Голямото несъответствие – работа има, но само за способните

сп. Икономист

На новия пазар на труда безработицата е висока, но има недостиг на квалифицирани и талантливи хора.

„Съвсем безспорно най-голямата награда, която животът предлага, е шансът човек да работи здраво работа, която си заслужава“, отбеляза президент на САЩ Теодор Рузвелт в реч по случай Деня на труда на 7 септември 1903 година. В наши дни милионите хора, които се стремят към тази награда, се натъкват едновременно и на пиршество, и на глад.

Дори и в развитите страни, които в момента изпитват затруднения, мнозина, може би повече от когато и да било досега, имат работата на своите мечти, като получават и добра заплата, и усещането, че вършат нещо стойностно.

В преживяващите бум нововъзникващи пазарни икономики, като Китай и Индия, много хора поне имат по-добра работа, отколкото някога са мислили, че е възможно да получат. В същото време обаче в голяма част от света безработицата е устойчиво висока и много от предлаганите работни места са лошо платени, тежки и неудовлетворяващи.

Това има сериозни политически последици не само за сегашния президент на САЩ Барак Обама, който рискува да загуби своята собствена мечтана работа заради приписвания му неуспех, че не е създал достатъчно работни места за съгражданите си.

Когато Обама влезе в Белия дом през януари 2009 година, безработицата в страната надхвърляше равнището от 8% при около 5% година по-рано. Оттогава тя не спада и сега е приблизително 9%. До президентските избори през ноември догодина той по всяка вероятност ще набляга упорито на „безработно възстановяване“, като ще твърди, че е предотвратил повторно изпадане в една „още по-безработна“ рецесия.

Колкото и да се оплакват американците, в сравнение с някои други държави, тяхната икономика изглежда в добро здраве. В по-слабите икономики от еврозоната, работни места, по-специално в държавния сектор, бяха пожертвани в името на строгите бюджетни икономии, за да се избегне изпадане в неплатежоспособност по дългове, натрупани от правителства, харчещи без мярка.

Извън богатия свят Арабската пролет, която свали режимите в Тунис и Египет по-рано тази година, бе предизвикана отчасти от липсата на прилична работа за младежите. Дори в Китай и Индия, преживяващи икономически бум, политиците се тревожат как да осигурят достатъчен брой сносни работни места. И в двете страни все още има стотици милиони човешки същества, които живеят в дълбока бедност, по-специално в селските райони.

Докато обаче толкова много хора изпитват глад за работа, едно малцинство извлича полза от набиращата сила война за таланти. То е в изгодна позиция да иска интересна и удовлетворяваща работа и да поставя условия. Преди всичко обаче заплащането на такива хора – от изпълнителни директори през инвестиционни банкери до софтуерни инженери от Силициевата долина – е много високо.

Най-талантливите все по-често взимат заплата, която превишава многократно средната в съответната страна. Това води до нарастващо неравенство на доходите в много държави, което може да засили социалното напрежение.

Възможно е Обама да посочи, при това с основание, че бе избран за президент след финансовата криза, която заплаши да причини нова Голяма депресия с равнище на безработицата, което би направило сегашното да изглежда като щастливо спасение.

Днешната болка обаче не се дължи само на финансовата криза. Глобализацията и технологичните иновации предизвикват дългосрочни промени в световната икономика, които преобразяват структурата на пазара на труда. В резултат безработицата по всяка вероятност ще остане висока в богатите икономики, дори да пада в по-бедните.

Носителят на Нобелова награда за икономика Едмънд Фелпс посочва, че „естественото равнище“ на безработицата в САЩ (под което по-голямото търсене ще изпрати инфлацията нагоре) сега е около 7,5% – значително по-високо, отколкото само преди няколко години.

Майкъл Спенс, друг икономист, удостояван с Нобелова награда ико, се съгласява в публикувана неотдавна статия в списание „Форин афеърс“, че технологиите удрят по работните места в Съединените щати и други богати страни, но твърди, че глобализацията е по-могъщият фактор.

Около 98% от 27-те милиона чисти нови работни места, създадени в САЩ между 1990 и 2008 година, са в т. нар. нетърговски сектор от икономиката, който остава сравнително незасегнат от глобализацията и по-специално в държавната администрация, която изглежда малко вероятно да създаде много нови работни места в обозримо бъдеще, и в здравеопазването. В същото време, казва Спенс, работните места в т. нар. търговски сектор (той включва промишлеността), който обслужва световните пазари, се променят бързо с нарастващ дял на позициите, подходящи само за квалифицирани и образовани хора.

Понижаването на това ново „естествено равнище“ на безработицата ще изисква структурни реформи, например в образованието, за да бъде осигурено излизането на дипломиращите се младежи на пазара на труда с умения, за които фирмите са готови да се бият, приспособяване на данъчната система и модернизиране на мрежата за социално подпомагане, или, по-общ казано, създаване на климат, благоприятстващ предприемчивостта и иновациите. Нито една от тези реформи не е лесна и всички ще отнемат време преди да дадат резултати. Правителствата по света обаче не бива да се отказват от тях.

Ставащите сега промени ще представляват огромни предизвикателства не само за властите, но и за работодателите и работниците. Те обаче имат и потенциала да създадат много нови работни места и значително ново богатство.

За да разбере човек защо тези промени предизвикват толкова голямо въодушевление у някои хора и са толкова плашещи за други, правилното място, от което трябва да се започне, е секцията oConomy на сайта oDesk – един от няколкото интернет пазари за работници на свободна практика, преживяващи бум. През юли около 250 000 фирми са платили на приблизително 1,3 милиона регистрирани работници, които са работили над 1,8 милиона часа, близо два пъти повече в сравнение с година по-рано.

oDesk, който е бил създаден през 2003 година, променя правилата на играта, твърди неговият главен изпълнителен директор Гари Суорт. Този интернет пазар издига аутсорсинга, който бе възприет масово от големите компании през последното десетилетие, до равнището на индивидуалния работник. Според Суорт тази коренна промяна на труда в услуга е удобна и за работодателите, които могат да имат работници на разположение винаги, когато имат нужда, и за работниците, които пък могат да печелят пари без неудобството да работят за голяма компания или дори без да излизат от къщи.

oDesk все още е малък, но показва как глобализацията и иновациите в информационните технологии – двете големи тенденции, на които ставаме свидетели от известно време, приближават света до единен пазар на труда. Голяма част от работата, предлагана на сайта, идва от фирми в богатите страни, и отива при хора в развиващите се държави, на първо място Филипините и Индия. Така че прехвърлянето на работа в чужбина в търсене на по-ниска цена на труда вече не е ограничено до промишлеността, но включва също позиции за „бели якички“, като програмисти и копирайтъри. Това по всяка вероятност ще има сериозно отражение върху възнагражденията в целия свят.

Кой изяде моята работа?

Това предизвиква безпокойство сред „белите якички“ със средно образование в богатите страни, които видяха какво се случи с работните места в промишлеността в техните държави. Работниците в нововъзникващите пазарни икономики, които имат същите умения и квалификации, обаче са възхитени.
„Аз правя за седмица в oDesk толкова пари, колкото правех за месец като учителка, и мога да прекарвам много повече време с моето семейство“, казва Айеша Садаф Камал – копирайтър на свободна практика в Исламабад. На обратния полюс, Джанет Ветър, която дълго време е работила на пълен работен ден като копирайтър за списание в Ню Йорк, е загубила своето работно място и сега се лута между частичния работен ден и свободната практика. „Чувствам се изолирана като човек на свободна практика и нямам здравно осигуряване от началото на година, прекалено е скъпо“, разказва тя.

Изкушаващо е да се мисли за глобализацията на пазара на труда като игра с нулев резултат, при която пакистанката Айеша Камал печели за сметка на американката Джанет Ветър. Икономисти обаче изтъкват, че такива сметки се объркват от убеждението, че наличната работа е постоянна величина. По-добро обяснение, твърдят те, е теорията за сравнителните предимства – една от най-малко спорните идеи в икономиката, която внушава, че свободните пазари правят света по-добро място, тъй като всеки човек може да се съсредоточи върху онова, което прави най-добре.

Все пак един глобален пазар на труда няма да подобри положението на всички жители на Земята: ще има както и печеливши и губещи, а е възможно освен това вторите да окажат твърда съпротива срещу промените, ако загубите се окажат прекалено болезнени. Световният брутен вътрешен продукт може да се удвои, ако всички бариери пред свободното движение на работната ръка бъдат премахнати, твърди Майкъл Клемънс в своята книга, която излезе неотдавна и е озаглавена „Икономика и емиграция: сметки за трилиони долари на тротоара?“. Заради политическите последици от такава масова емиграция обаче е малко вероятно страните, по-специално богатите, да отворят своите врати без условия.

В сравнение с предишни периоди на подем на глобалната интеграция и на технологични революции, в резултат на промените, които стават сега на пазара на труда, може да има необикновено голям брой губещи, отчасти защото те съвпадат с особено дълбока рецесия и отчасти защото се извършват изключително бързо. Приоритетът за политиците трябва да е да постигнат възможно най-малък брой на губещите.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.