Рашидов пак стана за смях, но не е смешно!

Иво Инджев

Министърът на кОлтурата Вежди Рашидов обяви днес Ерусалим за център на само две религии и натърти върху това свое неграмотно твърдение с категоричност и убеденост, макар този град да е символична свещена столица на трите световни монотеистични религии: юдаизма, християнството и исляма (по реда на възникването им), което не но последно място е сред усложненията в един от централните неразрешими казуси в световната политика в рамките на близкоизточния конфликт.

Ето точният цитат от изказването му по БНТ:

Вежди Рашидов: Ще ви дам и пример. Преди сами една седмица с премиера Борисов открихме нещо много уникално – „Ески джамия”, реставрирана за 2, 4 млн. лв. Уникална само по себе си джамия, единствената в света джамия, където стенописите са повлияни от Барока, от Европа са повлияни.
Водещ: Да.
Вежди Рашидов: Те не са типично ориенталски стенописи. Само по себе си…, той премиерът беше казал една хубава фраза, че това е българският Йерусалим. Не, то е нещо много повече от българския Йерусалим, защото е Йерусалим има две религии на едно място наслоени, докато тук има и тракийско светилище, и православна от Средновековието църква, и некропол с 18 гроба, отгоре и джамия – все храмове на духа. (Фокус)

Изкушавам се да припомня други подобни гафове, за които съм писал, защото те показват, че след кОлтурния Стефан Данаилов, който пише сбогом със „з”, явно е логично да си имаме Рашидов, който е също толкова „подходящ” за поста си. Ако ви се види дълго припомнянето, можете да го прескочите, но ако не, ето за какво става дума като кратка предистория на гафологията по върховете на държавицата ни: Гафологична експертиза, октомври 27, 2008.

Още по-интересно е, че Рашидов сътвори гафа в рамките на пространна и несвързана в речево отношения защитна пледоария за социализма под формата на задъхан възторг от изкуството на онзи период. Рашидов буквално обяви тази страница от миналото за закрита. Той, Рашидов, както излиза, е сторил тази добрина и го заяви недвусмислено от екрана на БНТ по повод днешното откриване на Музея на социалистическото изкуство.

Правилно било да се казва социалистическо, а не тоталитарно, защото тоталитарно било много широко понятие, поясни той и даде тесноумен пример с Ахмед Доган, който също бил тоталитарен лидер, щото живял при тоталитаризма (?), но не сме го били наричали тоталитарен. Така че вече си имаме и определена дата като край на разговора за миналото: това е днешният 20 септември. Да ви напомня това на обявената от трибуната на учредителния конгрес на ГЕРБ забрана на Борисов някой друг да говори за президента Първанов, освен него?

В желанието си да се похвали с големи постижения, министърът ревизира набързо терминологията на самия преход, който от самото начало борави с понятието „тоталитаризъм”. То беше наложено преди 20 години както мъгляво обобщение именно в угода на остатъчния комунизъм, за да не го обиди. Сега Рашидов реабилитира самия социализъм, намеквайки, че е някак обидно да го слагаме в рамките на тоталитаризма. Извърши подмяна на терминологията в духа на пропагандния номер на Сталин, който налага маршируващия успешно и днес термин „фашизъм”( съществувал само в Италия), бягайки от истинското му название „националсоциализъм” по отношение на Германия заради очевидните аналогии със собствената му идеология и практика.

Всъщност, както се вижда, Рашидов понижи Ерусалим в ранг като средище само на „две религии” в желанието си да хиперболизира казаното от Бойко Борисов преди три дни в Стара Загора по адрес на реставрираната Ески джамия, че била българския Ерусалим. Не, Ески джамия е повече, смело цитира сега Рашидов, пояснявайки, че там ставало дума само за две религии, пък тук се преплитали повече. „Оспорва позитивно” мнението на началството чрез надграждане на гениалната му мисъл! Достойно е като във вица за секретарката от едно време : „Другарю директор, проникнахте ли вече в мен – аууу, колко Ви е голяям!”.

На всичко отгоре в студиото на БНТ по същата тема беше мобилизиран и омразният на левите вицепремиер Дянков, който се скъса солидарно да превъзнася в превъзходна степен новия музей, какъвто по думите му нямало нийде на света (не е прав – в Северна Корея има действащ, много по-голям- разпрострял се е на територията на цялата държава). Седейки срещу кОлтурния ни Рашидов, който на една пресконференция най-сериозно обвърза значимостта на книгите с тяхната дебелина, Дянков демонстрира подобен подход, само че измери значимостта на музея в левове.

Струвал толкова и толкова, пък само за няколко години щял да се изплати. Единият мери книгите в сантиметри, другият маже до него историята с „тури му пепел”, слагайки на кантара входните билетчета към печалния ни изход от уж загърбения комунизъм. Явно преходът и приходът му се преплитат по някакъв особено странен бирнически начин в главата.

Нито от названието „Музей на социалистическото изкуство”, нито от устата на министрите се долавя помен от негативен спомен за въпросната история. В НРБ всичко положително беше социалистическо – и героите на труда, и съдът, и обектите, откривани от социалистическите ръководите, и съзнанието на трудещите си, и изкуството, разбира се. Самият лагер, в който живяхме без право на избор и помилване за родените зад телените мрежи, беше социалистически.

Изкуството на социализма вече е реабилитирано. Да се готвят останалите сфери на нашия постдемократичен живот под мъдрото ръководство на др. Тодор Борисов, вожд и учител на такива, като Вежди Рашидов и нихната партия, верен страж на социализъма!

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.