В десетката: Празнични поздрави от феодална България

Снимки: Импакт прес груп

Още ме тресе гръцката абстиненция (имам предвид абстиненцията по гръцките плажове) и имах намерение да пиша за поредното страхотно пътешествие там, докато още щом влязох вчера в България по радио „Фокус“ разбрах за поредната циганско-скинарска буна, която тресе държавичката ни. Ще ви напиша и за Гърция, не мрънкайте.

Започвам с първото абсолютно случайното съвпадение, че килимчетата на мюсюлманите пред софийската джамия горяха по време на друг четиридневен уикенд – този около 24-ти май. Т.е. става дума за време, когато обществено активното население се радва на заслужена почивка някъде извън бетонните джунгли на градовете и съвсем съзнателно не се информира, за да изчисти душата си от лайната на всекидневието (познато от личен опит) Второто абсолютно случайно съвпадение е, че това се случва в изборна година и в началото на предизборна кампания.

Още подобни съвпадения ми идват наум – съдът на Кадафи радваше българите с подобни подаръчета на големи празници – със смъртни присъди за Гергьовден и с потвърждаване на смъртните присъди за Коледа.

Второто съвпадение е, че две години подред, за Коледа обсъждаме опитите на МВР да подслушва и да навлиза в личното пространство на гражданите и е трудно да се организира отпор, защото сроковете за обжалване текат точно по време на Коледно-новогодишните празници и някой трябва да си жертва от личното време със семейството, за да пише и да подава жалби. Какво съвпадение, нали?

Ако виждам нещо общо, то е общият милиционерски почерк.

След като посях семето на теорията на конспирацията, сега да продължа по-нататък. Дълги години България уж е модерна държава, но всъщност е сборище от феодални владения. Феодалните владения не са само етнически или религиозни (макар че има и такива), те са всякакви. Как да познаем дали даден град, село, махала или регион е феодално владение? Много просто – ако не можете да започнете бизнес, да се наемете на работа без одобрението (или въпреки неодобрението) на някакъв местен „лидер“, значи – честито.

Защо се получава така?

Поради неспособността на държавата да изпълнява функциите си, като да гарантира сигурността на гражданите, да задава правила, важащи за всички, да  и да въздава справедливост, някои местни лидери взимат „на концесия“ определена територия и население. Сами си отделят „комисионна“ от държавните и общинските средства, предназначени за подопечната си територия и от комисионната си плащат на някой по-високо, за да не ги закача и раздават мир, правосъдие и социална справедливост така, както те ги разбират.

В такива територии уж има държавна власт, полиция, независим съд и медии, но всички те са на хранилка към феодала („хранени хора“ по средновековна традиция), така че законът на такива места не важи, когато е в ущърб на феодала, а полицията винаги гледа в другата посока, когато ти потрябва.

Цар Киро има нещастието да е един от тези феодали, чието име е станало нарицателно в България. На много места в България има царкировци, но засега те са само предмет на приказки на маса и на семинари на НПО-та, но цар Киро е един и е съгрешил с най-тежкия грях в бойкоборисова България – твърде известен е.

Нямам намерение да оневинявам тези, които палят, чупят и грабят чуждо имущество, пък било то и „в името на България“ или в името на „справедливото възмездие“. Основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от неправомерно поведение (т.е. това че друг нарушава закона, на теб не ти дава право да го нарушаваш или да се облагодетелстваш от това).

Какво да мисля за идиотите, които са тръгнали да безчинстват в „Аджисан Махала“, като се има предвид че Киро е „наш“, т.е. напълно „интегриран“ християнин, дори твърде добре интегриран.

Може би са се подлъгали по думите на Цецо – „Създадена е необходимата организация, ромските лидери да са спокойни, че няма да има посегателства върху имоти, които по някакъв начин подпомагат изповядването на тяхната религия, добави той“. Цецо, а охрана на „Александър Невски“ сложил ли си?! Прочетете спомените на Николай Колев – Босия за царя на Катуница, интересни са.

Друг въпрос, който получи светкавичен отговор, е дилемата – възможно ли е действащият министър на МВР да бъде и шеф на предизборен щаб? Не може и събитията го потвърждават.

Човек не знае да плаче или да се смее, като гледа как големите „мъжкари“ на България (овци с история?) бягат от отговорност –

Борисов: Полицията изпусна ситуацията в с. Катуница

Цветан Цветанов: Полицията в Катуница е направила максималното, за да предотврати човешки жертви

Така като гледам, пешкирът на мъжкарите ще бъде опран от Калин Георгиев – „Министър-председателят е разпоредил на главния секретар на МВР Калин Георгиев да замине спешно за селото и следи ситуацията отблизо. Задачата му е да овладее максимално бързо безредиците“

„Но според мен и главният секретар, и регионалният директор изпуснаха ситуацията. Бог да ги прости момчетата, извършителят е задържан, това трябваше да се обясни, и ще си получи затвор.“ (Б.Борисов) Бедни, бедни главни секретарю, защо не си даде оставката още предния път.

Премиерът характеризира случая като криминален, и затова предпочита да открие ремонтирания стадион „Лудогорец Арена“ (и да напусне обиден). А аз като говорех за „Витоша Бистрица Ипон Арена“ се шегувах!

Интересно, защото когато точно преди половин година лудият човечец от Сливен държеше заложници в банката, Борисов лично се изсипа с целия си антураж да „разреши“ случая. Може би защото инцидентът не беше „криминален“, като този в Катуница, а беше политически?!

Така, като гледате, как ви се струва – опитват ли се управляващите да ни отърват от феодалните зависимости ( или се опитват да се впишат в тях) и всъщност – могат ли да го направят? Могат ли да ликвидират модерния феодализъм и да дадат мир, справедливост и равни права на всички български граждани?

Кой може?

Идват избори.

От блога на Константин Павлов Бели байтове за черни дни

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.