Турция притеснява съседите с демонстрация на сила

Намерението на Турция да демонстрира военноморската си мощ в Източното Средиземноморие заплашва да бъде възприето като прекомерна реакция в спора на Анкара с бившия й съюзник Израел и като отстояване на регионално могъщество, което би могло да отблъсне дори новите й арабски почитатели.

Планът на премиера Реджеп Тайип Ердоган може да предизвика тревожност в Запада за това доколко на Турция може да се разчита като партньор в НАТО и заради нейния стремеж към действия, целящи да натрупа популярност в мюсюлманския свят. Съвкупността от икономически растеж и светска демокрация в Турция при управлението на проислямско правителство се хареса на арабските страни, търсещи нов модел, но дори тези, които са обхванати от народни бунтове, може да се уплашат, ако Анкара започне да се перчи с военната си сила в района.

Засегнат от отказа на Израел да се извини за убийството миналата година на деветима турци при нападение на израелски командоси срещу кораб с хуманитарна помощ, пътуващ за Газа, Ердоган каза, че турски кораби ще бъдат във водите, където оперира израелският флот, повишавайки риска от сблъсък между двата някога близки съюзници.

Уверена от развиващата се икономика и безпрецедентната вътрешна политическа стабилност, Турция стана свидетел на издигането на нейната „мека сила“ в региона под управлението на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, която има корени в политическия ислям. Консервативно по социалните и религиозните въпроси и либерално по икономическите, правителството на Партията на справедливостта и развитието укрепи бизнес връзките в Близкия изток, Централна Азия и Африка и следва външна политика на нулеви проблеми със съседите – политика, на която бе нанесен удар от спора с Израел и напрежението със Сирия.

Заплахите да разположи военни кораби обаче показват, че Турция, раздразнителна членка на НАТО и кандидатка за членство в ЕС, сега е съблазнена да използва военната си сила, за да наложи интересите си в променящия се регион. Ердоган заема много агресивна позиция, за да затвърди статута на Турция като регионална сила вместо да използва меката сила, на която доскоро бяхме свидетели, заяви Гарет Дженкинс, базиран в Истанбул военен анализатор.

В ПСР е разпространено мнението, че Турция е основна регионална сила и че Средиземноморието е нейна сфера на влияние. Но НАТО и Западът все повече виждат Турция като непредсказуема държава, каза той. Турция изигра добре картите си в миналото, когато имаше добри отношения с всички, но сега тя ги играе много лошо, заяви анализаторът.

Дженкинс посочи, че неарабска Турция, която се държи като страшилище в региона, ще бъде възприета с голяма загриженост от арабите, които са били поданици на Османската империя в продължение на векове. Арабите различават тази Турция, която се противи на Израел и се ангажира с тях, от онази Турция, която иска да доминира в целия регион, казва Дженкинс.

Йомер Ташпънар от института Брукингс във Вашингтон заяви, че Турция може би използва Израел като боксова круша за отклоняване на вниманието след серия дипломатически провали и вътрешни проблеми, включително и кюрдския.

Турските връзки със Сирия, бивш приятел, са почти до точката на скъсване – президентът Башар Асад пренебрегна турските призиви към него да сложи край на кървавата саморазправа с протестиращите. Шиитски Иран, друг близък съюзник на Турция, реагира хладно на решението на Анкара да разположи на своя територия радарна система за ранно предупреждение.

Турция преминава през труден период и Израел даде на Ердоган шанс да демонстрира, че е силен лидер в силна страна, казва Ташпънар. Турция преживя период на икономически растеж и политическа стабилност и се чувства много могъща. Но те не си дават сметка, че това размахване на саби си има цена.

По-голямо присъствие на турски кораби в Източното Средиземноморие ще разтревожи Гърция и поделения остров Кипър, който планира петролни проучвания. Турция казва, че петролните договори, осигурени от кипърско правителство, което представлява острова в ЕС, са незаконни, тъй като границите на Кипър остават неопределени, докато кипърските гърци и кипърските турци продължават преговорите за обединяване.

Турция и Гърция, също член на НАТО, имат история на териториални спорове, а военноморските им сили почти се изправиха едни срещу други през 1996 г. заради ненаселено островче в Егейско море.

Турция е втората по големина сила в НАТО и се смята, че нейният флот превъзхожда този на Израел, макар че широко се предполага, че Израел има подводници, снабдени с ядрени ракети. Израел разшири патрулите си в Източното Средиземноморие, за да наложи блокадата на Газа, която казва, че е необходима, за да бъде предотвратена контрабандата на оръжие за палестинската групировка Хамас и за предотвратяване на каквото и да било нападение на ливанската Хизбула по газовите платформи в морето.

Малко турски анализатори смятат, че Турция планира да изпрати фрегати в открито противопоставяне на израелската блокада на Газа, която ООН обяви за законна, но самото тяхно присъствие в международни води недалеч от Газа може да предизвика сблъсък. Изглежда невероятно Турция като членка на НАТО да влезе в реални враждебни действия с Израел.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви в сряда, че турско-израелските отношения са „двустранен въпрос“ и призова двете страни да намерят начин да намалят напрежението. Думите на Ердоган, че турските военноморски бази имат възможност да осигуряват ескорти обаче, с които даде да се разбере, че Анкара може да постави бъдеща флотилия с помощи под своя защита, са тревожни.

Те създават условия друга флотилия да оспори блокадата, заяви Хенри Барки, експерт по Турция от Фондацията за международен мир Карнеги във Вашингтон. Какво ще направи турският флот, ако още една флотилия реши да влезе? Те ще трябва да спазят обещанието си и да ескортират флотилията си. Това поставя американската администрация в ужасна позиция, каза той.

Администрацията на президента Барак Обама иска да подобри отношенията между двата си основни съюзника в Близкия изток и американски дипломати работят за решаването на спора.

Някои турски и израелски анализатори казват, че мотивът на Турция не е да търси конфронтация с Израел за Газа, а да създаде военно присъствие между Кипър и Израел, за да предизвика усещане за заплаха и да сплаши инвеститорите далеч от газовите находища в района. Турция критикува кипърско-израелските енергийни договори и напрежението с Израел би могло да даде възможност на Анкара да изпрати послание без да отправя словестни заплахи.

Турското ударение върху свободата на навигацията също е свързано с оценката, че в Източното Средиземноморие има залежи от природен газ отвъд това, което вече е открито, заяви Галиа Линдерщраус от Института за национална сигурност в университета в Тел Авив.

Синан Юлген от базирания в Истанбул Център за икономика и външна политика, смята, че Ердоган, известен като темпераментен лидер, е движен от общественото мнение. Ердоган, който спечели трети последователен мандат през юни тази година, се превърна в герой сред мюсюлманите заради неговата позиция срещу Израел и в полза на палестинците. Много е опасно за една страна, когато започне да вярва на собствената си пропаганда, заяви Дженкинс.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.