Пладне над Палестина

От десетилетия, напоени с кръв, дипломатическата игра в арабско-израелския конфликт е обобщавана като „Америка играе, Европа плаща“. Американските посредници от Хенри Кисинджър насетне идват и си отиват от Ерусалим, а европейците се превръщат в най-големите спонсори на Палестинската власт.

Сега съдбата поставя европейците в центъра на конфронтацията по палестинското искане за пълноправно членство в ООН. Палестинският лидер Махмуд Абас и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се изправиха един срещу друг в Общото събрание, където произнесоха речи в един и същ ден. Всеки от тях носи оръжие.

Някои в Израел заплашват да присъединят селища на окупирания Западен бряг и да спрат митническите приходи на палестинците. Палестинците могат да възпламенят улиците в арабския свят, обхванат от революционни вълнения, от които Израел стои опасно изолиран след разрива в дипломатическите му отношения с Турция и Египет.

Тук се намесват европейците, които отчаяно се опитват да прекратят битката по много причини. Те смятат, че постигната с преговори сделка е най-добрият път към траен мир. Страхуват се, че една караница ще радикализира и без това размирните райони на юг и изток от техните граници. И не искат да излагат на показ собствените се разделения. Засега европейците са единни само в мълчанието, като казват, че няма да обявят позицията си, докато не видят какво точно искат палестинците. Дали някой го е грижа? Колкото и да е изненадващо, вероятно да.

Въпреки че в Брюксел често я подиграват като посредствен човек, върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън се оказва в центъра на посредническите усилия в Близкия изток. До известна степен тя приема тази роля по подразбиране, след като Америка се отдръпва от миротворчеството. Барак Обама се отказва от опитите да накара Нетаняху да спре строителството на селища на Западния бряг.

Бившият британски министър-председател Тони Блеър, който е пратеник на т.нар. Квартет (Америка, Русия, ООН и ЕС), е дискредитиран в очите на много араби не само заради войната, която започна в Ирак, но и заради предполагаемото му пристрастие към Израел. „Понякога той звучи като израелски дипломат“, казва високопоставеният палестински преговарящ Набил Шаат.

За разлика от него Аштън, чиято канцелария в Брюксел е украсена с хвърчило, нарисувано от деца в Газа, успява да спечели до известна степен доверието на палестинците, без да губи доверието на израелците. Нетаняху се срещна три пъти с нея през последните седмици. „Ние я приемаме доста сериозно“, заявява израелски служител. Тя е добронамерена“, казва палестински представител.

И двете страни искат подкрепата на Европа. Това няма да промени изхода в ООН: Америка със сигурност ще наложи вето в Съвета за сигурност върху стремежа на палестинците за пълноправно членство, но те могат да си осигурят в Общото събрание гласовете, които са им нужни, за да повишат статута си от нечленуващо в ООН „недържавно образувание наблюдател“ в нечленуваща в организацията „държава наблюдател“ – статут, подобен на този, който има Ватикана (и който в миналото са имали Швейцария и Западна Германия).

Но както се изразява един израелски служител, „европейците представляват легитимността“. Европейска подкрепа за палестинско членство би могла да постави американците в изолация в Съвета за сигурност. А без поддръжката на водещи европейски демокрации повишаването на палестинския статут в Общото събрание би изглеждало без стойност.

Както винаги, европейците биха упражнили по-силно морално влияние, ако действат в съгласие. Все пак, особено по въпроса за Палестина, те се мъчат да говорят с един глас. През февруари европейските членове на Съвета за сигурност гласуваха заедно – срещу самотното американско вето – за осъждането на незаконните израелски селища. Но през 2009 г. те се разделиха на три в Общото събрание по въпроса дали да подкрепят спорния доклад „Голдстоун“, в който се посочваха доказателства за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от Израел (и „Хамас“) в ивицата Газа във войната през 2008-2009 г.

Аштън се опитва да предложи алтернатива на пълноправното членство в ООН: ватиканската възможност плюс декларация на Квартета, очертаваща условията и графика за нови преговори за създаване на палестинска държава. Тя смята, че това би дало осезаемо предимство на палестинците и би запазило европейското единство. Но палестинците отхвърлят съвета й, отчасти защото се съмняват, че тя може да осигури в Общото събрание гласовете на всички 27 държави от ЕС. При това положение палестинците избират принципността пред прагматизма. Защо да се отказваме от правото си на членство в ООН, само за да спестим неудобствата за ЕС, казват те.

Все пак европейците още виждат възможност за маневри. Може да минат месеци, докато палестинското искане за членство бъде гласувано в Съвета за сигурност. А сега умовете в Квартета са съсредоточени върху опитите за възобновяване на преговорите. Палестинците вдигат пистолета; европейците се опитват да го сложат в бронирана кутия. Евентуален успех би бил дипломатически триумф за Аштън, но това ще бъде трудно. Нито Нетаняху, нито Абас изглеждат готови или способни да започнат преговори, камо ли да се споразумеят за траен мир.

Просто кажете „да“

Така че европейците в Съвета за сигурност може да бъдат призовани да заемат страна. Франция може все пак да подкрепи палестинско членство в ООН; германците със сигурност ще се застъпят за Израел; британците вероятно ще се въздържат.

Това би съхранило надеждата за решение с две държави. Повече от шест десетилетия, след като ООН гласува за разделянето на Палестина на еврейска и арабска държава, идеята умира заради неумолимото изграждане на израелски селища и насилствения иредентизъм на „Хамас“ и други. Все пак, освен да потвърдят правото на палестинците на държава, европейците би трябвало да кажат какво те не могат да получат: неограничено право на завръщане на бежанците в днешен Израел.

При тези условия Франция и Великобритания вероятно ще могат да подкрепят палестинците, а германското правителство би могло да се въздържи. Никой не очаква Германия, над която тегне бремето на Холокоста, да гласува срещу Израел. Но въздържането би означавало мълчаливо „да“ на справедливия мир.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.