Джак Стро: Израел трябваше да се извини на Турция

Джак Стро*

Положих държавните си изпити по право в университета Лийдс през юни 1967 г. Докато преговарях уроците в очакване на изпитите, бях залепен за радиото, за да слушам за последните събития около Шестдневната война между арабите и израелците.

Тогава аз бях лидер на студентите в Лийдс, тъкмо бях избран за председател на съюза, и бях от левите. Това, което правеше впечатление, бе колко силна бе подкрепата за Израел от ляво, от центъра и от дясно; и презрението спрямо Египет и останалите арабски държави, за които се говореше, че са агресори. Допълнителна причина да си на страната на Израел бе, че той беше почти единствената демокрация в региона, а опонентите му бяха силни авторитарни държави. Как се промениха нещата през следващите 40 и кусур години.

Сега, поне от тази страна на Атлантическия океан, Израел е все по-изолиран и има все по-малко активна и гласна подкрепа. Тази промяна в отношението е също очевидна и в Камарата на общините, на която съм член през последните 32 години. Само едно малко напълно непредставително малцинство поставя под въпрос правото на Израел да съществува като сигурна и суверенна държава. Но въпросът не е в това.

Причината Израел да изгуби подкрепата и съюзниците си бе неговата арогантност; неговото надменно отношение към международните норми и неспособността на неговите лидери да действат по държавнически и стратегически начин. Нещо повече, както турският президент Абдуллах Гюл отбеляза, сега Израел „е бреме дори за своите съюзници“.

Никога досега негативното отношение на Израел и отдалечаването му от неговите приятели не са били по-очевидни, както след начина, по който подходи след случая, в който деветима турци бяха убити на борда на „Мави Мармара“ през май м.г. Всеки от нас, който е носил отговорността да управлява държава, знае, че служителите на държавните сили за сигурност, изложени на риск заради заповедите на правителството, могат понякога да прекалят в реакциите си, когато обстановката се нагорещи. Това не извинява действията на служителите, които са участвали в операцията, но е доказан факт.

Ако прекалената реакция включва неоправданото убиване на гражданите на друга държава, още повече ако тази държава е съюзник, тогава са необходими мъдрост и държавническо мислене, за да се преодолеят последствията. В случая с „Мави Мармара“ правителството на Израел трябваше да се извини. Все пак има данни, че дори правителството на Съединените щати, чиято позиция винаги е в подкрепа на Израел независимо какво прави той, е призовало израелския премиер Бенямин Нетаняху да се извини.

Израел можеше и трябваше да се извини по искрен начин, така че нито да се унижи, нито да се срамува. В момента, в който извинението бъде направено и съответно прието от Турция, двете страни щяха да имат основата за възстановяване на нормалните отношения. Вместо това отношенията се влошиха, от хладни, след това студени, а сега замразени, като турското правителство взе решение да изгони израелския посланик от Анкара и да понижи дипломатическите отношения между двете държави. За тази ситуация Израел може да вини само себе си.

Много анализатори последователно обвиняват политическата система на Израел за късогледите лидери, които тя създава, и за свойствената нестабилност на неговите правителства. Има голяма доза истина във всичко това. В многопартийно, разнородно общество, системата за пропорционално представяне, която се използва за избирането на депутатите в израелския парламент (Кнесет), предизвиква кошмара за разделение и екстремистки партии, които после държат по-големите малцинства срещу подкуп. Иронията обаче е в това, че има сериозни доказателства, че израелският народ в действителност не споделя мнението на своите политически лидери по отношение на курса на правителството в сферата на външната политика.

Осъщественото в началото на тази година проучване на общественото мнение в Израел показа, че на въпроса какво трябва да направи тяхната страна, ако светът реши да признае палестинската държава, 48 процента отговарят, че Израел също трябва да я признае. Все още е по-голям процентът (53 процента) на тези, които отговарят, че биха окуражили Нетаняху да представи дипломатическа инициатива, включваща сериозни отстъпки. По-важното е обаче, че проучването показа, че партията на Ципи Ливни „Кадима“ („Напред“), която се застъпва за по-голям ангажимент спрямо Палестина, води пред управляващата партия „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху.

За съжаление, докато Израел настоява за по-специално разбиране на ограниченията в неговата демокрация, той осъзнава бавно, в най-добрия случай, колко подобно, но в обратната посока, силите й ограничават останалите държави в региона, включително Турция. Вземете само един пример – скорошното проучване, според което 53 процента от египтяните подкрепят отмяната на мирното споразумение на тяхната държава с Израел.

Както президентът Гюл обобщи правилно: „Демокрацията е във възходЕ и никоя демократична държава не може да следва унизителна политика, незачитаща нуждите и чувствата на своите собствени граждани“. Общественото мнение в Близкия изток е много ясно: решение на базата на две държави в голяма степен на основата на границите от 1967 година. В международен план нещата са също толкова категорични, като 71 процента във Великобритания, 82 процента във Франция и 86 процента в Германия подкрепят палестинската държава.

Истинският лидер се разпознава по това, че има желание да поема рискове в интерес на мира и е готов да се ангажира с партньори и съседи, за да постигне консенсус. Съпоставете това с позицията на правителството на Нетаняху, което се опитва да потуши всяка инициатива в посока постигането на мира и на което му липсва разбиране за по-широките геополитически развития не само в региона, но и в собствената му държава.

За щастие, Турция възприе положителна и ангажирана роля, която за разлика от Израел, се подкрепя от общественото мнение в региона. Наистина чрез турската лидерска роля, а не без нея, демокрацията, помирението и мирът могат да се развият на територията на Близкия изток, като тогава Израел може да започне да се радва на истинска сигурност и стабилност в рамките на международно признати граници.

БТА

* Авторът на статията Джак Стро е бивш министър на външните работи на Великобритания

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.