Възможен ли е гей парад в Сърбия – опитите продължават

в. Време

Заплаха на екстремисти срещу гей парада в Белград

Във въпроса за гей парада се пречупват отношението на обществото към насилието на по-силните над по-слабите, смисълът на всички проведени досега реформи и най-важното – способността на държавата да защити самата себе си и собствените си закони. Защото ако държавата не е в състояние да реши този единствен въпрос, как ще се справи с неизвестността на изборните резултати, с косовския въпрос и напредъка към Европейския съюз!

Датата, на която е планиран Парадът на гордостта 2011, 2 октомври, вече наближава, а спекулациите за това дали тази година той изобщо ще се състои стават все по-интензивни. Последният опит за „апел“ към организаторите да се откажат от парада дойде от министъра на вътрешните работи Ивица Дачич. Той каза, че за полицията ще е по-добре предстоящият гей парад в Белград да не се състои, защото миналата година полицията, както той каза, е платила най-високата цена. „Полицията винаги плаща най-висока цена, не само финансово, но и физически.

Миналата година бяха ранени много полицаи“, каза Дачич пред журналисти в Белград. Той каза още, че ако полицията се ръководеше от оценките за сигурността, гей парадът щеше да бъде обявен за събитие с висок риск и щеше да се мисли за отмяната му. „Не е работа на полицията да взема решения дали някое събиране трябва да се състои или не“, каза Дачич. Не е чудно, че полицейските синдикати се произнасят за гей парада, защото официално становище на държавата не съществува, добави Дачич и отново призова държавните органи и обществото да се произнесат за Парада на гордостта, като изтъкна, че това е политическо събитие от голямо значение за държавата и затова е получил от Европейската комисия и Европейския парламент писмо, в което се напомня, че тези два органа внимателно наблюдават организирането на парада.

Тук има и послание за гражданите: парадът е политическо събитие, което се наблюдава от Европейската комисия и Европейския парламент. Това последното звучи като извинение за гражданите, че в тяхната страна ще има гей парад. Държава, която през октомври очаква положителна оценка на Европейската комисия за напредъка в евроинтеграцията, се извинява на гражданите, че напредва! Пълното разминаване със съществения момент, че реформите се правят за доброто на гражданите и обществото, а не защото без тях Европейският съюз няма да ни приеме в семейството си, както и много пъти досега, се подразбира.

Кой не получи послание от министър Дачич? Единствено тези, пред които всички мълчат и се отдръпват – насилниците. И във връзка с това пак трябва да се върнем на Европейския съюз, с чието съществуване властите оправдават много свои действия, дори и приемането на отделни закони. На страниците на „Време“ бе повторено няколко пъти, но атмосферата в навечерието на тазгодишния Парад на гордостта показва, че трябва да се повтори още веднъж: държавата Сърбия прие през 2009 г. закон за забрана на дискриминацията, който изрично забранява дискриминацията на базата на сексуална ориентация, а конституцията гарантира на гражданите правото на свобода на публичните събирания.

Единството и силата на една държава се определят от нейните закони и механизмите за прилагането им, приети заради гражданите, а не заради Европейския съюз и критериите от Копенхаген. Когато представители на властите призовават организаторите на парада да преразгледат решението за провеждане на манифестацията, те всъщност признават собствената си немощ да приложат собствените си закони, немощта на държавата да застане зад собствените си закони. Когато Ивица Дачич казва, че парадът може би не трябва да се състои, с това той разяжда системата, от която и той е част, и атакува същността на демократичните принципи и правовата държава.

През това време се повтаря сценарият от предишните три години. Представители на „Двери“ организират събиране на подписи срещу парада, обявяват семейно шествие в събота, 1 октомври, а коли на градския транспорт в Белград са облепени с надписи „Педерасите в мелачката“. Циниците биха казали, че и това е напредък, като се има предвид, че миналата година заплахите от плакатите бяха много по-драстични („Кръв ще се лее по Белград, няма да има гей парад“ и подобни).

Смекчаването на заплахите може лесно да заблуди и да доведе до грешното заключение, че тази година хомофобията в Сърбия е по-малка, отколкото досега. На по-внимателния наблюдател обаче не може да му убегне, че тя само се е преоблякла, маскирала и институционализирала. За това й помага цялата обществено-политическа ситуация. Преди две години, в навечерието на онзи злощастен гей парад 2009, който бе отменен в последния момент, когато държавата открито капитулира пред хулиганите и съобщи, че не може да гарантира сигурността на участниците в гей парада, бе пласиран аргументът „В Сърбия живеят един милион бедни, а вие искате парад“.

Последните две години „милионът бедни“ се смени с Косово, нарастването на безработицата, икономическата криза, натиска на Европейския съюз и куп други, много конкретни проблеми, които Сърбия има, но които за един малък, по всички обективни мерки незлобив митинг, на който биха се появили може би само хиляда души, нямат никакво значение.

Коментирайки главните тонове на тазгодишните публични дискусии за гей парада, Бобан Стоянович, един от организаторите на Парада на гордостта 2011, казва, че за разлика от миналата година, сега не се поставя въпросът дали парадът е нужен или не, а дали и в какви размери ще има насилие. „Това е тревожно и заради един друг момент, който ще продължи по-дълго от самия парад и приказките за него – това е матрицата на насилие, в която живеем. Фактът, че насилието привлича толкова внимание, че служи на мнозина да излязат от анонимността и да станат видими, че обществото е резистентно към всичко, което се случва с хомосексуалистите около тях и към високата степен на нетолерантност и насилие, показва липсата на солидарност с хората около нас.“

Стоянович казва, че след миналогодишния гей парад, въпреки изявленията на отговорните органи, че „отговорът на държавата на насилието ще бъде страшен“, много малко нарушители са били задържани, още по-малък брой – изправени пред съда, а още по-малък брой – осъдени: „При подобна ситуация не е приемливо хулиганите да бъдат призовавани да се въздържат от насилие. Диалогът съществува чрез мисленето, а не чрез насилието. Обществото не трябва да призовава хулиганите да се въздържат от насилие. Липсата на насилие на гей парада би означавала прехвърляне на това насилие за някой друг ден. Насилието, което се случи на гей парада, само показва реалните неща от ежедневния живот на всеки хомосексуалист в Сърбия“.

След СПРС се обадиха и от Независимия полицейски синдикат на Сърбия и съобщиха, че обявеният за 2 октомври в Белград гей парад не трябва да се състои, защото съществува риск за сигурността на гражданите и полицията. Председателят на този синдикат Момчило Видоевич посочи, че „в този момент гей парадът не трябва да се състои“, защото има данни, че ще се стигне до подобни на миналогодишните инциденти, когато бяха ранени над 140 полицаи. На въпроса дали този синдикат ще се присъедини към колегите си, които обявиха, че ще стачкуват по време на гей парада, Видоевич заяви, че е трудно да бъде взето подобно решение, но че ще поддържа контакт с колегите си.

През последните дни от синдиката на полицаите посочиха, че не трябва да се допуска полицията да извършва своите задачи без необходимите средства и че ще поискат такова за всеки полицай, който ще бъде на улицата на 2 октомври, за да не бъдат отново като миналата година ранени десетки полицейски служители. „Нашият синдикат взе решение повече да не допуска колегите да излязат на улицата при хулиганите с половинчати средства или без необходимата екипировка“, се посочва в съобщение на синдиката. До четвъртък, 22 септември, призивите на полицията и изявленията за застрашената сигурност звучаха искрено, най-вече поради неоспоримия факт, че при инцидентите във връзка с гей парада най-много пострада наистина полицията.

В четвъртък обаче вследствие на съвместното съобщение на организацията „Двери“ и полицейския синдикат върху полицията падна сериозна сянка на съмнение за наличие на политически мотиви. Полицейският синдикат на Сърбия и „Двери“ призоваха гей организациите да проявят разбиране към традиционните ценности на повечето граждани в Сърбия, както и да осъзнаят риска за сигурността, и в крайна сметка да се откажат от провеждането на гей парада. Не е ясно коя е тази традиционна ценност на сръбските граждани, която предполага рушене на Белград и разбиване на главите на по-слабите и по-малобройните.

„В случай че активистите от гей организациите не прояват гражданска отговорност, призоваваме отговорните държавни органи да ограничат разрешението за провеждането на гей парада, който без причина най-вероятно ще застраши реда и мира, сигурността на имотите и ще изложи на риск гражданите и полицаите“, казват от „Двери“ и Полицейския синдикат на Сърбия, посочвайки, че ситуацията в Северно Косово, рисковете в сферата на сигурността в други райони на Сърбия, трудната социално-икономическа ситуация и политическата нестабилност са сред причините гей парадът да не се състои и да не се прави „подобна провокация за мира и сигурността“.

По думите им гей парадът ще мобилизира хиляди полицаи в Белград, така че ще се увеличи рискът за останалите сръбски градове и гражданите, които живеят там. Да напомним, че за осигуряването на гей парада са ангажирани 5000 полицаи. Също толкова се ангажират и при дипломатически посещения от типа на Джоузеф Байдън, Хилари Клинтън, Дмитрий Медведев, Владимир Путин или за осигуряване на футболната среща между отборите Партизан и Цървена звезда. До момента не се е случвало полицията да призовава някой от високопоставените чуждестранни представители да си остане вкъщи, тъй като голям брой полицаи ще бъдат разположени в Белград и гражданите от останалите градове и тяхната сигурност ще бъдат застрашени.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.