Предвидим резултат от кастинга за ролята на президент в Русия

Утро.ру

Плакати, представящи Путин като Джеймс Бонд в Москва. Те се оказаха реклама за онлайн игра

Дмитрий Медведев обясни, че е отстъпил на Владимир Путин правото да се яви на президентските избори през 2012 г., тъй като премиерът имал „малко по-висок“ рейтинг и бил най-авторитетният политик в Русия. Така действащият президент фактически призна онова, за което всички се досещаха: напоследък държавните лидери са участвали в негласни „първични избори“, скрито състезание за популярност. И въз основа на резултата в състезанието е било решено кой от двамата участници в тандема ще върти държавното кормило в близките шест години.

По думите на Медведев двамата отдавна се били разбрали той да върне на Путин върховната власт. Президентът обаче неведнъж намекваше, че не изключва възможността да участва в изборите в случай на непредвидени промени. „Ами ако хората променят по някакви причини избирателните си предпочитания? Трябва да се съобразявам с това“, обясни той.

Но чудо не се случи и през целия мандат на Медведев Путин остана лидер по доверие от страна на хората в Русия. Дори когато рейтингите на управляващия тандем взеха да падат, показателите на Путин намаляваха успоредно с тези на Медведев, при това Путин запазваше преднина от няколко пункта. Нещо съвсем закономерно: Медведев зае навремето своя пост с подкрепата на Путин и докато бе президент, така и не стана самостоятелен политик.

Ще припомним, че в края на 2006 и началото на 2007 г. вицепремиерът Медведев бе смятан за безспорен фаворит в путинските предпочитания, водеше в рейтингите за популярност на руските политици (неговият се държеше около 10 на сто; тогава 60 процента от хората в Русия се обявяваха за трети мандат на Путин). Щом през февруари Путин назначи Сергей Иванов за първи вицепремиер, изравнявайки статута на двамата евентуални кандидати, Иванов бързо стигна резултата на Медведев. След 10 декември, когато Путин най-сетне реши кой да бъде негов приемник, Иванов на практика вече не влизаше в сметката: на 15-16 декември близо 30 процента от избирателите подкрепяха Медведев (чийто рейтинг растеше все тъй стремително), а само 5 на сто – Иванов.

Според социолозите от фонд „Обществено мнение“, Медведев е бил най-популярен през януари 2010 г. – 59 на сто. Подкрепата за премиера е била най-голяма – 70 процента, през третото тримесечие на 2009 г. След това резултатите постепенно спадат. През лятото на 2011 г. сред жителите на Русия е регистрирано максимално ниско доверие към президента и премиера: на Медведев са гласували доверие 43 на сто от запитаните, а рейтингът на Путин е стигнал 50 процента – това е нивото от 2005 г.

Лесно ще се досетим, че рейтингите са били повлияни на първо място от финансовата криза и последвалия икономически спад. Любопитно е нещо друго: те не помръднаха изобщо след многобройните опити на Медведев да демонстрира, че позицията му е различна от тази на Владимир Путин.

Дмитрий Медведев от самото начало се представяше като привърженик на свободата и демокрацията („свободата е нещо по-добро от несвободата“). Обещание за промени прозираше в статията му „Русия, напред!“ и в словото пред Ярославълския форум през 2009 г.

Всички очакваха, че думите ще бъдат последвани от дела. До радикални промени обаче не се стигна. Затова пък в края на 2010 г. Медведев започна да влиза в задочна полемика с премиера: той публично смъмряше силовите шефове („трябва да се работи, не да се прави пиар!“) и възразяваше по въпроса дали е виновен Ходорковски („Нито президентът, нито кое да е друго длъжностно лице на държавна служба няма правото да изразява позицията си по това дело или по друго дело, докато не бъде постановена присъдата“).

Тази задочна полемика стигна своя връх през март 2011 г., когато Владимир Путин изрази недоволство от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Либия, осигурила на западната коалиция възможността да започне бомбардировките. Премиерът нарече документа „непълноценен и недъгав“, оприличи го на средновековен призив за кръстоносен поход. Русия обаче се бе въздържала при гласуването на документа в ООН, тъй че критиката на премиера възмути държавния глава. Не бива да се използват изрази, водещи до сблъсък между цивилизациите, от рода на „кръстоносни походи“, възнегодува президентът.

„Стилистичните“ различия от този род обаче са за посветените. Имиджът пред обикновените избиратели се сглобява от други подробности. Медведев си е изградил имидж на интелигент, либерал и напреднал интернет потребител: не се разделя със своя айпад, пише в Туитър, обича да приказва за модернизация и периодично заплашва с наказания чиновниците, посмели да не изпълнят негови нареждания.

Путин постоянно поддържа своя имидж като „човек на действието“: зарече се да свети маслото на терористи в клозета*, прегръща се с тигри, ловува китове и управлява всичко, що се движи, от изтребител до „Лада Калина“. Освен да прави ефектни жестове обаче той знае и друго: да общува с бюрокрацията – това си е по-трудничко от влизането в клетка с тигър. На премиера например не би му хрумнало да демонстрира пред подчинени и сянка от слабост, дори ако изпълнителите просто нямат нужната дисциплина. А в условията на Русия тъкмо административният ресурс до голяма степен обуславя изборния резултат.

Тъй че негласният кастинг за ролята на президент приключи съвсем предвидимо: за четирите години на власт Медведев не успя да се превърне в самостоятелен политик, спечелил народната любов и разчитащ на подкрепа от елитите. И едва ли заслужава упрека, че доброволно се е отказал от борбата – всъщност нямаше за какво толкова да се бори. Естествено ако оставим настрана дребните стилистични различия.

*“Ще преследваме терористите навсякъде, (…) и в клозета ще им светим маслото“, обеща Путин, цитиран в медиите, още като премиер през 1999 г., след ракетни удари на руски самолети в Чечения – б. р.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.