За винената култура или как се сбогувахме с нещо, което не видяхме
5 Ноември 2011
През 2011 г. настъпи срив в продажбите. Да се продава вино в България никога не е било лесно
Борбата с домашното вино и двулитровите пластмасови бутилки никога не е спирала, но в последните няколко години започва да ми заприличва на борба с вятърни мелници. Един от най-често развиваните въпроси по литература в училище е „Луд ли е Дон Кихот?” и в края на краищата повечето есета отговарят положително - да, луд е, защото не различава реалността от мечтите си. Моите есета споделяха различното мнение, че светът би бил едно по-добро място ако имаше повече донкихотовци в него.
Работата по общественополезни каузи е бавна, уморителна, неблагодарна и ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат пряк търговски интерес от тези каузи се вбесяват като видят, че ти нямаш и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които и при най-голямо напрягане не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал.
Така е и с винената култура - със сигурност една от най-безнадеждните каузи в България тези дни. Безспорно не толкова важна, колкото нивото на здравеопазването, образованието или престрашилият се напоследък български расизъм, който винаги е тлеел в малките душици. Казват обаче, че по отношението към виното на една нация може да се съди за много други неща.
През толкова набеждаваната за кризисна 2010 година продажбите на вино все още бяха цвете в сравнение със срива, който настъпи в началото на 2011. И както с много други неща, истината лъсва в момент на криза. Цялата работа, свършена от малка група хора по популяризирането на виното като разумна, сетивно и интелектуално обогатяваща алтернатива, изтля пред очите ми като свещ. Клиентелата по ресторантите се завърна отново към бирата и ракията, някои преминаха към безалкохолни напитки, но не по здравословни, а уж по финансови причини. Хора с ненарушени по никакъв начин от въпросната криза доходи започнаха да се ограничават в потреблението на всичко, което им се струва лукс и виното се оказа едно от първите неща, които бяха зачеркнати от бюджета.
Неизбежният извод, който от години се дърпам да направя, сега вече ми се натрапи със страшна сила:
Българинът всъщност не обича вино, той само плещи глупости за траките и за това как българските вина са най-страхотните на света (подобно на постановките „най-красивите жени на света са българките” и „няма такава природа като българската”). Ако ти се гордееш със своето вино и го обичаш, ако то съпровожда храната ти и изобщо живота ти в ежедневието и в празничните моменти, тогава ти НЕ го изваждаш при най-малката опасност от потребителската си кошница, правейки място за спиртни напитки или още по-зле - за домашнярките. Отново започвам да чувам от все повече страни как то, домашното, било най-чистото и без химии. Самопровъзгласилите се био гурута волно или неволно наливат вода в мелницата на домашното вино, популяризирайки правени-недоправени, мъчени-недомъчени и в крайна сметка много измъчени отвари.
Без това да е облечено във формалните дрехи на един икономически анализ, нека все пак да погледнем в какво състояние на духа се намират отделните участници на винения пазар у нас към края на 2011 година:
Вината - по-добри от всякога
Българските изби, проспали завладяването на пазара от страните от Новия свят (че и не само от тях), изведнъж изваждат на пазара вина с повече от добро качество, най-накрая на справедливи цени и даже започва да се забелязва модерен маркетингов подход в дизайн на етикети и съставяне на портфолио. Скромно, но похвално начало. Скромно, защото все още има номера от рода на „тука има-тука нема”, т. е. вина, които излизат на пазара, много се харесват от потребители и… на следващата година не се предлагат. Или вина, които наистина не струват цената, която им се търси, или такива, за чийто етикети се питате дали дизайнерът не е бил в кома, но в общ план българските вина от години не са били толкова добри, колкото са в момента.
Вносът на вино в България, поне от пет години насам, е на нивото на този във всяка уважаваща себе си европейска столица. Разнообразието от стилове и ценови категории би задоволило всяко небце, а за най-претенциозните се предлага индивидуализиран внос за личната колекция. Само дето това почти никой не го знае. Защо? Ами откъде да го научи?
От магазините ли?
Магазини за вино в София има толкова малко, че ме е срам да го напиша, а за останалите градове изобщо не искам и да мисля. На въпрос, който зададох на почитателка на виното от средно голям град, но разположен сред най-големия винен регион у нас, дали имат магазин за вино, отговорът беше отрицателен. Носела си вино от чужбина.
Магазинът на верига за вино във втория по големина град у нас отвори, само за да затвори след около година. Когато някой ме попита откъде да си купи това или онова вино се оказа, че не знам къде да го пратя. Една верига от винени магазини не върши работа, защото има ограничен асортимент. Трябват много на брой малки, средни и големи магазини за вино, но трябват и истински такива, с подбрани (по конкретен критерии и не задължително скъпи) селекции от вина, а не такива от типа „денонощна среща на алкохолици и таксиметрови шофьори”. Защо ги няма? Това ни води до виненото образование - общият им проблем с
Ресторантите
Винените листи никога не са били силна страна на ресторантите у нас, както и наличието на сомелиери или на поне един винено грамотен сервитьор. Това е обособено от динамиката на този бранш у нас, в който има толкова силно текучество, така че нито работодател, нито работник желаят да инвестират в обучение. А за грамотната работа с вино се иска малко повече усилие от носенето на табла от точка А до точка Б.
За огромна моя изненада и съжаление, прогресът в производството и вноса на вино упорито отказва да се пренесе във винените листи на ресторантите, а положението с винената (не)грамотност е по-страшно от всякога. Поради това, собствениците и мениджърите на ресторанти са лесна плячка за агресивни търговци на вино, които обясняват, че единствено техните вина са добри и ако обектът е апетитен предлагат немалки суми за влизане в листата на даден ресторант. И понеже надали има по-непоклатима комбинация от тази на неграмотност и лакомия, положението е видно с просто око в почти всеки ресторант.
В направените от търговците на вино листи, освен обичайните заподозрени български изби, които просто няма как да не присъстват, защото други няма, се въртят едни двайсетина вносни етикета, т. нар. „търговски вина”, които се продават навсякъде, дори и в супермаркетите. Качеството им е средно до добро и в ресторантите се продават на завидна цена. Надценката на вината в българските ресторанти не се е променила през последните десет години и си остава безобразно висока и като че ли работеща усилено против винената култура.
С други думи, винените листа в огромната си част са пасквили, предизвикващи недоумение, а на моменти и отчаяние у любителите на виното.
Клиентите
Виното е новото “Мазерати” - бедните го харесват, но на безопасно разстояние, богатите го имат, искат да се похвалят с него на всички и смятат, че само те разбират от него. Глупава и вредна тенденция, защото “Мазерати” карат малцина по света, както и пренебрежимо малък брой хора си лягат, след като са си взели дневната доза “Шато Марго”. Както при колите, така и при вината потребителите на много доброто средно качество са мнозинство. Те са светът, те управляват.
Конкретен пример за онагледяване на ситуацията у нас: в заведение чувам зад гърба си как един човек (чиито богатство и власт са със страховити размери и ако случката се разиграваше преди няколко века във Франция, със сигурност щеше да е един от поводите за революцията) казва, че сервираното му вино е фалшиво, защото:
а) не можело да има толкова евтино бургундско вино (80.00 лв.), което ме накара да си мисля, че може би не е лоша идея да се направят винени листи с две цени - за нормални посетители и за такива парвенюта, но тогава пък трябва да се създаде и работно място за психолог, който да преценява коя листа на кого да дава;
б) върху капсулата нямало такъв зелен печат, какъвто имали вината, които той пиел във Франция. Боже милостиви, след напрегнат размисъл се сетих, че човекът има предвид френския бандерол, който не е задължителен атрибут за капсулата на виното. Задължително е да го има на хартия. Да иде вкъщи да си скива О-Бриона от колекцията, която просто не може да няма.
Поставете се на мястото на собственика на заведението, на вносителя на това вино, на клиентите в ресторанта, прочетете още веднъж целия текст и ми кажете за обичане ли е да работиш с вино у нас?
От сайта divino.bg
———————
* Авторката Яна Петкова e завършила Австрийска винена академия, с диплома на магистър по вино мениджмънт от Wine & Spirits Education Trust в Лондон, издател е на сайта vinoto.com, член e на клуб “Винен наблюдател” и основател на Българска винена академия.
 |
|
Чудя се как някой разбирач още не е написал, че домашното е по-хубаво от купешкото
ами то много общо казано ,ако говорим за новите вина произвеждани в новите изби и в ценовият сегмент около 10-15 лв напълно съм съгласен ,че домашното вино не може да достигне това качество,но ако трябва да минем по тезгяхите на магазините и разгледаме разни подобия на вина ,които ни се предлагат и то не много евтино за по седем осем лева бутилката ....,тогава какво правим ..аа?? има много прилични домашни вина,които се правят от истински суровини ,при идеална хигиена и с много умения и любов.
Статията е чудесна и отговаря на истината. В по обикновените заведения на въпроса, какво вино предлагате, отговора се изчерпва често с - бяло и червено. Това не ме учудва много, защото в страната, в която кебапчето се счита за деликатес, виното е само средство за неговото по лесно преглъщане. Ако говорим за традиции съм чувал, че в Италия казват: Беден е този, който няма пари, да си купи чаша вино за обяда. Друг е въпроса, че качеството на виното не винаги е в цената, рекламата или външния вид на бутилката.
импровизациите(с безалкохолно и конфитюри) с т.н.домашно вино, един от неизчезналите отрасли на "икономиката" ни, е причината за това отношение на пиячите у нас/ индустрията-винпром имаше маркетингови успехи в производството на вино, благодарение на безкрайния съветски пазар/ от друга страна 6 години съм "работил вино" в костко, отвъд океана и мога твърдо да кажа, че от вино се интересуват преди всичко жените, независимо от коя раса са, защото мъжете им са глобализирани от будвайзера и гледат на виното като на спирачка към поредния хард бол мач/ дамите си купуват една от 3-4те марки австралийсто, аржентинско или чилийско винце, мечтаейки за вечеря на свещи
А пък аз искам да кажа, че докато има в България производители на вино и всякакъв алкохол, като Миню Стайков, собственик на Карнобатските заводи и откровен престъпник, знаейки качеството на подобна продукция, не давам стотинка за българско вино или каквото и да е подобно нещо наречено алкохол, произведено у нас!!!
Айде и аз като един почитател-аматьор да се изкажа. Виното от 5-6лв бутилката просто не става. В повечето има добвен спирт със сигурност, или пък има вкус на нещо прецакано. За 15тина лв може да се намери читаво, ама пък идва малко нанагорно за бюджета, осовебнно ако консимираш често. В крайна сметка, 1 бутилка вино се прави от 2кг грозде, или грубо 1.60 лв . Та по тая логика, какво против има автора на статия домашното вино ? А вностините няма въобще какво да ги коментирам - ми всичките ми имат някакъв еднакъв стерилен вкус
Горният вярно е голам аматьор. У нас има много добри вина на цена между 7 и 13-14 лв. бутилката. Който не е опитвал повечето марки, да не се изказва с обобщения, ами да говори конкретно за тези, които е опитвал. България е пълна с всезнайковци и разбирачи.
Vel ама вие толкова приехте ролята на тънък познавач на виното,че въобще не четете а да не говорим да зачитате другото мнение ... човека правилно пита щом от 2 кг грозде се прави 1 л.вино защо трябва да плащам ..аз ..обикновеният човек 10 лева за бутилка вино....?? нямам претенции към специално селектираните вина,към бутиковите серии а към виното ,което ни предлагат като масови потребители,много са малко избите и то последните две три години,които вадят сносни вина отговарящи на цената си ,въпреки всичко за Българина 7- 10 лв /да не говорим за 12/20 лв в заведение .../ са висока цена за 0,7 вино ....... не бих си купил домашно вино от всеки един,но при всички случаи се предлагат домашни вина на цена около 4 лв ЗА 1 Л,които са с много добро качество . въпреки всичко нерде ямбол,нерде стамбол е тази конфронтация,която някой хора се опитват да създадат ,като оправдание за много лошото състояние на сектора и като производство и като предлагане .
Вчера минах през меркадото и си купих енин кашон от шест бутилки "tinto La Mancha" 13% за 12 евро, резерва 2005г. Обидно ми е, че в България за вино със същото качество трябва да се бръкна почти двойно. Винзаводите в България са в ръцете на Батков-ци, и подобен род "бизнесмени", които разбират от вино и продажбата му толкова, колкото свиня от кладенчова вода. А пък авторката на статията е написала една откровена глупост, като твърди, че този който обича виното не би трябвало да го заменя със спиртни напитки или домошарки. Нима виното не е спиртна напитка? Кризата може да повлияе на алкохолиците, които смучат за да се напият, но не и на хората притежаващи културата на употреба на алкохол. Вкусна вечеря придужена с бутилка червено вино, следвана от сто грама уиски с торта и кафе в приятна компания. Какво повече му трябва на човек?
gost, вие сте увреден от комунизма. Смятате цената на виното по цената на материала - гроздето. Има още много в сметката. В сметката е технологът, който може да вземе 30 000 евро за един сезон, да дойде в една изба за 2 месеца да направи виното и да си отиде. Или конселтант, който може да вземе и повече. В сметката е дизайн, рекламна кампания и много други, които даже не се сещате. За разни тънкости, че има лозя, които струват и по 1 млн. евро на декар заради тероара, не ми се говори. Много невежи си правят тъпи бакалски сметки. И понеже смятате само в материал, ще ви добавя още нещо - в сметката сложете и бъчва от дъб (225 л), която струва 600-700 евро и се използва 3 пъти. Сложете и техника, която струва много, сложете и лаборатория, лаборанти, агрономи.
Vel-ко, българските вина излизат по-скъпи от испанските, френските или италианските, защото към всички тия разходи, които ти с право си изредил трябва да се прибавят ниската производителност на хора и техника и голямото желание на винзаводите да изпълнят повелята на Г. Димитров "това което са направили другите народи за столетия, ние да го постигнем за петилетка".
svako, има вина и вина. Има скъпи, има евтини. У нас за 10-12 лева може да се купи вино, което е равнище на качество като френско за 15-20 евро или калифорнийско за 20 долара. Да, български за 5 лева не струват, вносни италиански и испански са по-добри. А в "Лидъл" има австралийски за 3-4 лв., които като качество са като български за 7-10 лева. Това е пазарът. Ще се опитват още няколко години и накрая ще останат тези, които се продават. Масовите вина на Европа излизат по-евтино, защото са големи обеми, големи заводи. А, както знаеш, преди 3 години Франция и Италия унищожиха 500 млн. литра вино, преработиха го на спирт за технически цели. Не могат да го продадат. Та цената е относителна.
Vel-ко, исках да кажа, че българските производители трябва да бъдат по-милостиви към вътрешният пазар. Не признавам домашната ракия, но голяма част от българите знаят как да си направят вино. Виждам, че не си от хората на които трябва да обяснявам, че никой няма да си губи времето да тъпче джибри, пълни бурета със шара и вари ракия, ако доходите му позволяват да си купи качествено вино и ракия от магазина.
баща ми беше ред,чистота,дисциплина,култура.правеше зърно по зърно малко вино,не го пиеше,само го вкусваше,други го пресушаваха и му викаха "елексир".онзи ден бях на едно бг село.да му настръхне на човек косата от кочина на бита.за каква винарска култура,за каква култура въобще да говорим българска,като те,бг селяните,манджат все още на маса постлана с работническо дело(свако,по папането ще ги познаете,на кого пробутваш вражески бурж вкус)аз се спрях в германия на чилийско(преди това минах през всички други),тази течност ми разгони фамилията.винаги привършвам с някакво сирене(рядко с коняк).
Към №1: Добре направеното домашно вино е по-хубаво от повечето купешки. В него можеш да не сложиш никакъв химикал.
в края на седемдесетте туригклубът ме пусна на екскурзия из соц-лагера и първият по-голям град в който попаднах беше турну`северин/ парк, светофари, хали, китайски стоки(вносно значи)/ в халите искахме да вземем нещо за ядене в движение, защото бързахме към унгария/ обаче там миришеше неистово/ на нещо непознато, гадно, отровно/ отвратихме се и тутакси изхвръкнахме от халите/ по-късно разбрах че става въпрос за подово масло(у нас прилагано по санитарни норми в миналото за паркетните подове в обществените сгради)/ изводът е че когато става въпрос за чуждата, непознатата гнус - тая на която не познаваме произхода, се гнусим/ особено ако сме скъсали със срането зад къщата и се къпем по европейски(не ежедневно а няколко пъти в седмицата)/ познаваме ли произхода на туй от което "дойчо-митничаря" повръща, надничайки в багажника ми, започваме да пеем "облаче ле бяло"/ 21век е глобален/ тайландската масажистка, която се зае да се справи с аритмията ми се изкъпа на влизане и на излизане от хотелската ми стая, без да остави белег на някакъв сапун, лосион, паста за зъби или дезодорант/ та и с виното - забравете за българското вино, щом не си копаете лозето
Статията на авторката е добра, но тя пише като професионалист, без да отчита особеностите на нашия пазар и без да го сравнява с тези в Европа. Бих направил следните забележки: 1. Домашното вино е традиция в България и няма нищо лошо в това хората да си го правят за домашни нужди, ако им харесва, а и не съм чувал досега някой да е умрял от домашно вино. 2. Щом авторката е с такова престижно специализирано образование, би трябвало да е запозната с някои правила във винарските страни в Европа. Аз живях 5 г. във Франция и съм обиколил много изби по долината на Лоара. Не си спомням вече подробности, може и да греша в детайлите. Това бяха малки и средни изби, с производство около 5 до 10 хиляди бутилки годишно. Лозарите ми разказваха, че когато виното започва да зрее, минават държавни инспектори, които определят следните неща: Захарност на гроздето, оценка на качеството на бъдещото вино и евентуална пазарна цена. Всички тези данни влизат в каталог, отпечатван всяка година. Купуваш си го и знаеш какво вино пазаруваш в магазина. Знаеш, че на етикета ако пише 3-годишно "мерло", значи е истина. Който излъже в качеството или етикета, търпи жестоки санкции и излиза ...още
от бранша. Същото правило важи и за цената. Качествено, отлежало няколкогодишно вино бе на цена в магазина между 30 и 40 франка, при дневна надница 300 фр. У нас при дневна надница 15-20 лв. качествено /?/ вино се предлага за 8-10 лв.Срещал съм по магазините отлежали 5-6 и повече години вина за цени 20-25 лв, а във Франция то вече би струвало много скъпо. Значи у нас лъжат или във виното или в етикета, защото няма държавен контрол, който да е в услуга на клиентите. Във Франция ракиите са много качествени и много скъпи, затова хората пия нормалното по цена и хубаво вино. У нас е обратното. И щом авторката е във винената политика, бих приветствал една акция от нейна страна или от нейни колеги и съмишленици, да се ангажира държавата за създаване на контролни институции, които да обуздаят големите ментета, наречени "винопроизводители".
Авторката визира магазина на casavino в Пловдив. Бях един от поканените на откриването на магазина. Посетил съм го два пъти след това, а сега научавам от статията, че магазина е затворил. Тове беше и мнението ми още при първото ми посещение - ако магазина не отстрани някой основни грешки, няма да изкара дълго. Така че, проблема с casavino не е във винената култура на клиентите, а на магазина - такава просто липсваше при тях.
дали защото бях млад или просто тогава нямах база за сравнение, но най-доброто вино което изобщо някога съм пил беше това на чичо ми лека му пръст. Много рядко сега някое нашенско или заморско вино ми ляга на сърцето независимо от цената
gintonic,скоро ще бсело бъдем упорито убеждавани,че домашното кисело мляко е по -лошо от това на Танон,Баба Вада,Пронуш,Селско,Градско и прочие.Ръчния хляб На баба ми ,чийто аромат не е умрял в паметта ми ще бъде оплют от някой нововъзникнал специалист по нововъзникващи пазари.Знаем,че има прекрасни вина приготвени от големи технолози с много майсторлък , любов и пари.Приготвеното от много хора у нас домашно вино не е по-лошо от добре ферментиралите шербети от по 4-8 лв,още повече,че е направено от истински гроздов сок.Виж за домашната ракия няма спор-вредна и опасна повече от най-лошото заводско менте.