Белград: САЩ изграждат не щит, а меч на Балканите

в. Политика, Белград

Американската програма „Звездни войни“ или европейският „Противоракетен щит“ пристига в румънското село Девеселу. След четири години системата на американската противоракетна отбрана трябва да стане оперативна в тази румънска база. Договор за това подписаха преди няколко дни румънският министър на външните работи Теодор Баконски и американският държавен секретар Хилари Клинтън.

Според думите на заместник-командващия на Европейското командване на САЩ генерал Джон Гарднър Девеселу е избран, тъй като представлява идеално място за противоракетната система. Базата, която се разпростира на 175 хектара и в която ще пребивават и ще работят до 500 американски офицери, подофицери, войници и техници, се намира на около 100 км северно от българската граница и на около 350 км югоизточно от Белград. Не знам дали всички жители на Девеселу са весели, тъй като те предимно се занимават със селско стопанство, а сега като съсед получават и световна ядрена технология.

Решението на Букурещ Румъния да стане част от американския противоракетен щит несъмнено е най-крупната промяна в архитектурата на сигурността в тази част на Европа, по-голяма дори и от самото присъединяване на Румъния и България към НАТО. Американците години наред вече използват румънските бази, летището „Михаил Когълничану“ и пристанището в Констанца, но новата американска база Девеселу по стратегическо значение, в смисъл на възможни последици, е важна не само за Румъния, но и за съседните страни. Въпросът обаче е как така изведнъж Девеселу се превърна в най-доброто място за противоракетния щит?

Преди три години като най-подходящо място за тази система се споменаваше Полша – за разполагане на американски ракети, и Чехия – като локация за американски радар с голям обсег. След това чехите се отказаха, а поляците започнаха да се пазарят какво ще получат от САЩ срещу това. И изведнъж румънците влязоха в играта като най-доброто място за защита от иранските междуконтинентални ракети, които биха могли да бъдат изстреляни срещу територията на САЩ. Това, че Техеран е най-малкото на осем години далеч от пробен полет на една такава своя ракета, с обсег най-малко 8 000 км, не е важно в цялата история.

Важно е американската противоракетна система да бъде в Европа, а не например заради иранските ракети да бъде на територията на Саудитска Арабия или Обединените арабски емирства, тъй като географски и по законите на физиката това би било най-логично. Не, защото на саудитците в тези времена не им трябва още една американска военна база, за да огрее и тази страна още една арабска пролет. Но това, което не може да стане в арабския свят, може да стане в страните от бившия Варшавски договор, тъй като това са държави от нова Европа и като такива са много по-верни американски съюзници от страните на т.нар. „стара Европа“.

В предишните години слушахме историята за американския „противоракетен щит“ в Европа заради отбраната от севернокорейските ракети, които биха летели над САЩ. Никой не погледна картата или глобуса, за да види каква голяма безсмислица е това, а в Пхенян сигурно са се смели гръмогласно. Севернокорейските ракети се изстрелват във водите на Тихия океан, понякога някоя прелетява и над Япония, но японците биха се смели, ако чуят, че ще ги пази американската противоракетна система, разположена в Девеселу или в Полша.

Значи, ако за американците в цялата тази история не става дума за иранските ракети или за севернокорейските ракети, значи става дума за руските междуконтинентални ракети – най-важния сегмент на военната мощ на бившия СССР, но и на днешна Русия. Става дума за това как да обезвреди руския стратегически ядрен потенциал и как Русия да се разоръжи без да бъде изстрелян нито един куршум и без капка кръв.

Веднага след разпадането на Съветския съюз Вашингтон настояваше да контролира военните ядрени инсталации на цялата територия на бившия СССР. Частично това бе направено чрез определени и вече съществуващи споразумения за взаимен контрол на ядрените потенциали на едните и на другите, а частично – чрез физическото елиминиране на част от бившия съветски ядрен арсенал на територията на бивши републики от СССР.

Тези републики се отрекоха от междуконтиненталните ракети със стратегическо предназначение, някои неща бяха унищожени, някои бяха прехвърлени в Русия. Това, което остана в Русия и което днес Русия притежава в този сегмент на своята военна мощ е най-голямата тревога на Америка, това е нощният кошмар на американските стратези. Защото докато Русия има ракетно-ядрен потенциал, с който да може да застраши територията на САЩ, с Москва не може да се разговаря на езика на ултиматуми, шантаж и заплахи.

Аматьорите биха казали, че в една такава ядрена война биха изгинали и едните, и другите, това би била взаимна катастрофа. Не е точно така. Военни специалисти са изчислили, че обща ядрена война може и да се преживее. Съществуват планове за това как да се продължи войната и след ядрената война, планове за Четвърта световна война.

Естествено, биха оцелели елитите, скрити в добре защитени места, снабдени с всички необходими неща за живот до три години под земята. Конкретно за това говорят „Американските насоки за отбрана 1984-1988г.“, таен реферат от 1987 г. на Фред Айкъл, заместник-министър на отбраната на САЩ. Във време, когато САЩ банализират употребата на атомно оръжие, когато се говори за възможна употреба на това оръжие против терористични групи, когато за Вашингтон ядреното оръжие вече не е табу и не е крайно средство за оцеляването на държавата и нацията, „антиракетната система“ е само продължение на една и съща история.

Но проблемът за това как да се преживее ядрена война и да не отидете под земята за период от най-малкото три години може да се реши относително безболезнено. Поставете около границите на Русия модерна противоракетна система или щит и то в ранната фаза на изстрелване на русите междуконтинентални ракети и ще имате възможност да сваляте тези ракети.

В процедурата, в сценария на възможна ядрена война между САЩ и Русия, всяко изстрелване на междуконтинентална ракета от която и да било страна се засича от космоса от сателити практически веднага. Следващите две до три минути преминават в проверка дали става дума за техническа грешка на компютъра, сателита или става дума за реално изстрелване на междуконтинентална ракета на другата страна.

След това следва фазата на проучване на бойната глава. Дали е фалшива, „примамка“ или става дума за истинска ядрена бойна глава. Когато всичко това приключи, на Белия дом или на Москва остават пет до шест минути, за да вземат решение за изстрелване на своите ракети. Ако не вземат решение в този период и не наредят изстрелване на своите междуконтинентални ракети, веднага след тези пет-шест минути за решение, няма да могат да изстрелят своите ракети, тъй като противниковите ракети летят от Русия до САЩ, ако летят по най-кратката траектория през Северния полюс, за 25-30 минути.

Ако решението закъснее, докато трае процесът на нареждане от Белия дом или от Кремъл до командването, което има пред себе си ракетни сили със стратегическо предназначение, за това време противниковите ракети ще пристигнат и ще ударят по офанзивните ядрени капацитети на другата страна. Ако успеете да си осигурите повече време за решение и за изстрелване на своите ракети, ако имате тази начална времева преднина, вие сте победител в ядрената война. Светът е ваш. Наистина разрушен, замърсен и подпален, но ваш. С възможност след двадесетина години да се оправи. В Хирошима, Нагасаки, Френска Полинезия, където Париж години наред пробваше ядрено оръжие, днес живеят хора. Бил съм и в Хирошима, и в Нагасаки.

Значи, ако на границите на Русия поставите този антиракетен щит, имате най-малкото две възможности. Може да шантажирате Москва с това, че давате на Русия да разбере, че всяка изстреляна руска междуконтинентална ракета може да бъде свалена четири минути след изстрелването й, а след това следва американски ядрен контраудар, на който Русия няма с какво да отговори. Ако руснаците си дават сметка за това, те няма и да влязат в никаква кризисна ситуация с Америка, тъй като на практика са разоръжени в стартова позиция.

Втората възможност е от контейнерите с американски ракети-прехващачи от типа СМ-3 вместо тези прехващачи да се изстрелват американски офанзивни ракети с ядрена бойна глава, които от бази в Полша и Румъния ще летят до своите цели в Русия само няколко минути и така ще доведат Кремъл до позицията да не може нито да реши, нито да нареди, нито да изстреля своите ракети по Америка. Нещо подобно като в известната кубинска ракетна криза, когато СССР постави в Куба ракети, които можеха да стигнат до Вашингтон и Ню Йорк за четири минути. Естествено САЩ не можеха да се съгласят с това и Кенеди рискува ядрен конфликт с Москва около това.

Не е ясно дали САЩ днес очакват Русия с Путин начело да си позволи да се окаже в ситуацията, в която бяха САЩ по време на кубинската ракетна криза? От своя страна, за да се излезе по някакъв начин от цялата тази стратегическа шмекерия, Русия поиска от САЩ и НАТО писмено да гарантират, че противоракетният щит няма да бъде насочен срещу Русия. САЩ и НАТО отказаха да дадат такива гаранции. След това Москва предложи общ противоракетен щит. И това бе отхвърлено. Руснаците тогава излязоха с идеята за контрол от време на време на този щит от страна на руски специалисти. И това бе отхвърлено.

Ако се погледнат локациите на руските междуконтинентални ракети, техните сухопътни бази със силози, в които има ракети, тогава е ясно защо за щита и неговите ракети американците избраха Полша и Румъния, а не например Израел или Турция. В Москва за това няма никакъв спор. Това за тях е ракетно-ядрена обсада на Русия. За Москва това не е никакъв отбранителен щит, а офанзивен американски меч. Тъжно е, че краят на Студената война не доведе и до край на Звездните войни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.