на истинска европейска столица. Приятното усещане обаче моментално изчезва, когато от градинката лъхне тежката миризма на мръсен кенеф.

Мръсна или чиста, градска тоалетна в района на Народния липсва. На две места се мяркат пластмасови химически тоалетни, от които се разнася такава воня, че хората предпочитат да използват околните храсти. Вечер в градинката се изпиват стотици литри бира, които после отиват за наторяване на растителността в района.

Надпис на вратата на тоалетната на площад
Надпис на вратата на тоалетната на площад „Възраждане“. Снимки:авторката
Надпис на вратата на тоалетната на площад Ключът от химическата тоалетна на заведение до Народния театър, завързан за гумена играчка. Снимки:авторкатаТоалетни в парка Обществената тоалетна в градинката на Обществената тоалетна в градинката на Обществената тоалетна в градинката на Химическа тоалетна в парка Обществената тоалетна в градинката на Тоалетната на площад Химическа тоалетна до Народния театър. Снимки:авторкатаТоалетната на площад Тоалетната на площад

В откритата бирария, която преди няколко години изникна на мястото на мавзолея, се сервира храна, но и да иска човек няма къде да си измие ръцете. За повече от петдесет маси собствениците са предвидили една-единствена еко-тоалетна, която определено не е най-чистото място на света и на всичкото отгоре е заключена с катинар. За да я посети човек, трябва да вземе от бара ключ, завързан за гумена играчка-анимационен герой, вероятно за да не се загуби. Преди две години на мястото на супергероя имаше зелена надуваема жаба, чието име беше написано на корема й с химикал – Ралица. Непосветените посетители се удивляваха от гледката на възрастни мъже, излизащи от тоалетната, понесли жабата Ралица в ръце.

Паркът „Заимов“, който също е любимо място за разходки на столичани, е оборудван с химически тоалетни със свободен достъп. По миризмата, която се разнася на десетки метри от тях и ятата мухи лайнарки в парка, може да се съди колко често се почистват или сменят еко тоалетните. Хората умишлено избягват да минават край тях, а ако все пак им се наложи, неволно си запушват носовете.

Обществената тоалетна в градинката на „Св.Седмочисленици“ отвътре. Снимки:авторката

Ситуацията е подобна в повечето паркове и открити пространства в центъра на столицата. Градските тоалетни, наследство от времето на соца, са затворени или превърнати в депа за боклуци. Някои от тях все още функционират, но състоянието им не се е променило от времето, когато са били строени (виж тук как беше с тоалетните при социализма).
В градинката до църквата Седмочисленици обществената тоалетна работи. Ръждясала метална врата  открива извито стълбище. На края на стълбището се вижда полуотворено прозорче, пред което е поставена порцеланова чинийка за събиране на пари. На гишето дебел мъж с космати гърди ти подава предварително откъснато парче тоалетна хартия с едната ръка, докато с другата прибира таксата от 50 стотинки. Вътре те посрещат изкъртени стени, тоалетни с клекала, които се затварят трудно, чешма, от която едва-едва тече само студена вода, ръждясало огледало и парче сапун. Неповторимата атмосфера се допълва от миризма на урина и изпражнения, натрупвана с години.

Обществената тоалетна на площад Възраждане изглежда по подобен начин, въпреки че някой се е погрижил да я поддържа в сравнително приличен вид. Личи си, че плочките са били сменени в демократични времена, а на мястото на клеклата са поставени тоалетни чинии. Водата се пуска посредством излизаща от казанчето дебела тел. В подлеза на Спортната палата също има функционираща тоалетна, претърпяла козметични ремонтни дейности. Минаващите оттам обаче прибягват до нея само в краен случай.

Тоалетната на площад „Възраждане“. Снимки:авторката

Още от годините на социализма не само обществените, но и тоалетните в държавни учреждения и институции, са мръсни и неподдържани. Преди време столичната английска гимназия се появи в предаване на МТВ, в което по различни критерии се сравняват училища от цял свят. Екипът на музикалната телевизия не пропусна да посети и санитарните помещения. Водещите се чудеха дали да плачат или да се смеят при вида на мизерните тоалетни с клекала и кофите с вода, в които плуваха дамски превръзки…

През 2009 година авторът на инсталацията „Ентропа” Давид Черни изобрази България като турска тоалетна – иронично арт-виждане, което жестоко обиди българските политици.  И ако произведението на Черни е само една метафора, то тя в България е съвсем буквална. Според последното преброяване на населението около 25,6 % от жилищата на българите са с външна тоалетна, а в 0,6 % такава изобщо липсва. В „престижни” столични квартали като „Бояна“ и др. изграждането на канализация тепърва започва… Може би на фона на всичко това, не е странно, че през 2011 в центъра на София мирише на урина, а ремонтът на една градска тоалетна се превръща в топ новина.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.