Муха в чашата на българската дипломация

Представители на различни народи се събрали на една маса в ресторанта. Всички си поръчали по чаша вино и когато им го донесли се оказало, че в чашите им има по една муха.

Шведът веднага поискал ново вино в същата чаша.
Англичанинът – ново вино в нова чаша.
Финландецът извадил мухата и изпил виното.
Руснакът изпил виното заедно с мухата.
Китаецът изял мухата, но оставил виното.
Евреинът извадил мухата и я продал на китайците.
Циганинът отпил две трети от чашата и помолил да му я сменят.
Норвежецът взел мухата и отишъл да лови сьомга.
Ирландецът смачкал мухата в чашата и я дал на англичанина.
Американецът започнал съдебен процес против ресторанта и поискал 65 млн долара обезщетение за морални щети.
Македонецът хванал мухата за гърлото и се разкрещял: „Сега, мамка му, ще изплюеш всичко, което си изпила!”
Българинът се развикал, че това е етническа провокация, опирайки нож в гърлото на сервитьора. Естествено не пил от виното, защото е женско питие и крещейки попитал, защо не му носят отдавна поръчаната ракия…

Тези дни едно ПТП със смъртен изход даде началото на етнически вълнения в България, които всъщност са криминални. Отприщи желанието на мнозина да линчуват известния в Катуница ром, самотитуловал се като цар Киро, вместо това отдавна да е направено по законен начин от правосъдието. Цялата тази история ме накара да се замисля, че българската ни дипломация се държи точно като клиент, на който в ресторанта са му донесли муха в чашата с вино. Вместо да си смени поръчката или просто да се оплаче, тя се държи като български „бунтовник”, който използва в протеста си срещу ромския етнос тръби от прахосмукачки и домакински чукове за месо.

Досадната муха, в случая бе изваждането най-накрая на досиетата на служителите на Външното ни министерство, защото така е поискано от европейските ни партньори по маса, за да можем спокойно с нови кадри, вече не членове на стария репресивен апарат, да консумираме виното, наречено Шенген. Родната ни дипломация замаза някак си очите на международната като хвърли прах с някакви уж кадрови размествания в сградата на Министерството на външните работи.

Обяви, че е редно всички страни от Балканите да станат членове на ЕС и започна да прави спънки с визите на кротко пребиваващите руски туристи у нас. Покрай тях в последно време загазиха и финландците. И това, според мен, също бе някаква странна реакция на факта, че Холандия и Финландия не ни искат в Шенген. Толкова странен дипломатичен ход, колкото е и действието на румънските власти спрямо вноса в страната им на холандски лалета. И всичко с това да се прикрие пълната ни безпомощност и липса на превантивна дипломация. Резултатът е налице – България остана в чакалнята на Шенген. Права, без да седне на масата, си изпи горчивата чаша с вино заедно с мухата.

Хага е непреклонна. Ако ще да й върнем всичките лалета и колелета, тя няма да гласува „за“ влизането на България и Румъния в Шенген през тази година. До нея се нареди Финландия.

И създалата се ситуация въобще не е „параграф 22”. Дипломацията ни допусна от самото начало да говори за Шенген само като технически въпрос. България и Румъния не са изпълнили никакви критерии, защото ЕС свързва Шенген с докладите на Еврокомисията по правосъдието и вътрешните работи. Няма как да те приемат в Шенген, когато в собствената ти чаша има досадна муха наречена – корупция. Имаме два фундаментални европейски проекта, като присъединяването на страната към еврозоната и присъединяването ни към Шенген, които са провалени.

С каквото и да заплашваме холандците едва ли ще им съборим масата. По скоро ще ни изгонят оттам, защото популистките партии, като тази на Герд Вилдерс, имат думата за целия ЕС. Днес жертвата сме ние, утре – еврото, а накрая и самият ЕС.

От сайта Котка с цигулка

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.