Тревоги зад либийския триумф на НАТО

в. Файненшъл таймс

Когато министрите на отбраната от 28-те страни членки на НАТО се съберат утре в Брюксел, те ще имат повод за празнуване.

Алиансът върви към края на мисията си в Либия, помогнала за свалянето на режима на Муамар Кадафи. НАТО постигна това с шестмесечна операция, в която нейните самолети причиниха малко, ако не никакви, цивилни жертви на либийска земя.

Краят на либийския конфликт наближава, но министрите на отбраната на страните от алианса все още са изправени пред предизвикателства. Очакват ги три трудни години в Афганистан. Изправени са и пред най-големите дългосрочни проблеми в историята на алианса: драстичното намаляване на бюджетите за отбраната в страните от НАТО, породено от глобалната икономическа криза.

Тези дни дискусиите за разходите на западните страни в сферата на отбраната навяват мрачни мисли. САЩ намаляват бюджета на Пентагона с 400 милиарда долара за идните 10 години. В близко бъдеще това съкращение може да се удвои до един трилион долара.

Великобритания орязва основната част от бюджета си за отбрана за идните четири години и това съществено ще намали военния й потенциал. Франция може да бъде принудена да направи нещо подобно след президентските избори догодина.

Мащабът на тези съкращения на разходите за отбрана поражда и други притеснения. Има опасения, че съкращенията подкопават връзките между САЩ и Европа в областта на отбраната. САЩ, изправени пред все по-самоуверения и настъпателен Китай и пред необходимостта от бюджетни икономии у дома, пренасочват вниманието си в областта на сигурността извън Европа. В същото време европейците направиха такива големи съкращения, че вече нямат дори капацитета да се грижат за собствената си защита или за задния си двор без американска помощ.

Либийският конфликт още повече открои този проблем. САЩ поискаха от европейците да поемат водеща роля в бойните операции. Но европейците разчитаха много на американските безпилотни самолети, разчитаха на САЩ за наблюдението, презареждането и разузнавателните данни. В същото време европейците се мъчеха да вдигнат във въздуха достатъчен брой бойни самолети.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен иска решително да се справи с тази тенденция за намаляване на отбранителния капацитет. В реч миналата седмица той представи програмата за така наречената “умна отбрана”. Той приема, че страните от НАТО не могат да харчат повече за отбрана. Следователно трябва по-усърдно да помислят как да намалят огромното дублиране на способностите на страните-членки и как да си сътрудничат по-добре. “Трябва да определим приоритетите си, трябва да се специализираме и трябва да търсим многонационални решения”, заяви Расмусен.

Идеята му е много разумна. Но първите признаци са, че ще е трудно да накара страните от алианса да дадат сериозни примери за сътрудничество в сферата на отбраната от този момент до следващата среща на върха на алианса в Чикаго идното лято. Три са основанията за подобни съмнения.

Първо, точно сега никак не е лесно да накараш лидерите на страните членки да се фокусират точно върху подобряването на сътрудничеството в областта на отбраната. За западните правителства най-важната тема е кризата с еврото и глобалната икономика. “Лидерите не искат да взимат трудни политически решения за общо използване на отбранителното оборудване точно сега”, твърди британски дипломат. “Икономиката е “пламнала” и затова лидерите искат темата за сигурността да внася успокоение”, допълва той.

Второ, правителствата дават част от отбранителния си капацитет, само ако си имат доверие и знаят, че ще могат да ги разположат, когато има нужда. След Либия има дефицит на подобно доверие. Великобритания и Франция, двете главни действащи лица в либийската мисия, задълбочават стратегическото си сътрудничество.

Но Германия и Полша ядосаха съюзниците, като отказаха да се включат в либийската мисия. Британският и френският министър на отбраната се чудят как биха могли сега да поемат ангажимент да си поделят отбранителния капацитет с германците.

Но много правителства най-вече не искат да отслабят контрола върху собствената си военна промишленост. Или, както се изрази Томас Валасек от Центъра за европейски реформи: “Много правителства по-скоро биха предпочели да имат автономни и безполезни военни, отколкото интегрирани и боеспособни сили. Искат да имат свои собствени въоръжени сили и своя собствена военнопромишлена база. Подобно нещо имаше смисъл, когато армиите им бяха големи. Но сега вече няма смисъл, защото те могат да разгърнат само малък брой военнослужещи”.

Накратко казано, перспективите пред сътрудничеството между членовете на НАТО са мрачни. Според Валасек САЩ ще изтеглят до половината от 80-те си хиляди военнослужещи, намиращи се в Европа. Кристиан Мьолинг от германския Институт за международни дейности и отбрана казва, че намаляването на разходите в областта на науката и технологиите означава, че Европа ще се превърне в “технологична пустиня до края на това десетилетие”.

Водещите заглавия в медиите предупреждават, че европейското икономическо бъдеще е под съмнение. Много мрачно обаче е и положението с отслабващата способност на Европа да се защитава сама.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.