Парите на фамилията Живков и внучката Жени като силния човек

Тодор Живков и Андрей Луканов 1989 г. След година Живков ще обави Луканов за главния си враг, който го е свалили то власт с интриги. Снимка: архив на Владимир Гаджев

Веднага след 10 ноември хората бяха убедени, че Тодор Живков е изнесъл милиони в швейцарски банки. Постепенно вълненията по този въпрос затихнаха и хората останаха с впечатление, че бившият едноличен господар на България е останал беден и скромен, живее във вилата на своята внучка. Само няколко години след 10 ноември 1989 г. разочарованието на хората от финансовия колапс, тежкия преход и беззаконието, ги накара да погледнат със симпатия на Живков. Тогава е било добре, сега стана зле…

Живков, като ловък стар демагог, веднага използва това и започна да пуска интриги, също като тези, които прави Борисов срещу политическите си опоненти. От интервю на интервю, от изказване на изказване, пусна теорията, че хората, които са го свалили, са откраднали авоарите на държавата. Например Живков се провиква пред журналисти, като го водят на разпити: „Аз като напуснах, в банката имаше 1,6 милиарда, къде отидоха?”. Теорията на конспирацията се развихря с пълна сила. Започват най-различни хипотези кой, кога, как, куфарчета с пари и т. н. Двама от приближените на Живков в Политбюро на ЦК на БКП – Йордан Йотов и Григор Стоичков – също в интервюта и на срещи с журналисти подхвърляха темата за куфарчетата с пари.

Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

От външнотърговските фирми и задграничните фирми на ДС със сигурност е имало много откраднати пари. Защото те са били под разпореждане на титулярите на сметките в чуждите банки – хора от съответните представителства и фирми. След разпада на социалистическата държава, те лесно са могли да извъртят разни сделки, прехвърляния, фиктивни плащания, и да присвоят парите. И така е ставало. Но по тези сметки няма милиарди.

В различни публикации се говори за суми по тези външни фирми и представителства, които са около 100-200 млн. долара, но и това е преувеличено. България не е износителка на петрол като Либия или Ирак, където хора на режима имат дебели тайни сметки в чужди банки. България в онзи момент е една фалирала държава. А да бъдат изнесени милиарди от БНБ или от сметки на държавата, без за това да останат следи и свидетели, е невъзможно. Най-малко, държава в състояние на фалит няма как да има налични милиарди.

Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Изчезналите пари се свързват с Луканов. Неговите хора са ги присвоили, раздадени са от него на определени хора и т. н.
Но има и друга конспиративна теория – че не Луканов и хората му, а Живков е изнесъл милиарди. Журналистът Георги Ифандиев в свои предавания, статии и др. обяснява как Живков е осигурил всичките си наследници от фамилията, имало свидетел – зам.-външен министър, който видял с очите си, че над 1,2 млрд. долара отишли по сметки на Живкови. Всъщност имало борба между двете фамилии – лукановата и живковата. В момента живковата е надделяла. Хубава конспиративна теория. Днес е изведена дотам, че сега страната се управлява от едно тайно политбюро, което седи зад Борисов, в което важна роля играела Жени Живкова…

Привилегиите и наследеното от социализма

Едно е сигурно – фамилията Живкови, макар да изтъква за себе си, че е скромна и бедна, има достатъчно пари. Наистина, трябва да си глупак да управляваш 33 години и да не си подсигуриш семейството, да се подготвиш за момент, когато ще те детронират. Такъв инстинкт е заложен във всеки среден селянин, всеки среден българин, макар и издигнал се до лидер на държава. Грижите за родата му приживе, изградената система от привилегии, имоти и т. н. подсказва, че Живков не е оставил семейството си без нищо.

Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Затова най-малкото, което може да си позволи фамилията на детронирания едноличен властник, е частна охрана.
И взаимоотношенията на Живков и Жени издават, че семейството не е безпарично. Жени Живкова е най-прочутата внучка на България. Родена през 1965 г., още като ученичка и студентка кара бял мерцедес – рядкост за София по онова време. Живее в кокетна нискоетажна къща с ограда на ул. „Сан Стефано” срещу Докторската градина. Брат й кара спортно БВМ и други коли, като успява да потроши някои от тях с катастрофи. Тогава се носят легенди за неговите пиянски изпълнения.

Тази триетажна сграда почти на ъгъла на „Оборище“ и „Сан Стефано“ е построена за висшата номенклатура на комунизма. В нея живееше Жени Живкова и паркираше вътре белия си мерцедес. В къщата по едно време живееше и Пенчо Кубадински. Сега обитателите се крият, няма имена по звънците. Снимки: e-vestnik

С Жени става законодателен прецедент – след внезапната смърт на майка й Людмила Живкова през 1981 г., тя е осиновена от дядо си Тодор – тогава председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на ЦК на БКП. Законът по онова време не позволява дядо да осинови внуче. Затова в парламента са гласувани промени в закона, специално в тази му част, за да може Жени да стане освен внучка на Живков, едновременно и негова дъщеря. За какво е било нужно това на Живков, не е много ясно и досега. Очевидно така е искал да я направи пряка наследница, да дели наследството му заедно със сина му Владко. И вероятно да ползва някои привилегии като дъщеря по онова време, за които има пречки.

По-късно Жени се държи като истинска дъщеря и внучка, става пазителка и гледачка на Тодор Живков до последните му години в нейната къща в Бояна. Която, разбира се, е построена в тоталитарно време, с помощта на всички привилегии на висшата номенклатура по онова време.

В края на социализма внучката-дъщеря е настанена на работа като научен сътрудник в БАН, заради образованието й на историк. Но веднага след 10 ноември тя зарязва науката и се захваща с мода. Тя, както и други адепти на Живков и социализма, години наред развиват тезата, че Живков нямал никакви пари, никакви сметки в чужди банки и т. н., не оставил нищо в наследство. Но най-малкото сметките на Живков в български пари със законно получени хонорари за безкрайните томове на съчиненията си, го правят милионер.

За това свидетелства ревизорът Кирил Лалов, който издаде книга с резултатите от проверките, възложени му от съда по делата „Дело №4” и др. дела срещу бившите властници („Власт, пари, комунизъм”, изд. „Труд”, 2007 г.). В тях най-подробно са описани всички хонорари, които е установила ревизията. Само през 80-те години Живков е получил хонорари от 1,23 млн. лева за издаване на негови речи и доклади. Оказва се дори, че е получавал хонорари от десетки хиляди левове само с разписка, без да ги обложат с данъци. По това време един 3-стаен апартамент в София струва около 15 000 лв. Милионер тогава не е като милионер сега, когато подобен струва 150 000 лева.

Жени Живкова разглежда експозицията в къщата музей на дядо си Тодор Живков в Правец, посветена на неговата 100-годишнина. Снимка: Булфото

По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф” (“Моята борба”). Разликата е, че Хитлер е написал една книга, която станала библия на нацистите. Докато Живков е събирал в томове всичките си речи и доклади, някои от които писани от други хора. Те са издавани на загуба и за тях той, със специални секретни заповеди, е получавал хонорари далеч надхвърлящи тогавашните ставки за авторско право. Това разбива мита за скромния Живков, който си отишъл гол и бос от властта.

Лалов е ръководил група от ревизори, която в един момент достига 400 души. Те вадят документи отвсякъде. Ревизията установила, че през 1985-1989 г. тогавашното Управление “Безопасност и охрана” (5-о управление на Държавна сигурност, известно като УБО) е доставило на фамилията Живкови 6 автомобила и 2 мотоциклета западни марки на занижени цени и без мито. По онова време вносът на западни коли в България се облага с 200 процента мито, с което на практика е забранен. А за коли руско производство като лада се чака ред за закупуване между 12 и 15 години.

УБО е доставило музикална уредба на внука на Живков – Тодор Славков (син на Иван Славков), плетачна машина (за 18 000 лв.) на Жени Живкова. На сина и внуците на Живков са отпуснати специални парични партиди към УБО и е продадена чужда валута на стойност над 100 000 лв. Като се има предвид тогавашната стойност на лева (официален курс 98 ст. за 1 долар), това са много пари. Общо всичките разходи само за Жени и Владко Живкови са близо милион лева за периода 1985-1989 г., установил ревизорът Лалов. Двамата са стрували на бюджета съответно по 467 900 лв. и 356 800 лв. за 5 години – за валута при пътувания в чужбина, за строителство на вили (което по онова време е 20 пъти по-евтино от сега), за подаръци, автомобили и др.

Жени Живкова пред къщата музей на дядо си в деня на неговата 100-годишнина. Снимка: Булфото

Самият Живков за същия период по специалната си сметка към УБО е похарчил за валута, подаръци и др. 434 279 лв., установила ревизията. Така той няма как да е похарчил много от спечелените си хонорари. При такива представителни разходи сигурно и заплатата му е оставала непохарчена… Всичко това съвсем не показва скромност и аскетизъм у бившия държавен глава.

Изчезнали ли са парите на Живков? Очевидно, че семейството, което има добри съветници и сътрудници, е обърнало тези пари навреме във валута и недвижимости. Най вероятно Живков да е притежавал и други средства на името на далечни роднини и подставени лица – нещо обичайно за България. Не става дума за откраднато от държавата, а за щедри подаръци от чужбина за различни услуги, каквито може да направи един държавен лидер.

Жени – лице на фамилията

Самата Жени демонстрира успешна кариера на моден дизайнер, изкуствено преувеличавана от клюкарски издания. За нея подхвърлят квалификации, че тя диктувала модата в България, а реално почти никой в елита не разчита на нейните дрехи – има световни имена в модата, каква ти Живкова. В магазина й на бул. „Патриарх Евтимий” в София дълги години влизат по двама-трима души на ден. Той е само витрина с името Jeny Style. Дори държавните поръчки, които печели – за тоги на съдии и прокурори, (същите, които възмутиха магистратите и предизвикаха сред тях масови недоволства от качеството), за облекла на българските олимпийци за поредна олимпиада и др., не са достатъчни да издържа такава модна къща. По-скоро тя е фасада, както мутренската агенция за модели „Визаж” на Жени Калканджиева.

През 2001 г. Жени е избрана в 39-ото НС за депутат от Коалиция за България, без да е член на БСП. Изкарва и още един мандат в следващото Народно събрание. Малко преди изборите за 41-вото НС обаче Живкова отказва да се кандидатира отново за депутат и уж обръща гръб на политиката. Конспираторите твърдят, че този отказ е за да не попречи на победата на Борисов на предстоящите избори и да не се окаже в отбора срещу него в парламента.

Вуйчо й Владимир Живков е доста по неадекватен от нея и не става нито за депутат, нито да говори в интервю пред медиите. Вероятно следва мъдър съвет на приближените на фамилията и се покрива дълбоко. Години наред остава скрит за обществото и медиите.
Внукът Тодор е компрометиран с делата за изнасилване. Участието му във ВИП Брадър го осветли и с пиянски изпълнения като баща си и вуйчо си. Неговият баща Иван Славков Батето също е със спорен авторитет. Известна личност, дългогодишен шеф в телевизията и в спорта, но също и пияница, бонвиван и шут, орезилил се като корумпиран член на Международния олимпийски комитет, за което го изключиха от там.

Поради всичко това Живкова стана основната фигура на фамилията – сдържана, затворена, некомпрометирана, по-представителна.
Теорията на конспирацията я сочи за силния човек, който седи зад Борисов… Повече е конспирация, отколкото теория.

Все пак – смешки на времето. В Албания дълги години управлява личния лекар на бившия диктатор Енвер Ходжа. В България – телохранителят на българския диктатор. Нещо като продължение на живковизма с нови средства.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.