Либия затвори „Зелената книга“

в. Московские Новости

Муамар Кадафи изгуби контрола над почти всички градове в Либия и вероятно дори е избягал в чужбина, но неговият прессекретар Муса Ибрахим продължава да твърди, че лидерът на джамахирията е в страната и „се занимава с организацията на отбраната“.

Възможно е сваленият от неговите сънародници либийски диктатор наистина да не може да повярва в поражението си. Той винаги е бил уверен, че построеният от него държавен режим е практически идеален – либийската джамахирия, основаваща се на неговата „Зелена книга“, не може да не отговаря на интересите на народа.

Когато през 1969 г. капитан Кадафи обединяваше своите съратници и готвеше офицери за свалянето на монархията на Идрис Първи, той наистина беше народен герой. Но след това нещата като че ли не потръгнаха. Режимът, който трябваше да обедини разпокъсаните либийски племена и етноси, се превърна в ексцентрична и високомерна диктатура, откъсната от реалното положение в страната.

Според различни източници Кадафи е роден през 1941 или 1942 г. в бедно берберско номадско семейство. По онова време днешните либийски земи са напълно зависими от Европа. След Втората световна война на територията на Либия е открит петрол и САЩ, Великобритания и Франция започват да си поделят бившата колония на фашистка Италия. С подкрепата на ООН в Либия е създаден монархически режим начело с крал Идрис Първи, който не пречи на колониалните държави да запазят влиянието си в отделните й части.

По същото време стремежът за освобождение от колониалния гнет буквално витае във въздуха. Кадафи още в училище запова да участва в такива политически движения. Негов кумир е Гамал Абдел Насър – египетски военен, организирал в родината си свалянето на крал Фарук Първи през 1952 г.

През 1956 г. младият Кадафи за пръв път участва в протестна демонстрация против израелската агресия спрямо Египет по време на Суецката криза. Пет години по-късно Кадафи вече е активен участник в нелегалното антиколониално и антимонархическо движение в Себха. Първата демонстрация, която той организира лично, довежда до изключването му от училище. Това само разравя жаравата в младия революционер. През 1963 г. той се приближава с още една стъпка до своя кумир Насър – постъпва във военно училище. Когато през 1966 г. Кадафи става капитан, той вече разполага с план за антимонархически заговор.

Недоволните от монархията сред офицерите са много, а раздразнението им от режима е достатъчно силно, за да може през 1969 г. планът на Кадафи да сработи. Бунтът избухва едновременно в Триполи и Бенгази. Главните правителствени здания и военни обекти са завладени за няколко часа на 1 септември. Идрис е свален от власт, докато се намира на лечение в Турция и дори се опитва да се върне. Кадафи получава чин полковник и става главнокомандващ.

През следващите пет години Кадафи се разправя с основните си политически конкуренти, като оставя във властта хора, лоялни на него самия. Следващата му стъпка е да пристъпи към изграждането на собствен вариант на свободно общество. Своите възгледи Кадафи излага подробно в написаната от него през 1976 г. „Зелена книга“. В нея той пише, че демокрацията може да мине без парламент и партии, като се основава на народни комитети, характерни по-скоро за социалистическия строй. Частната собственост се отхвърля. Освен това либийският лидер препоръчва да се променят и устоите на обществото чрез смесица от социалистически и традиционни ислямски идеи.

През 1977 г. Кадафи официално превръща Либия в полигон за своя политически експеримент. Той преименува страната в „джамахирия“, като използва термин от своята „Зелена книга“. Той започва постепенно да задушава бизнеса и да засилва присъствието на петролния сектор в икономиката. Опозицията е забранена, което води до арести на хиляди недоволни от режима либийци.

Самият Кадафи не обръща особено внимание на тези събития. Неговите амбиции излизат далече извън пределите на Либия. Той иска да обедини целия арабски свят в едно цяло и да разгроми Запада. СССР, главен покровител на арабските социалистически режими в Близкия изток, през 70-те години на миналия век възлага надежди на джамахирията. Пред 1975 г. председателят на Министерския съвет на СССР Алексей Косигин посещава Либия и се среща с Муамар Кадафи. В резултат на тази среща е подписан договор за големи доставки на оръжие и военна техника заради израелската заплаха в региона. Съветско-либийските отношения са не само партньорски, а съюзнически. Кадафи три пъти е посещавал СССР – през 1979, 1981 и 1985 г.

Но с годините СССР започва все по-предпазливо да се отнася към либийския режим, който постепенно се изплъзва от контрола на Москва. Антикапиталистическата риторика на Кадафи става все по-ожесточена, безразсъдна и накрая започна да лъха на безумие. Дипломатите и политиците са отблъснати и от „екстериора“ на либийския диктатор. Неговите ексцентрични изказвания, традиционното облекло което с годините все повече започва да прилича на карнавални костюми , въоръжените до зъби жени-телохранителки и шатрата, която Кадафи опъва във всяка страна, където пристига на посещение – всичко това постепенно превръща политика Кадафи в шоумена Кадафи, с който вече е неприлично да се съобразяват на международната политическа сцена.

Кадафи сериозно вярва в своите идеи. Той се побратимява с най-кървавите диктатори в Африка, снабдява с пари всякакви терористи (от ирландските до африканските), стига техните идеологии да са насочени срещу Запада. През 70-те и 80-те години на миналия век Либия се опитва да се договори за обединение с Египет, Судан, Тунис, Алжир и Сирия. Но рано или късно Кадафи започва да проклина всички свои партньори и преговорите се провалят. И най-малкият политически жест, който може да се интерпретира като прозападен или произраелски, е достатъчен, за да предизвика гнева на либийския лидер.

Кадафи създава „Арабския легион“ – военна организация, която извършва операции за насилствена „арабизация“ и „ислямизация“ на чуждестранните режими независимо дали местните власти и население искат това. По тази причина през 1977 г. между Либия и Египет избухва военен конфликт. Между 1972 и 1987 г. либийски военни части провокират няколко големи въоръжени стълкновения между Судан и Чад.

Накрая Кадафи успява да предизвика на бой своя главен противник – Запада. На 5 април 1986 г. в Западен Берлин става експлозия. Бомбата е поставена в популярната сред американските военнослужещи дискотека „Ла бел“. След като полицията открива връзка между терористичния акт и либийските специални служби, президентът на САЩ Роналд Рейгън обвинява „побеснялото куче на Близкия изток“ във финансиране на тероризма и дава заповед Либия да бъде бомбардирана. На 15 април 1986 г. американските ВВС нанасят удари по Триполи и Бенгази. Както твърдят синовете на Кадафи, които са част от кръга на неговите най-близки довереници, това е един от най-страшните дни за либийския диктатор. В бомбардировката загива неговата 4-годишна доведена дъщеря.

Кадафи не забавя своя отговор. През 1988 г. с подкрепата на либийските специални служби е организиран терористичният акт над Локърби, който и днес остава най-големият в историята на Великобритания. Терористи поставят бомба в самолет, летял от Ню Йорк за Лондон. При експлозията над шотландското село Локърби загиват всички 243-а пътници и 13 души екипаж.

През 1992 и 1993 г. Съветът за сигурност на ООН приема два пакета от икономически санкции срещу Либия. Те са насочени предимно срещу петролния сектор на страната. Тези мерки бързо охлаждат антиимпериалистическите страсти на Кадафи. След поредица от тайни преговори либийските власти се съгласяват да предадат на Великобритания двама сътрудници на своите специални служби, заподозрени в участие в подготовката на терористичния акт над Локърби. През 2003 г. Триполи официално признава своята отговорност за трагедията, след което санкциите на ООН са отменени, а отношенията на Кадафи със Запада стават уравновесени и спокойни.

Тогава изглежда, че диктаторът не е заплашен от нищо. Но през 2011 г. става ясно, че основният проблем на Кадафи е не Западът и не произраелските настроения в Близкия изток. За 42 години диктатура и потискане на инакомислещите политикът си е спечелил вътрешни врагове – стотици хиляди либийци, готови да вземат оръжие и да въстанат срещу своя „брат лидер“. Днес Кадафи продължава да твърди, че е бил предаден, и вероятно искрено вярва в това.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.