Богата Дания затяга коланите предизборно
Франс прес
Начините за борба с икономическата криза са основна тема в предизборната кампания за парламентарните избори на 15 септември в Дания. Прокарваните от десноцентристкото правителство бюджетни икономии може да му отнемат победата, докато опозицията обещава повече държавни разходи за съживяване на икономиката.
В продължение на 10 години правителството се стремеше да намалява държавните разходи и да замразява данъците. Според последните допитвания обаче избирателите ще издигнат на власт сегашната лява опозиция, която обещава социална държава.
В условия на криза премиерът Ларс Льоке Расмусен представи бюджетните икономии като най-добрия лек за Дания и заложи авторитета си на карта със поддържането на оздравени държавни финанси.
Миналия месец обаче правителството му каза, че очаква силно нараснал бюджетен дефицит през 2012 г. – 85 милиарда крони (11,4 милиарда евро), или 4,6 процента от БВП.
Това число е значително над разрешените от еврозоната 3 процента от БВП. Дания не е членка на еврозоната, но е свързана с нея чрез валутно сътрудничество, което налага същите критерии.
През 2010 г. датският бюджетен дефицит бе достигнал 2,8 процента от БВП, а само допреди пет години беше с положително салдо от 80 милиарда евро. Тази година Дания едва се размина с рецесията с икономически растеж около 1 процент.
Расмусен също така пое риска да посегне на щедрата пенсионна система – той увеличи пенсионната възраст от 65 на 67 години и програмира постепенно отпадане на предсрочното пенсиониране, които сега са възможни на 60-годишна възраст.
Преди 10 години бе достатъчно да плъзнат слухове, че ще се правят промени в тази система, за да падне тогавашното социалдемократическо правителство. Сегашната опозиция обеща да отмени реформата на Расмусен, ако дойде на власт.
„След 10 години Ларс Льоке (Расмусен) и (съюзничката му от Датската народна партия Пия) Керсгор Дания буксува“, възмути се неотдавна шефката на социалдемократите Хеле Торнинг-Шмит, която при победа на левицата на парламентарните избори ще стане премиер.
Социалдемократите обещават да стимулират икономиката с пари от бюджета. Те смятат да похарчат около 18 милиарда крони (2,41 милиарда евро), който ще се финансират от един час допълнителна работа седмично.
Според Расмусен тази политика е „безотговорно пожелателно мислене“. Неговата управляваща коалиция, съставена от лявата либерална партия „Венстре“ и Консервативната партия, подкрепяни в парламента от дясната популистка Датска народна партия смята, че предложената от опозицията икономическа програма е твърде общо формулирана, ще увеличи значително дефицита и ще доведе до повишаване на лихвите и безработицата.
Според наблюдателите обаче датският растеж толкова е спаднал, а бюджетният дефицит толкова се е увеличил, че нито десницата, нито левицата имат възможността наистина да приложат икономическата си програма.
Така че победа на опозицията не значи непременно радикална промяна в тази област. Дори е трудно да се откроят различията между представените от двата лагера икономически възгледи. И двата предвиждат дефицит между 80 и 90 милиарда крони през 2012 г.
„Правителството и опозицията са съгласни, че трябва да се спазват правилата на ЕС. На едно мнение са и за необходимостта да се управляват държавните финанси“, за да се гарантира бюджетното равновесие до 2020 г., каза икономистът от Данске банк Стен Босиан.
БТА