Кардарашите – бароните на Костинброд

Ромите не крият зад зидове пищните си домове

Къщата ан Йордан Илиев – брат на Илия Илиев и син на Янко Илиев – е атракцията на Костинброд с колоните си, терасите и орнаментите.

Какво свързва Азис, Кока-кола и вакумираните пилета? Свързва ги Костинброд – градът е родното място на фолкзвездата, където се бутилира най-популярната напитка в света, а в близкия птицекомбинат се колят местни пилета. Градът е на 10 минути от София, ако се пътува с кола и това е основната причина все повече богаташи да си купуват земи в района, избягвайки пренаселените вече Драгалевци, Бояна и Банкя.

В Костинброд обаче отдавна са свикнали с баровски къщи, построени върху големи площи. След кратка обиколка на града, се открояват палати, които не могат да се видят дори в „квартала на богатите“- Бояна. Тези къщи са на местния род на циганите-кардараши. Домовете им са масивни, кичозни, цветни, с фонтани и позлатени прозорци. Основната разлика между къщите на кардарашите и тези на баровците в Бояна е в това, че циганите нямат високи каменни зидове, които да крият разкоша на домовете им.

Азис – костинбродският славей – е от кардарашите по майчина линия. Снимка: Булфото

Близкият до София град не е единственият, където са се заселили цигани от общността на кардарашите. Според някои изследователи това е най-голямата ромска общност от над един милион души по цял свят. Наричат ги калдараши, още — кардараши, кардераши, калдераш; от ром. calderar — „бакърджия“. Те са бивши чергари, заставени да отседнат през 1958 година със специално постановление на Министерски съвет. Живеят главно по селата и малките градове, по-рядко в големите градове, но на малки групи, сред населението на даденото място, без да се обособяват в махали. Те са потомци на групите, разселили се по света от Влашко, Молдова и Трансилвания по време на т.нар. „голяма келдерарска инвазия“ (втората половина на XIX в.). Сред кардарашите се носи легендата, че когато разпъвали Христос на кръста, цигани от племето откраднали пироните.

Къща на по-малко известен член на клана на кардарашите. Нито една къща не е скрита с високи зидове, както се строи в скъпите софийски квартали.

Местните българи от Костинброд не са наясно откъде точно са дошли кардарашите в техния град. Те обаче се познават с ромската рода и с част от обичаите им. „Кардарашите в Костинброд са много богати, но и много се различават от останалите цигани, заради високия си морал“, разказват местни. Мъжете от рода се обличат в скъпи маркови дрехи, а жените ходят с дълги поли и шалвари. Както при всички роми и в общността на кардарашите се женят отрано. Момичетата се взимат на 12-13 години, като уговорката за брак между семействата става още по-рано. При ромските общности също има класово разделение, и именно на този принцип се уговарят браковете. След като се плати солидна сума за булката, тя веднага попада под подчинението на свекъра и мъжа си. Мъжът има право да излиза навсякъде без жена си, но не и обратното. Жената не работи и има задължението да роди деца на своя съпруг. Ако до две години тя не забременее, мъжът има право да си вземе друга жена.

Най-видното семейство сред ромите кардараши от Костинброд е това на Янко Илиев. Първоначално той работи като строителен работник в района. Сега, заедно със синовете му Йордан и Илия имат няколко строителни фирми с офиси в центъра на София. В семейството има и дъщеря – Волга, която отдавна е омъжена в северна България.

Къщата с кулата – така наричат тази къща на роднина на Янко Илиев.

Синът на Янко -Илия Илиев е известен и като лидер на ромската организация ДРОМ. Той не живее в Костинброд, но от няколко години, в началото на града, се строи негова къща. Според клюките баща му Янко е спрял парите за строежа, тъй като Илия се е разделил с предишната си жена – ромка, която не е могла да забременее. Сега той е обвързан с българка на двадесетина години, която наскоро му родила дъщеря, кръстена Мадона. Ако строежът в началото на града бъде довършен, това ще е една от най-големите фамилни къщи в България. Зад недостроената ограда се вижда постройка на 5 етажа, в която по план трябва да има 50 стаи. Отделно се подготвят къща за гости, къща за прислуга, голф игрище, басейн и спа център.

Недостроената къща на Илия Илиев – син на Янко Илиев, е с 50 стаи, отделно къщи за гости и за прислуга. Снимки: e-vestnik

Братът на Илия – Йордан Илиев, живее в друга къща в Костинброд – на Ломско шосе, която се смята за най-голямата атракция на града. През оградата се виждат колоните, терасите и прозорци със златни нишки в стъклата. Палатът е на три етажа, като вторият е заобиколен от огромна тераса. Пред дома има зелена площадка с райграс и гипсови фигурки.
„Помня, че Янко ожени сина си Данчо, когато той беше на 14 години. Булката пък взеха на 12 години. Бързали са, защото е била от същата общност и класа – добра партия, която лесно може да се изпусне. С жена му живеят в голямата къща“, разказват запознати с традициите на кардарашите в Костинброд. Малко са местните от Костиброд, имали късмета да влязат в някоя от къщите на кардарашите. Но в града се говори, че за богатите цигани чистотата на дома е на първо място.

Къщата на Йордан Илиев от друг ъгъл. За разлика от мутрите в Бояна, ромите в Костинброд не крият дворовете си с 2-метрови зидове.

В града има още няколко къщи, които са на роднини на Янко – братовчеди и чичовци. Във вътрешната част на града има огромна къща, собственост на цигани от кардарашите, с издигаща се над града кула. Домът е разделен на две части – една двуетажна, а другата с три етажа и задължителните огромни тераси, със златни нишки в стъклата. От другата страна на улицата пък се издига не толкова разчупена, но също толкова масивна къща, отново на роми от кардарашите.

Бащата Янко има по-скромна по размери къща. Въпреки това прозорците със златни нишки в стъклата, перфектно окосеният райграс и ярко жълтият цвят на къщата издават, че домът не е на случаен човек. Преди години Янко е бил избран за председател на циганското Мешере (цигански съд). Тази „институция“ в ромската общност се равнява на „съд Господен“. Жалбите до ромския съд обикновено са за избягали булки или обезщетения, но се вземат решения и по политически въпроси. Горко на булката, заради която се окаже, че няма да се пие „блага ракия“ след първата брачна нощ. В Костинброд си спомнят за такъв случай с една от братовчедките на Азис. „Беше много красива, с карака 2 метра – холивудските актриси ряпа да ядат. Вдигнаха голяма сватба през 70-те години. Поканиха почти целия град. Три дни – петък, събота и неделя, кебапчета, уиски. В понеделник обаче в целия град се разбра, че сватбата се е разтурила, защото булката не била девствена“, спомнят си в града.

По-скромна къща на роми от клана.

В такива случаи при общности като кардарашите се прибягва до Мешерето. Членовете му са нечетен брой и се събират винаги по конкретен повод. В някои случаи се канят хора от различни групи или „съдии“ от незаинтересована в спора страна. Доказателствата се събират чрез кръстосан разпит на страните и свидетели. Присъдите често са глоби, обезщетения и „съдебни разноски“ относно призоваването на съда. Неподчинението може да доведе след себе си „афорестване“ – снемане на родовата закрила за непокорния, което е равно на гражданска смърт.
Един от популярните случаи за издаване на присъда от циганското Мешере е смъртната присъда, издадена срещу общинския съветник от Силистра Сунай Ремзи. Той бе основният заподозрян за убийството на 25-годишния Марин Маринов – заможен младеж от рода на циганите кардараши, който бе намерен прострелян и намушкан в кафе-бар „БГ-клуб“ в Силистра, собственост на Сунай. Веднага след инцидента общинският съветник от ДПС изчезна.

Според закона в България институцията Мешере не съществува, въпреки че наличието й е факт и че през 1997 г. е учредено Върховно ромско Мешере. Всички негови членове, а и циганите от общността изобщо, внасят пари за „поддръжката“ му. „Нещо като месечна вноска“, разказват в Костинброд.

Според слуховете ботаството на рода на Янко се предава от поколение на поколение. Има обаче по-ниски кланове сред кардарашите, чийто занаят са кражбите, разказват запознати. След като едно момиче е взето за жена от даденото семейство, то за него се плаща голяма сума, която булката трябва да върне чрез кражби. Голяма част от младите невести биват пращани директно за чужбина да крадат.

Входната врата на Костинброд.

„Ромите кардараши се отличават със своя изключително висок морал. При другите роми моралът не е на такова високо ниво“, сподели пред e-vestnik фолкзвездата Азис, който е наричан още славеят от Костинброд. Баща му е от циганите цоцомани, а майка му е от кардарашите. Певецът приема за своя рода именно роднините на майка му, защото е бил отгледан от тях. От рода на Азис е известна и баба му Станка, която се смята за най-голямата гледачка в района. Нейната къща обаче е далеч по-скромна от тези на далечните й роднини от кардарашите в града.

„При нас има традиции, които са на повече от 100 години. Аз отдавна напуснах Костинброд и много от нещата съм позабравил, но в мен е останало шестото чувство, което е много силно развито при тази общност. Ние имаме много развита интуициия и можем да се разбираме с очи или само с една дума. Имаме думи в речника, от които една означава десет изречения. Никой кардараш обаче не би ги издал“, разказва певецът. Според него не е вярно, че ромки-кардараши се обучават за джебчийки. „Това нещо го няма в нашия род. Това са измислици на българите, за да оправдаят кражбите, които стават по градския транспорт. Не мисля, че един богат човек, какъвто е кардарашът, би учил детето си на такова нещо. За мен това е лъжа, ние не крадем, ние не лъжем. По-добре да търгуваме, търговският ни нюх е силно развит, по-добре да направим нещо съществено. Истината обаче е, че не познавам хората, които са си построили големите къщи в Костинброд, защото много отдавна съм се откъснал от там“, добави Азис.

България