Дворецът на сълзите напомня за разделението на Берлин

ДПА

Трененпаласт – Дворецът на сълзите в Берлин. Снимка: моргеннюз

Зилке Шмитхен, която е израсла в бившата комунистическа Източна Германия, си спомня за тайната връзка, която е имала с Ян Мьолман от западния сектор, когато Берлин беше разделен град. „Всяка среща беше рискована“, спомня си тя във видео инсталация в новия музей Трененпаласт (на немски дворец на сълзите – бел. пр.) в германската столица. Ян опитал да се премести на изток, за да бъде със своята любима, но властите не му позволили. Все пак благодарение на падането на стената през 1989 г., те се оженват и заживяват нормален живот.

Това е една от най-трогателните лични истории, представени в музея, който е близо до берлинската централна гара на улица „Фридрихщрасе“. Постоянната изложба беше открита в средата на септември, точно навреме за двадесет и първата годишнина от Обединението на Германия на 3 октомври. Входът е свободен.

Така нареченият Дворец на сълзите е бил най-важният контролно-пропускателен пункт в годините на разделението на Берлин на източен комунистически сектор и западен капиталистически. Много хора минаваха през стриктни проверки, за да пресекат границата, а роднините им често оставаха в другата част на града, облени в сълзи.

След обединението на града през 1990 г. сградата е използвана за концерти и като нощен клуб. По-късно е възстановена с намерението „да се запази оригиналният й вид във възможно най-голяма степен“. На оригиналната фасада виси табела със застрашителния надпис Ausreise на немски – заминаване, отпътуване, напускане . Вътре в модернизираната зала по рафтовете се пръснати куфари с идеята да се създаде усещане за бягство между двата сектора на града.

Друга трогателна история: на Зиглинда Файсткорн като ученичка било отказано да посети свои роднини в Швеция. Казали й, че е поставена под наблюдение от властите, когато била на 18 години – нещо, което тя смятала за немислимо. След като успяла да избяга на запад, баба й решила, че никога повече няма да я види, но се зарадвала, че внучката й има бъдеще. Тя се оказва права и за двете неща.

Карл-Хайнц Кариш избягал с родителите си, вземайки любимата си книга „Емил и детективите“ от Ерих Кестнер. Той членувал в Младите пионери на немски Jungpioniere – комунистическа младежка организация в ГДР . На децата казвали, че бегълците са фашисти. Заради постоянните проверки в обществения транспорт семейството сложило куфарите си в различни вагони. Били толкова уплашени, че направили пет обиколки с железницата Ес-бан, преди да съберат смелост да слязат в Западен Берлин късно вечерта.

Посетителите на музея могат да видят рафтове с автентични писма, снимки, документи за задгранично пътуване, нелегално внесени касети и западни списания, конфискувани от министерството на държавната сигурност (Щази – б. пр.). „Свидетели на Йехова“ вкарвали нелегално брошури в Източна Германия, като ги скривали в кутии за перилни препарати. Митничарите ги открили и използвали този опит, за да обучават служителите си.

Госпожа Волфе, берлинчанка от западната част на града, която посети изложбата в топло септемврийско утро, разказа как този контролно-пропускателен пункт станал част от живота й, когато посещавала приятелите си в Източен Берлин. Минавайки през стаите за разпити, тя изразително показа как заставала пред граничарите, които седели зад стъклени прегради и използвали система от огледала, за да проверяват какво носи.

Нина Шумахер от Трененпаласт казва, че „понеже е автентичен, той позволява да разбереш много по-добре ситуацията, отколкото други музеи“. За хора, които не са виждали Стената, това е начин да разберат по-добре германската история и разделения Берлин, каза Шумахер. Тя добави: „Надяваме се в Деня на германското единство да дойдат голям брой посетители. На този ден предлагаме обиколка на изложбата, за да могат хората да се информират и сами, и да получат допълнителна информация от нашите гидове“.

Отвън шумът и суетата на берлинската улица „Фридрихщрасе“, сега в сърцето на обединения град, е нагледно доказателство, че Трененпаласт наистина е останка от миналото.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.