Елица Тодорова: Ще разтърся света с барабаните „Космическо дърво“

Елица Тодорова. Снимка: личен архив

Елица Тодорова е родена 1977 г. във Варна. Там завършва музикално училище „Добри Христов“ със специалност ударни инструменти, а в Котел завършва музикално училище „Филип Кутев“ със специалност народно пеене, след което се дипломира в Държавна музикална академия “Панчо Владигеров” в София със специалност ударни инструменти.

Като малка Елица прекарва шест години в Африка. Баща й, майстор-готвач, а майка й – музикален педагог, работят в Сахара, Тунис и Либия. Певицата по-късно често ще свири с африкански музиканти и ще направи проект на име “Стихия” заедно с двама африканци от Буркина Фасо. Според нея българският фолклор, в автентичния му чист вид много добре си пасва с африканските ритми и песни. В емблематичната „Вода” има мотиви от шопския фолклор, съчетани именно с „африкански племенни ритми“, изпълнени от много ударни инструменти.

Сред инструментите, на които Елица свири, са тарамбука, комплект барабани, маракаси, клавеси, пендари, пастирски звънци, и непознати за повечето хора инструменти като прапорци, ластра, гуиро. Тя смесва смесва автентичен фолклор с джаз, дръм енд бейс, класическа и етно музика. Гласът й е отличаващ се, плътен и силен.

Двамата музиканти Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунджи години наред са участвали в множество международни и национални фестивали и конкурси и са познати на ценителите, но се прочуват чрез „Евровизия”, когато спечелват пето място през 2007 г. След любовната си раздяла със Стунджи Елица пази в тайна личния си живот и не обявява името на човека, който е до нея. Сред тазгодишните й международни участия е това през май 2011 г., където участва в Атина в най-голямото надсвирване за професионалисти – над 200 майстори на ударните инструменти от цял свят, където свири с Никос Толиатос.

– Вие сте много деен и зает с множество проекти музикант. Върху какво работите сега?

– Предстои ми представяне в световен мащаб на песента „Светлина” (премиерата ще е на 23 септември). Това е българо-американски проект с участието на израелеца Гал Сасон (б.а. астролог, преподаващ астрология, кабала и митология в Юдаисткия университет в Лос Анджелис; има български корени, смята се за фаворит на Мадона за астрологичните й вярвания;) и Стоян Янкулов. Песента е по моя музика и текст, аранжиментът е на Климент Дичев и Мирослав Иванов. Клипът е сниман като филмова продукция на три места – в Пещерата „Очите на Бога”(на 150 км от София в Подбалкана; на мястото са заснети кадри от „Време разделно”), филмово студио „Уфо” и зоологическата градина в София. Песента „Светлина” има мощен заряд, така както е и  песента „Вода” и вярвам, че ще има голям успех.  Впрочем интересът в Америка към нашият фолклор е много голям.

http://www.youtube.com/watch?v=iGIFfgD_-VI

Новата песен на Елица – „Светлина”
– Прекарали сте детството си в Африка. Какви са спомените ви?

– Живеех диво и свободно сред природата. Никога няма да забравя Африка. Там бяха първите ми опити с ударните инструменти върху кутии от сухо мляко.

– Майка ви също е била народна певица, вокален педагог и преподавател. От нея ли идва любовта към музиката, пеенето, свиренето на над десет музикални инструмента.  

– Да, майка ми ми даде любовта към музиката. Родителите ми са прекрасни хора, пълни с енергия и любов към фолклора. Възпитали са ме да обичам нашата музика и съм щастлива от това. Благословена съм с  такива родители. Бог ми е показал обичта си към мен най- напред чрез тях.

– С майка си сте събирали фолклорни песни. Пазим ли достатъчно народното си творчество?

– Да, имаме голямо количество автентичен материал с над 1000 прекрасни наши народни песни. Майка ми Павлинка Тодорова е много обичан преподавател по фолклор. Над 150  нейни ученика са лауреати на множество български и международни награди.
Щастлива съм, че фолклорната ни музика се харесва и пази. Да, смятам, че пазим нашата музика, но не я тачим достатъчно у нас. Предпочитаме друг вид музика, а фолклорът носи толкова много – извор е на нестихваща енергия и ни идентифицира пред света. Трябва да се гордеем с нашите традиции и песни.

– Със Стоян Янкулов се разделихте. Това за добро или зло е за личния живот и професионалната кариера?

– Само вижте какво се случва в новият клип „Светлина”… Всичко, което ни се случва, е за добро. Каквито са ни мислите, такива сме и ние, това и се случва. Бог прави най-доброто за нас. Убедена съм. Всичко е за добро.

Песента „Вода”
– Съхранихте ли приятелството си с него?

– Разбира се. Ние можем да сме пример за добро приятелство.

– Нова любов?

– Да. Имам нова любов. Не може без любов. Любовта е всичко. Без любов загиваме.

– Смесвате народна музика с различни стилове. Съществува ли усещането за самота при развиването на този вид музикални форми?

– Чувствам се като революционер в българската фолклорна музика. Хармоничното сливане на стилове прави собствения ми стил  неповторим и се получава нещо като фолклорна еклектика. Знам, че мога много и имам какво да дам.  Не съм си мислила  дали съм сама или не в тази област. Правя просто това, което мога и което смятам, че ще се хареса на хората. Горда съм от работата си. Обичам я.

– 12 май 2007 г. е датата, на която със Стоян Янкулов се наредихте на пето място в крайното класиране на Евровизия. Трудно ли беше да се стигне до този момент?

– Това е естествен процес. Резултат на много труд, безкрайни уморителни репетиции и вяра. Вярата, че радостта, която носи нашата музика, ще изпълни вселената и че чудото ще се случи. Е, видяхме, че се случи. Благодаря на Господ и на нашите почитатели за вярата им в нас. Щастливи сме от успеха си на Евровизия, но още по- щастливи от това, че Европа и светът видяха България чрез нас.

– Според личното ви мнение заслужавахте ли да се класирате на дори по-предно място?

– Публиката и до ден днешен повтаря, че ние сме били победителите на Евровизия  2007. Това е голямо признание за нашия труд, но и ритмите на прекрасния български фолклор нямаше как да останат незабелязани. Дали сме заслужавали?  Ами да, заслужавахме да бъдем първи. В класацията на почитателите ни, ние знаем, че сме първи. Затова и не спираме изявите си…Това лято не съм  си почивала изобщо. Резултатът е световната премиера на песента „Светлина”.

– Чувствате ли се оценена в България?

Елица Тодорова пред барабаните „Космическо дърво“. Снимка: личен архив

– Разбира се, че се чувствам оценена. Не спират поканите за участия. Понякога имам по три участия на ден.  Хората ме обичат. Затова и работя усилено по моите нови проекти. Много скоро моите нови барабани „Космическо дърво” ще поразтърсят с нашите ритми и света… Крайно време е да успеем да отворим света за нашата музика и той да се отвори за нас… Имам много наситена програма извън България за следващата година и се подготвям с всички сили. България заслужава да бъде рекламирана по света  по най- добрия начин.

– Космическото дърво – има много хора, които не знаят какво е това. Как ще им го обясните?

– Еволюция в барабаните. До 2010 година на барабани се свиреше седнал. Уникалният ми комплект барабани се видя за първи път по време на участието ми на стадиона в Берлин на 2 юли 2011. Тази идея изглеждаше революционна, защото барабаните са изправени и много ефектни. Надявам се да създам още много хитови парчета, които да зарадват моите почитатели. Всичко е за тях – с  ритъм и любов.

– През 2011 г. създавате детската вокално-инструментална група „Слънце“ за български автентичен фолклор. Какво се случва там?

– Селектирах и прослушах деца от музикално училище, на които ще преподавам и в бъдеще. 19 на брой са моите малки рицари с ударните инструменти.. Всички, които съм избрала, са много талантливи, безкрайно работливи и скромни. Щастлива съм да имам ученици, които искат да попият всичко най-хубаво  и да научат повече за българския автентичен фолклор. Ето, на тях ще предадем щафетата и България един ден ще се гордее и с тях. Изпитвам истинско удовлетворение от работата си с тези деца. Пеем, говорим, изучаваме техники на пеене, много неща, все свързани с таланта и фолклора. Изумена съм от мечтите, които тези деца имат. Те са бъдещето и ние трябва много да им вярваме и да им помагаме. Затова и винаги с радост се включвам в световни хуманитарни програми.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.