Богата Дания затяга коланите предизборно

Франс прес

Деца на емигранти в кв. Гелеръп. Снимка: Данска Филтрат

Начините за борба с икономическата криза са основна тема в предизборната кампания за парламентарните избори на 15 септември в Дания. Прокарваните от десноцентристкото правителство бюджетни икономии може да му отнемат победата, докато опозицията обещава повече държавни разходи за съживяване на икономиката.

В продължение на 10 години правителството се стремеше да намалява държавните разходи и да замразява данъците. Според последните допитвания обаче избирателите ще издигнат на власт сегашната лява опозиция, която обещава социална държава.

В условия на криза премиерът Ларс Льоке Расмусен представи бюджетните икономии като най-добрия лек за Дания и заложи авторитета си на карта със поддържането на оздравени държавни финанси.

Миналия месец обаче правителството му каза, че очаква силно нараснал бюджетен дефицит през 2012 г. – 85 милиарда крони (11,4 милиарда евро), или 4,6 процента от БВП.

Това число е значително над разрешените от еврозоната 3 процента от БВП. Дания не е членка на еврозоната, но е свързана с нея чрез валутно сътрудничество, което налага същите критерии.

През 2010 г. датският бюджетен дефицит бе достигнал 2,8 процента от БВП, а само допреди пет години беше с положително салдо от 80 милиарда евро. Тази година Дания едва се размина с рецесията с икономически растеж около 1 процент.

Расмусен също така пое риска да посегне на щедрата пенсионна система – той увеличи пенсионната възраст от 65 на 67 години и програмира постепенно отпадане на предсрочното пенсиониране, които сега са възможни на 60-годишна възраст.

Преди 10 години бе достатъчно да плъзнат слухове, че ще се правят промени в тази система, за да падне тогавашното социалдемократическо правителство. Сегашната опозиция обеща да отмени реформата на Расмусен, ако дойде на власт.

„След 10 години Ларс Льоке (Расмусен) и (съюзничката му от Датската народна партия Пия) Керсгор Дания буксува“, възмути се неотдавна шефката на социалдемократите Хеле Торнинг-Шмит, която при победа на левицата на парламентарните избори ще стане премиер.

Социалдемократите обещават да стимулират икономиката с пари от бюджета. Те смятат да похарчат около 18 милиарда крони (2,41 милиарда евро), който ще се финансират от един час допълнителна работа седмично.

Според Расмусен тази политика е „безотговорно пожелателно мислене“. Неговата управляваща коалиция, съставена от лявата либерална партия „Венстре“ и Консервативната партия, подкрепяни в парламента от дясната популистка Датска народна партия смята, че предложената от опозицията икономическа програма е твърде общо формулирана, ще увеличи значително дефицита и ще доведе до повишаване на лихвите и безработицата.

Според наблюдателите обаче датският растеж толкова е спаднал, а бюджетният дефицит толкова се е увеличил, че нито десницата, нито левицата имат възможността наистина да приложат икономическата си програма.

Така че победа на опозицията не значи непременно радикална промяна в тази област. Дори е трудно да се откроят различията между представените от двата лагера икономически възгледи. И двата предвиждат дефицит между 80 и 90 милиарда крони през 2012 г.

„Правителството и опозицията са съгласни, че трябва да се спазват правилата на ЕС. На едно мнение са и за необходимостта да се управляват държавните финанси“, за да се гарантира бюджетното равновесие до 2020 г., каза икономистът от Данске банк Стен Босиан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.