В десетката: Развращаването на Варна

 Графити възхваляват Бойко Борисов
Надпис, възхваляващ премиера Бойко Борисов, на стена на дома за деца лишени от родителски грижи „Княгиня Надежда“ във Варна. Снимка: Импакт прес груп

Дали ще са 45, 22 или 12 години несменяемост и монополизиране на властта от една партия, един модел, една личност, резултатът, както исторически, така и като личностно усещане, е един и същ – развращаване. Развращават се нравите. Развращават се взаимоотношенията, очакванията, надеждите. Развращава се цял един град. И всичко това до степен на пълна забрава и омагьосване, в които статуквото придобива очертанията на най-доброто, което може да си представиш.

Измамата, почти оптически овладяла мисълта и битието на гражданите на огромен град като Варна, е порочна и цинична. Тя се възпроизвежда вече три мандата, осланяйки се на приспивната си същност. Защото не изисква усилие и така най-лесно отказва човека-гражданин от най-великото му преимущество – да променя света около себе си заради себе си.

Порочността и циничността на прилагания във Варна вече 12 г. модел на управление са толкова дълбоки, че на пръв поглед изглежда невъзможно да бъдат сменени. Неутолимият апетит на управляващата града прослойка вече дори не подбира цветовете на знамената, под чиито измамни обещания ще упражнява господството си и ще смазва или прилапва враговете си. Сега тази прословута варненска, префинено градска политико-икономическа олигархия иска нов мандат. Защото вярва, че инерцията ще ги плъзне отново между капките, парите и лъжите.

Точно тази ненаситност е най-отблъскващият знак, който трябва да бъде разпознат от хората, живеещи във Варна. От всички, които вярват, че качеството им на живот тук и сега виси на върха на усилието, на тяхното лично усилие. Време е за пречистваща операция. Време е да се осъзнае, че отказът от действие за промяна изпраща право пропорционално послание към младите.

А е крайно време те да научат следното:

– Не трябва да се толерира наложеният тук, във Варна, пример на класически партизанлък – че печели този, който на всеки 4 г. се нагажда към тези, които са на власт, независимо от кой спектър на политическото пространство са. Това е развращаващ модел, който премахва всяка надежда за един млад човек, че има избор, че чрез състезание на идеи, ценности, знание и лични качества може да успее.

– Не трябва да се толерира популизмът. Основно свойство на този вид измекярство е харченето на обществени пари, а след тях … и потоп. Младите са длъжни да направят своя паралел – двата основни елемента на кризата в Гърция: огромна държавна администрация и безброй заеми, изхарчени за задоволяване на нейната паст в услуга на популизма на управляващите, и повторението им тук, във Варна, в по-малки мащаби, разбира се. Вместо привличане на средства от европрограми, теглене на кредити (над 70 млн. лв., чиито лихви ще тежат години наред), потъналите в станалите нарицателни варненски пътища и дупки над 500 милиона лева за периода на управление на Кирил Йорданов, както и най-многобройната администрация на глава от населението.

– Само още един пример – във варненските пътища е погребана колосална сума, която май никой не е в състояние точно да определи. Но по груби изчисления са над ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА. С тези пари със сигурност щеше да бъде завършена магистрала “Хемус”! Можем да вземем като еталон последния спечелен конкурс за ЛОТ 2 на магистрала “Тракия” от Стара Загора до Нова Загора. Там за 31 км ще бъдат вложени 138 млн. лв. Е, сметнете колко ще трябват за 300 км и дали няма да е по-малко от половин милиард…

– Основно правило е – харченето на пари повече, отколкото си произвел, води до сегашните кризи. Животът на кредит е хубаво нещо, но трае няколко години, а после трябва да се плаща сметката. И нея обикновено я плащат гражданите.

– Когато икономическо изследване посочи, че във Варна не само има най-много администрация, но тя е и най-тромавата и неефективна, това е сигурен знак, че трябва да се смени и кметът, който я ръководи, и самият модел на управлението й. Защото няма как нещо да се промени иначе – нали не очаквате тя сама да го направи, след като й се дава нов мандат? Не позволявайте администрацията да си ръкопляска сама на себе си още вечерта на 23 октомври!

– Не трябва да се вярва на хора, които с презрение и високомерие обявяват някого за свой кандидат, само защото били приятели, или дори защото някой си ходил на рожденния ден на другия. Подобни нагли издевателства над свободната воля дори на собствените му съпартийци е унизителна емблема на едно тоталитарно минало.

– Не е достоен за гласа на младите кмет, който от 12 г. насам се хвали непрекъснато с лампите и пейките, които е поставил. Защото това всъщност е работата му, защото ако не беше той, всеки друг кмет щеше да направи същото, и защото има си хас на 11-ата година от 21 век да няма лампи по улиците. Това са несъстоятелни лозунги към замъглени съзнания. Но дори и да приемем, че това е огромно добро дело, извършено от Кирил Йорданов, нека да погледнем под лампите – какво осветяват те? Дупките ли? А на пейките какви хора седят – щастливи и богати ли?

– Когато някой кмет започне да влиза във вестниците не с проекти, осигуряващи добър живот и бизнес, а с позакъснели, умилително-инфантилни разкрития за рокерство, каране на джет, кой му купил мотора, а пък кой костюмите и прочие прах в очите, трябва да е ясно, че това е всичко друго, но не и искрено.

– Когато пльоснат изфабрикувана с общински пари табела, че Варна била най-добрият град за живеене, прочетете изследването, в което по усещане за корупция сме в “златната среда” – на 14-о място от 28 града – и дали тази среда не е провалила точно вашия бизнес. Тогава на табелата трябва ли да пише “Варна – златната среда на корупцията”?

– Когато се чудите на кого да заложите – на червения Кирил Йорданов или на уж десния Бойко Борисов – трябва да потърсите уравнението и неговия сбор, умножен по броя крепостни, населяващи владенията им, в името на които така дебелашки са се обединили? Или потърсете избирателите им и ги попитайте как се чувстват след като без свян ги превърнаха в торба круши, която препродават на чужди политически сергии!

– Когато се опитват да ви убеждават, че много са направили за вас, но с ваши пари, огледайте се наоколо, може да прочетете и докладите на Сметната палата, ако искате, и се запитайте: поне един изпълнител на обществена поръчка за ремонт на пътищата санкциониран ли е за некачествено изпълнение; чия е отговорността да се прекрати разиграваната вече 12 г. практика “Пълним дупките така, че догодина пак да ги пълним”; как така се развалят договори с по-ниски цени за ремонти, за да се удовлетвори желанието на изпълнителите, които искат два пъти повече; как така едни и същи печелят и ремонтират; как се поставят такива условия още в документите за участие в конкурси, така че да ограничават кръга от кандидати и на практика да няма състезание; как се апортират общински земи, така че накрая ни земи, ни стадиони…

Да, дали ще са 45, 22 или 12 години несменяемост и монополизиране на властта от една партия, един модел, една личност, резултатът, както исторически, така и като личностно усещане, е един и същ – развращаване.

Да, промяната виси на върха на личното усилие на всеки един от нас!

Изхабените кметове и порочните модели ги сменят, нали?

Публикувано и във в. Седем Варна. Виж още текстове в блога на Ваня Панайотова Свободинки

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.