10 години след 11 септември: Цената на сигурността

Ройтерс

Туристите се тълпят на „Таймс скуеър“ заради ярките светлини и представленията на „Бродуей“, но там се натъкват на друго зрелище: полицаи с шлемове и автомати, които патрулират в станцията на метрото, нащрек за евентуални атентатори самоубийци.

Десет години след атентатите от 11 септември 2001 г. САЩ са променили баланса между свобода и сигурност, превръщайки едно открито и безгрижно общество в общество, намиращо се в състояние на постоянна бдителност.

Резултатите не може да се отрекат. Страната не понесе друга атака, въпреки че имаше случаи на косъм, като неуспешният бомбен атентат на „Таймс скуеър“ миналата година, когато импровизираното взривно устройство в камионетката на американски гражданин от пакистански произход, не можа да избухне.

Но на каква цена, измерена в загубена свобода и в долари? Застъпниците на гражданските свободи се опасяват, че състоянието на следене и предпазливост може да стане трайно.

САЩ изхарчиха допълнително 400 милиарда долара за сигурността, плюс 1,3 трилиона долара за войните в Ирак и Афганистан, без да се вземат предвид нарастващият заради войните вътрешен дълг и здравните грижи за ветераните, по данни на изследователския проект „Цената на войната“ към Института за международни изследвания „Уотсън“ в Университета Браун.

Президентът и полицията имат повече власт, претендирайки за по-големи правомощия да надничат в личния живот на гражданите при по-малък съдебен контрол. Мерките за сигурност по летищата са много по-радикални.

Скоро след 11 септември американското правителство прибегна към две спорни практики в отговор на заплахите от чужбина – нелегалното прехвърляне на заловени заподозрени лица в чужбина на трета страна за задържане и разпити и разпитите на заподозрени екстремисти, заловени в чужбина, в американската военна база „Гуантанамо“ в Куба.

„Ако след цели десет години, още сме склонни да мислим по този извънреден начин, значи вече сме си такива, това е новият нормален начин на мислене. След известне период, ако този процес не бъде спрян навреме, човек се оказва в държавата на Оруел“, обяснява Сюзан Хърман, президент на американския Съюз за граждански свободи.

Според мнозина, които си спомнят масовата загуба на човешки живот в онова хладно и ясно утро във вторник, 11 септември, преди 10 години, „новият нормален начин на мислене е послужил добре на страната.

„За мен няма съмнение, че си струваше“, каза конгресменът Питър Кинг, републиканец от Ню Йорк, който председателства Комисията по националната сигурност към Камарата на представителите.

„Мерки като Законът за патриотизма, проверките по летищата, затегнатата сигурност по пристанищата – всичко това несъмнено е по-добре, отколкото хора да изгарят живи или да скачат от 106-ия етаж“, заяви той.

Законът за патриотизмат, приет през октомври 2001 г., разшири правомощията за следене на американските правоохранителни органи.

Реакцията на събитията от 11 септември създаде и силна индустрия в сферата на сигурността, от която спечелиха компании като „О Ес Ай Систeмс“ (OSI Systems Inc), чието подразделение „Рапискaн“ (Rapiscan) произвежда скeнери за летища. Годишната й речалба нарасна от 111 милиона до 623 милиона долара през 2008 г. , а анализаторите прогнозират печалби от порядъка на 700 милиона долара за 2012 г.

Други компании, като „Ел-3 Къмюникейшънс холдингс“, „Веринт системс“, „ФЛИР системс“ и „Американ сайънс енд Енджиниъринг“ ( L-3 Communications Holdings, Verint Systems Inc, FLIR Systems Inc и American Science and Engineering Inc), също отчетоха рязък растеж, но трябва да се нагаждат към свитите разходи на Министерствотото на вътрешната сигурност поради бюджетните икономии във Вашингтон.

Няма ръст на разходите на американското правителство. Големият растеж за вътрешната сигурност ще дойде от чужбина, най-вече от Близкия изток“, каза Брайън Рътънбър, анализатор на ценните книжа в „Морган Кийган“.

Бизнесът усеща обществена съпротива срещу нахалните скенери по летищата и вижда по-голям потенциал за прирас в областта на машините за инспекция на товарни контейнери и ремаркета, където няма такава остра обществена полемика, изтъкна Рътънбър.

Проверките на летищата все пак се толерират. „Ако трябва да избирам между това да си събуя обувките или риска самолетът да бъде взривен, по-скоро ще се събуя“, каза Кинг.

Нахлуването в личното пространство обаче е по-обезпокоително, особено за мюсюлманите и хората с близкоизточен произход, които се сблъскват с дискриминация.

„Сега е по-лошо, отколкото беше на 11 септември 2002 г.“, казва Дауд Уалид, ръководител на мичиганския клон на Съвета за американско-ислямски отношения. „Не смятам и че нещата ще се променят коренно и през следващите пет до седем години“, допълва той.

Известен защитник на гражданските права обвинява президента Барак Обама за разрастването на изпълнителната власт. Според Джонатан Търли, преподавател в юридическия факултет на университета „Джордж Вашингтон“, Обама е „кошмар“, защото е предал каузата на гражданските права, след като по време на предизборната си кампания критикуваше подхода на Буш.

„Лесно е да се откажеш от гражданските свободи, но е трудно да си ги възвърнеш“, заяви Търли. „Обама използва всички аргументи, до които беше прибягвал Буш, а в някои случаи отиде и по-далеч. Той почти не показа грижа за гражданските свободи в контратероризма.“

Кинг обаче смята тези притеснения за неоправдани и е сигурен, че съдебната система ще защити онези невинни хора, които неизбежно ще станат жергва на полицейски грешки.

„Не виждам никакви крайности. Моето опасениез е по-скоро, че хората в правителството не приемат нещата достатъчно сериозно и се стараят да бъдат политически коректни за сметка на сигурността“,заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.