Амбициите на Путин поставят Русия на кръстопът

ДПА

Поредният протест срещу Путин. Снимка: нл-блог

„Путин завинаги“, „Путин доживот“, „Путин – нашето минало, настояще и бъдеще“ – с тези иронични заглавия руските вестници приветстваха съобщението, че Владимир Путин възнамерява да се върне догодина в президентството. За мнозина коментатори новината показва, че Русия е на кръстопът, изправена пред избора – реформи или диктатура. След като четири години бе в подчинената роля на премиер, 58-годишният бивш служител на КГБ се готви да се нанесе обратно в Кремъл през 2012 г., отстранявайки тактично от поста близкия си политически съюзник от над 10 години Дмитрий Медведев.

Мнозина се съмняват, че Путин – олицетворение на представите за силов политик – иска още веднъж да постави пръста си на ядрения спусък и да открие Зимните Олимпийски игри в Сочи през 2014 г. Ами това, което хората искат? Ами изборите?, питаха хора, които се обаждаха в радио „Ехото на Москва“. Проучване на радиото сочи, че 70 на сто от запитаните искат да избегнат системата на Путин на „държава, налагаща волята си“.

Младите хора, най-вече, се оплакват, че не могат да достигнат пълния си потенциал, ако не се съобразяват с политическата и социална система, белязана от „корупция и шуро-баджанащина“. Ако им бъде предоставен избор да напуснат страната или да останат, малцина слушатели на „Ехото на Москва“ заявявят, че виждат бъдещето си в Русия. Проучването на радиото не е представително, но не е единственото в медиите, което разкрива нарастващото недоволство от възможността Путин да е надвиснал над живота на руснаците още дълго време.

Високопоставени служители, цитирани в други руски медии, казаха, че дори много влиятелни хора се възмущават от идеята Путин, който ефективно държа юздите в Москва повече от десет години – отново да може да разпределя висшите постове в тази огромна страна. Конституцията му позволява още два последователни мандата като президент, до 2024 година, след конституционна промяна, удължаваща мандата на президента от 4 на 6 години.

Всъщност Путин, а не Медведев, определя политиката в Русия, даде да се разбере вече бившият финансов министър Алексей Кудрин. Той постави под въпрос легитимността на президента с думите, че иска да се консултира с Путин след кавга с Медведев. След което завчера Кудрин подаде оставка. Въпросът за реформите – в това число истински опит да се изкорени корупцията заедно със законни реформи и мерки в защита на човешките права и гражданското общество – продължава да е водещ в Русия.

Вестник „Ню Йорк таймс“ възприема мрачна позиция, питайки кой ще спечели в надпреварата между „Путин реформатора и Путин диктатора“. Други медии коментират, че не могат да се очакват реални реформи нито от Путин, нито от Медведев, който се готви да се върне догодина в ролята на премиер следващата година, сменяйки местата в комбинацията с Путин, както стана през 2008 г.

Критиците на Путин очакват той допълнително да ограничи демократичните свободи, за да запази властта. Бившият премиер Михаил Касянов например не вижда изход от „парализиращата статичност“ на Русия. Според Касянов, който заемаше поста от 2000 до 2004 г., това неизменно ще доведе до изключително опасно положение, също както в арабските страни. Приходите на Русия от петролните и газовите й ресурси, които крепят властта на Путин, не са безкрайни, особено в светлината на глобалната икономическа криза, предупреди бившият премиер.

Политологът Владислав Белов бе по-предпазлив относно бъдещите действия на Путин. „Путин знае, както всеки друг, че има голямо недоволство в страната“, каза Белов. „Той е достатъчно умен да не позволи това недоволство да ескалира“. Проучвания сочат, че партията „Единна Русия“ може да събере по-малко гласове на парламентарните избори на 4 декември в сравнение с изборите през 2007 г.

Медведев, който не успя да изпълни обещаните реформи, ще води предизборна кампания като водещ кандидат на все по-непопулярната управляваща партия. Според таблоида „Московски комсомолец“, Путин ще може да прехвърли отговорността за евентуален изборен неуспех върху него.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.