Ердоган иска главна роля на арабската сцена

Ройтерс

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се хареса на много араби с твърдите си думи срещу Израел, но гласове в Турция и чужбина оспорват стремежа му да изкове лидерска роля за Турция в арабския свят, който някога е бил под владичеството на Османската империя. „Едно палестинско дете, плачещо в Газа, свива сърцето на една майка в Анкара“, заяви Ердоган пред Арабската лига в Кайро във вторник, използвайки език, подбран по такъв начин, че да се хареса на арабските маси.

Неговото послание за това как турци и араби споделят едни и същи емоции би изглеждало чуждо за предишната Турция, която бе в приятелски отношения със своя американски военен съюзник, стремеше се да се присъедини към ЕС и имаше надменно отношение към назадничавия Близък изток, стоящ пред вратата й. Т.нар. турски модел впечатлява арабите от няколко години, макар че нито една арабска страна не е постигнала тази смесица от светска демокрация, ислямистко ръководство и икономически успех.

И все пак, турската роля е непостоянна в един флуиден регион, в който народни бунтове клатят много арабски страни, включително някои от любимите политически и бизнес партньори на Анкара, като Либия и Сирия, както и традиционния арабски лидер Египет. „Всички стъпки на Турция срещу Израел имат единствено за цел да я лансират като политическа сила в арабския свят и да разширят влиянието й върху новото поколение арабски младежи, които мечтаят за промяна и власт“, заяви Набил Абдел Фатах от Центъра за политически и стратегически проучвания Ал Ахрам в Кайро.

Адел Солиман, друг египетски анализатор, заяви, че Турция, независимо от всичките си язвителни думи към Израел, няма да скъса с предишния си съюзник като членка на НАТО, оставаща свързана със Запада.

Въпреки всичко Турция се чувства изоставена от ЕС и по-малко важна за отбраната на НАТО след края на Студената война, което кара Ердоган да търси нови приятели и пазари в Близкия изток. Реториката на Ердоган – той каза също, че признаването от ООН на палестинската държава е задължение, със сигурност намира отзвук сред арабите, както и в ислямистката му политическа основа у дома.

Хиляди египтяни го приветстваха, когато той кацна на летището в Кайро в понеделник. Много араби му се възхищават заради непрестанните му критики към Израел, след като той ядосано напусна трибуната, която споделяше в Давос с израелския президент Шимон Перес през 2009 г. Египетското Мюсюлманско братство, популярно сред масите, също се възхищава на реформите на Ердоган като ръководител на базирана на исляма партия, която ограничи политическото влияние на турските светски генерали, а при това турската икономика върви напред.

„Бедните араби“

Турските вестници писаха за посрещането на Ердоган като герой, но светските коментатори иронизираха пътуването му в Египет, Тунис и Либия – страни, в които техните лидери ветерани бяха свалени от власт тази година. „Бедните араби! Откъде да знаят, че този, който им дава съвети по демокрация всъщност я вижда само като превозно средство, като средство за постигане на своите собствени цели, и който смята да слезе от колата веднага след като това бъде направено?“, написа Джюнейт Арджаюрек във вестник „Джумхуриет“, наричайки Ердоган „Великия везир на Османската империя“.

Личната популярност на Ердоган в арабския свят нарасна. Проучване на центъра Пю Рисърч, проведено през март-април, показа, че 78 процента от египтяните имат доверие в него, заедно със 72 процента от йорданците и 64 процента от ливанците. Почти 95 процента от израелците са на противоположното мнение.

И това бе преди турският лидер да прогони израелския посланик миналата седмица, след като Израел отказа да се извини за убийството миналата година на девет турци от израелски командоси, които спряха кораб с помощи, опитващ се да пробие израелската блокада на ивицата Газа.

Заплашвайки с война в морето, Ердоган заяви, че турски военни кораби ще ескортират всяка бъдеща флотилия в Газа, като разтревожи САЩ, както и Израел. Такава агресивност отдавна липсваше в Арабската лига, която никога не се е конфронтирала с Израел по време на 30-годишното управление на президента Хосни Мубарак, по време на което сваленият египетски лидер имаше за цел да запази мирното споразумение на Кайро с еврейската държава.

Египетският специалист по инвестиции Мохамед Ясин, на 27 години, заяви, че появата на Ердоган в Арабската лига е „посещение на учител при слаб разглезен ученик, който не иска да учи“. Това че едно външно лице се застъпва за палестинската кауза, както направи и неарабски Иран, може да ядоса арабските лидери, но с оглед на собствената им липса на тежест, те не могат да се оплачат.

Османска роля

„Някои хора говорят за това, че Турция има амбицията да се завърне към старата си османска роля, но в Саудитска Арабия мнозинството не мисли така“, заяви саудитският анализатор Халид ал Дахил. „В този момент арабските държави са слаби, затова няма как Турция да няма тази водеща роля в региона“, каза той, изтъквайки, че арабските държави искат Турция да бъде противовес на шиитски Иран. „Иран играе религиозна роля, като прави съюзите си в региона на основата на религиозна принадлежност. Но Турция е светска държава със сунитско мнозинство“, заяви Дахил.

Старата политика на Ердоган на „нулеви проблеми“ със съседите на Турция се разпадна в конфликта с Израел и арабските бунтове, които донесоха някои неприятни промени за Анкара. Турция се противопостави на интервенцията на Запада в Либия, където тя имаше договори на стойност 15 милиарда долара и бе бавна в признаването на онези, които сложиха край на 42-годишното управление на Муамар Кадафи. Сега Ердоган трябва да ухажва новите лидери на Либия, за да защити турските икономически интереси.

В Сирия Ердоган имаше приятелски отношения с президента Башар Асад и изгради нови политически и икономически връзки с някога враждебната си съседка. След като на няколко пъти призова Асад да спре да убива протестиращите и да приложи реформи, сега той загуби търпение. За някои от светските турски критици външната политика на Ердоган е бъркотия от неясност и нестабилност. „Вчера либийският Кадафи бе съюзник, а сега е враг. Сирийците са наши братя, но след това отново ние може да планираме нещо срещу тях заедно със САЩ“, написа Октай Акбал в „Джумхуриет“.

Кръвопролитията в Сирия продължават, но някои сирийци предпочитат позицията на Ердоган пред безмълвния подход на Арабската лига. „Ердоган се превърна в арабски герой“, заяви Самер Захер, сириец от Хомс, където има силни настроения срещу Башар Асад. Захер приветства турския лидер пред централата на Арабската лига. „Не сме виждали толкова могъщ лидер, който да поиска Асад да си отиде и да го нарече „нелегитимен президент“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.