Германия далеч не е пример за страна с рейтинг ААА

в. Файненшъл таймс Дойчланд

След избухването на кризата в еврозоната Гърция се превърна в единица мярка и вече единствено кредитен рейтинг от степен ААА се приема като показател за стабилна национална икономика. Германия е сочена като пример за бюджетна дисциплина. Това обаче не отговаря на действителността, тъй като ние също имаме огромен проблем с държавния дълг.

Вече е рядкост германското правителство, което от месеци е въвлечено в епопея на крахове и кризи, да зарадва гражданите си. Неотдавна това все пак се случи – бе обявено, че още през 2011 година (или две години по-рано от очакваното) Германия ще успее да се върне към лимита за бюджетен дефицит от 3%, определен с Договора от Маастрихт. Някои кръгове гордо се похвалиха, че „Германия става пример за еврозоната“.

Как ли пък не! Ние сме само едноок сред слепци. Европейската криза и американската „катастрофа“ около оценката на рейтинговата агенция Standard & Poor’s карат начина, по който приемаме планината си от дългове, да изглежда не само налудничав, но и фалшив. Все пак единица мярка за сравнение не е финансово непоклатимата Норвегия, а страни като Гърция, Италия и САЩ. Самият рейтинг ААА пък се превърна в доказателство за солидност.

Всичко това е абсурдно. Разбира се, можем да бъдем горди от факта, че сме сред елита от страни с „тройно А“. Срещу тази оценка обаче не можем да купим нищо, а само да вземаме евтини кредити.

Германия не е „примерно момче“. Всяка нова икономическа криза разбива мечтите ни за балансиран бюджет. Сигурно е единствено това, че в обозримо бъдеще няма да се налага Германия да плаща свръх високи лихви по своите облигации. В момента рейтингът ни ААА е толкова сигурен, колкото, че краят на борсовата търговия във Франкфурт ще бъде в точно 17:30 часа. Истина е, че страната е икономически силна и политически стабилна.

Един поглед към САЩ обаче показва колко бързо може да се промени положението – в началото на 2010 година министърът на финансите Тимъти Гайтнър все още вярваше, че страната „никога“ няма да загуби максималния си рейтинг ААА. Разбира се, трябва да се отбележи като успех, че Германия спазва европейския лимит за дефицита. Това обаче не променя факта, че положението, както и преди, се развива във фатална посока.

За тази година германският министър на финансите Волфганг Шойбле очаква равнището на новите задължения да бъде под 30 милиарда евро. Трябва да се отбележи, че става дума само за федералната република и при това при стабилно развитие на икономиката и изобилни данъчни приходи. За 2012 година министърът прогнозира 27,2 милиарда евро, което отговаря сравнително точно на сумата, която през 2010 година 30-те компании, включени в индекса DAX, са раздали като дивиденти. Германия дължи на кредиторите си 2 трилиона евро, държавният дълг се увеличава с 10 000 евро на минута, а всеки жител на страната дължи по 24 450 евро.

Всички опити на политиката да заложи на икономическия растеж като единствен начин за измъкване от финансовите проблеми се провалят. След икономическата криза, породена от спукването на балона в Ай Ти сектора, тогавашният финансов министър Ханс Айхел трябваше да се откаже от целта си да приключи 2006 година без да взема нови кредити. Перспективата бе твърде хубава, за да стане реалност.

Германия живее на принципа „от ръката в устата“

С пренебрежителното изречение „Няма значение, Ханс“ Герхард Шрьодер принуди своя касиер да остави червения молив. Германските политици никога не са били специалисти по строги спестявания, за което естествено допринасят и кризи като избухналата след фалита на Lehman Brothers. Просто им липсва воля.

Подобно на почти всички промишлено развити държави Германия от десетилетия живее благодарение на връзките си и на принципа „от ръката в устата“. Преди всички избори се отварят шлюзовете за благотворителност в големи порции, особено в социалната сфера. По-добре е да се вземат нови кредити.

О, да, това вече също не върви. Най-накрая в конституцията ни е вписано ограничение за държавния дълг. По принцип е правилно, но каква полза от подобно средство, когато то залага на икономическо чудо в безкрайно далечна перспектива. Възможни са изключения в периоди на рецесия, разбира се, ако централната власт и провинциите се позоват на тази клауза.

Можем само да се надяваме, че съдиите от конституционния съд ще действат решително при нарушаване на предписанията и при това не едва след приключване на бюджетната година. От примера на САЩ вече се разбра, че законодателното ограничение за кредитите е от малка полза – когато държава има нужда от свежи пари, то лимитът за държавния дълг се повишава.

Историята на еврото е история на нарушаване на критериите от Маастрихт. Държавите получават предупреждения, за да бъдат спасени след това от фалит с трескави акции, водени от тези, които изпращат предупрежденията.

Досега Пактът за стабилност и растеж не е ефективен начин за наказване на тези, които не успяват на управляват дълговете си, а само нещо като сигнален пистолет. Санкции? Звучи като виц и то никак смешен, ако Гърция трябваше да плаща и глоби за неспазването на правилата в еврозоната. В такъв случай щеше да се наложи Атина да вземе пари назаем от своите европейски партньори.

Следващата рецесия ще покаже горчивата истина – Германия има огромен дългов проблем. Държава още от сега не е напълно дееспособна. Обществено значими или желани проекти или пък санирането и разширяването на инфраструктурата се сблъскват с празната хазна, без дори да говорим за намаляване на данъците. А какво ще се случи, ако настъпи падежът на милиардните гаранции за почти фалиралите държави или пък се наложи Германия да спасява банките си? Предполагаемото „примерно момче“ не може да си позволи още една криза. И рейтингът ААА ще бъде загубен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.