Да снимаш социализма

След 36 години работа във в. „Народна младеж“ Кольо Панамски изхвърлил негативите

Снимка: Нели Томова

Ако навремето Кольо Панамски беше последвал семейната традиция, животът му вероятно щеше да премине сред машините в кожарския цех. В средата на петдесетте години обаче младият мъж от Ловеч сменя професията и днес името му заема важно място в историята на българската фотожурналистика.

Кольо Панамски работи във вестник „Народна младеж” 36 години, което му позволява да се докосне до епохата на социализма така, както само човек от медиите може да го направи – отблизо и в детайли. Фотоапаратът му е запечатал емблематични места и хора, исторически събития и срещи от времето на режима, което мнозина се опитват да забравят, но така или иначе остава неделима част от миналото на страната.

Черно-белите снимки на фотографа са съхранили образите на комсомолци, развяващи червени знамена, на работници, които изграждат основите на бъдещи заводи, първенци в производството, спортисти и космонавти.

Кольо Панамски показва снимката, която е направил на Пеле 1959 г. Снимка: Нели Томова

Кадрите от официалните срещи на Тодор Живков се редуват със снимки от младежки фестивали по целия свят и международни футболни мачове, в които играят звезди като Пеле. Сред портретите  на Николай Хайтов и Станислав Стратиев, изникват и младежките лица на водещата от CNN Ралица Василева и Евгени Минчев , като че ли излезли от една друга реалност.

Историята на Кольо Панамски започва от случайно прочетен вестник, в който се обявява, че фотографското училище в София приема отслужили мъже. По това време той работи в кожарска фабрика, където получава добра заплата. Въпреки че си няма и понятие от фотография, Кольо се записва в училището. „Дадоха ни по един Киев и като му свалих обектива, изобщо не знаех как да го сложа обратно”, смее се фотографът и добавя, че е започнал да учи с голямо желание.

Кольо Панамски през 80-те години. Снимка: Личен архив

След като завършва училището го викат запас и изкарва още три месеца служба. От немай къде се връща на работа във фабриката, където се е утвърдил като майстор. Отново попада на обява във вестник, че в „Народна младеж” търсят фоторепортер. Така през 1954 година се явява на конкурса с още двайсетина кандидати – все опитни фотографи. Той е най-младият и с най-малко практика от всички, обаче го харесват може би точно заради това и така започва работа.

Още в началото тогавашният завеждащ отдел – художникът Радослав Маринов – Реме, му прави забележка за мустаците – все пак работят в младежки вестник – да ги обръсне! За Кольо обаче тънките мустаци са запазена марка и изобщо не желае да се разделя с тях. „Викам си, аз си имам занаят, ако не им харесва, веднага се връщам във фабриката…”, спомня си фотографът, който впоследствие прекарва половината си живот във вестника и то с мустаци. Успява да запали по фотографията и брат си Георги, който също развива успешна кариера в българската преса.

По времето на социализма спортните снимки са от малкото жанрове във фотожурналистиката, в който няма никакви изисквания, ограничения или цензура. Снимка: Кольо Панамски

По времето на социализма спортните снимки са от малкото жанрове във фотожурналистиката, в който няма никакви изисквания, ограничения или цензура. Снимка: Кольо ПанамскиДеца с кокичета - тема пролет. Класически сюжет от соц-фотографията. Снимка: Кольо ПанамскиБригадири, краят на 50-те години. Снимка: Кольо Панамски Юрий Гагарин в България, 1962 г. Снимка: Кольо ПанамскиЕвгени Минчев - млад ватман и начинаещ автор в "Народна младеж", 1988 г. Снимка: Кольо ПанамскиПортрет на работник - класически сюжет. Снимка: Кольо ПанамскиУчилищен сюжет, обикновено за 24 май. Снимка: Кольо ПанамскиТипична протоколна снимка от събрания и конгреси. Снимка: Кольо ПанамскиИзвън разрешеното - снимка, която Панамски никога не могъл да публикува. Снимка: Кольо ПанамскиЕтюд-пейзаж. В днешните вестници не се публикуват такива. Снимка: Кольо ПанамскиБисер Киров пее на фестивала на младежта и студентите в Куба през 1978 г. Снимка: Кольо ПанамскиУченици музиканти на училищно представление. Снимка: Кольо ПанамскиБерачка на грозде - класически сюжет. Снимка: Кольо ПанамскиПросто фотожурналистика - уловеният миг. Снимка: Кольо ПанамскиКласически сюжет - Тодор Живков и ученици, пионери. Снимка: Кольо ПанамскиКласически сюжет - Тодор Живков на посещение, в случая във военно поделение с министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров. Протоколът изисква изписване на постовете. За Живков се допуска синоним в текста "пръв партиен и държавен ръководител". Иначе се изреждат титлите: Генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет другарят Тодор Живков. Снимка: Кольо ПанамскиПортрет ни писателя Николай Хайтов. Портретите на писатели и артисти са сюжети, в които фотографите бягат от шаблона на пропагандата. Снимка: Кольо ПанамскиКласически сюжет - Тодор Живков и ученици след концерт. Снимка: Кольо ПанамскиДнешната говорителката на CNN Ралица Василева като млада репортерка в БНТ. Снимка: Кольо ПанамскиГеоложки проучвания за строителството на комбинат "Кремиковци", края на 50-те години. Снимка: Кольо ПанамскиКласически сюжет - портрет на делегат на конгрес на ДКМС - Димитровски комунистически младежки съюз. Снимка: Кольо ПанамскиПроява по време на асамблеята "Знаме на мира", на едноименния монумент край София. Снимка: Кольо Панамски

Една от първите задачи на Кольо в „Народна младеж” е да снима навалелия в София сняг. „Дадоха ми един „Киев”, снимам, каквото снимам, по едно време минах покрай Руското училище, и естествено се загледах в момиченцата – навик от казармата… – смее се Кольо – виждам едно хубаво момиче срещу мен, направих му една снежна топка и викам, вземи тая топка и ще речеш да ме удариш, тя я хвърля точно над главата ми, а аз снимам”. В редакцията много харесват снимката, комбинират два кадъра – момичето със снежната топка и едно борче и за пръв път вестникът публикува голяма снимка, на три колони. „Оттогава в „Народна младеж” започнаха да пускат големите снимки”, спомня си Кольо.

Най-великият футболист – Пеле – сниман след приятелски мач в София 1959 г. Снимка: Кольо Панамски

Много преди времето на фотошоп, майсторите в професията също са имали своите начини да променят фотографската реалност. Кольо разказва как често се е налагало да „компенсират” ръста на Тодор Живков: „Изрязване беше, Живков сме изрязвали насам-натам, той беше по-нисичък от предишния, Червенков, и трябваше да го вдигнем, да бъдат на ниво поне, абе тежка работа беше, художник имаше, правят, ретушират…”.

През цялата си кариера Кольо прави стотици снимки на другаря Живков, който обича да бъде виждан с комсомолците и социалистическата младеж.  „Отначало беше спокойна работа, можеше много да се приближиш до него, чакаше, да си направиш снимките, познаваше ни, викаше ни по име, поприказваме и се започва – разказва Кольо – Но после стана много охрана, ръгат те в ребрата, викат ти „Назад-назад!“, идвало ми е понякога да хвана светкавицата и …по главата… Имаше един Алтънката, приятели бяхме, завършихме заедно фотографското училище, но той отиде при охраната на Живков… Дойде до теб, закача се, натисне ти спусъка (б. р. – на фотоапарата), ама така приятелски. Но първо пускаше да снимат фотографите от БТА и „Работническо дело”, другите вече както дойде.”

Кольо Панамски в дома си, показва снимка, която не е могъл да публикува по време на социализма, а по-късно и новите вестници вече не я искали. Снимка: Нели Томова

Проблеми с партията Кольо е имал само веднъж и то в началото на кариерата си като фоторепортер. Пращат го в командировка в Ломско, където трябва да снима т.нар. „снегозадържане”. Кольо е инструктиран да снима комсомолците  в процес на работа. От комсомола правят инсценировка как се работи на полето за снегозадържането. Кольо снима. За да е по-разнообразен репортажа, вечерта му водят няколко момчета и момичета, които да потанцуват. На следващия ден партийният секретар го вика да снимат нещо, а Кольо отказва под предтекст, че са му казали да снима само комсомолци. Връща се в София и репортажът излиза във вестника. След няколко дни обаче се получава писмо „от горе” със забележката, че е отказал да снима партиийците, комсомолците всъщност не били работили на полето, а танцьорите били войници в отпуска. Писмото завършва с последно предупреждение за уволнение от редакцията.

Предупреждението обаче остава единствено. „Оттогава до края съм сменил 12 главни редактори”, смее се фотографът и допълва, че никога не е имал неизпълнена задача.

Кольо Панамски с първата си кола – „Москвич“ – пред полиграфическия комбинат, където са редакциите на повечето вестници по онова време. За епохата на социализма Кольо е сменил 4 коли. Последната – лада – я кара още, вече 26-годишна. Снимка: Личен архив

През цялата си кариера има само една непубликувана снимка – на нея циганин развежда танцуваща мечка на плажа, а между двамата се вижда туристка по монокини. И ако днес разголените мадами са неизменна част от прогнозата за времето, то през социализма е било абсурд подобен кадър да излезе в пресата.

Кольо приема непубликуваната си снимка с усмивка. Боли го за друго – след като се пенсионира, целият му труд отива на боклука. Стотиците негативи, които е снимал през годините са огромни като обем. Няма къде да ги държи. Остават временно в редакцията на вестник „Пари”, където Кольо отива да работи известно време, като се пенсионира. Но когато редакцията се премества в нова сграда, фотографът вече няма къде да държи негативите, а и никой не проявява интерес да ги съхрани – нито библиотеки, нито музеи или периодични издания.

Кольо Панамски. Снимка: Нели Томова

Той отделя някои, които му се струват по-важни – портрети и др., но останалите купища не можел да ги прибере вкъщи.
Миналото, запечатано на черно-бели филми не интересувало никого и една 30-годишна история, разказана в снимки, вече е изгубена. „И това нещо трябваше да го изхвърля – то напълни един контейнер – негативи, класьори. Свалихме ги във фоайето на сградата до БТА, хвърлихме ги в контейнера и още докато бяхме там, мина машината на боклукчиите, така ми се подсякоха краката, като ми изсипаха всичките филми, целият ми труд…”, разказва Кольо. И допълва колко се впечатлил в канадското метро, украсено с огромни фотоси, на които се вижда как е изглеждало мястото преди години. „Това тук няма как да се случи”, казва фотографът. В Канада от години живеят синът и внуците му, които вече са поели по своя път в живота. Никой от тях обаче не се е изкушил от фотографската професия.

Кольо Панамски с илюзиониста Мистер Сенко. Снимка: Личен архив

Кольо все пак е запазил малка част от архива си, която понякога показва на приятели и познати. Днес той снима за удоволствие с компактен цифров фотоапарат, чиито функции дори не се опитва да разучи. В професионалната си работа до последно е използвал филм. Подхвърля, че сегашните фотографи може и да разполагат с модерна техника, но като че ли са забравили да мислят, а във фотографията без мисъл не може.

(Бел. ред. – черно-белите снимки са преснимани от хартиени копия от архива на фотографа, затова не са с най-добро качество)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.