Пакистан иска „вечна дружба“ с Китай

Ройтерс

Пакистан, който е изправен пред криза в отношенията си със САЩ, все повече се обръща към дългогодишния си партньор Китай, предлагайки му “вечното си приятелство” като алтернатива на Вашингтон.

Пакистан обаче ще остане разочарован, ако се надява, че може да замени американското покровителство с това на Китай.

Китай не гледа с добро око на американското присъствие близо до границите си, но иска стабилност на западния си фланг и смята, че едно внезапно оттегляне на покрепата на Вашингтон за Пакистан би застрашила тази стабилност. Китай не иска освен това да си разваля добрите отношения с Индия, като взема страна в обтегнатите отношения на субконтинента.

Поддържайки този деликатен баланс, Китай ще продължи да подкрепя икономическото сътрудничество с Пакистан, но няма да бърза в сферата на орбраната. Въпреки публичните усмивки и топли обещания за приятелство, Китай дискретно ще държи Пакистан на една ръка разстояние.

“Мисля, че те гледат на това, което се случва в момента на американско-пакистанския фронт, като на причина да действат много внимателно”, каза Андрю Смол, изследовател в аналитичния център Германски фонд “Маршал” в Брюксел, който изследва китайско-пакистанските връзки и често посещава двете страни.

“Особено внимават да се уверят, че това, което се случва в отношенията между тях, се схваща правилно, че не се тълкува като желание да действат бързо, да запълснят празнотата или да извлекат изгода от разногласията.”

Деликатните отношения на Пакистан със САЩ, които са основният  източник на финансова помощ за страната, станаха открито враждебни. Вашингтон обвини могъщата Междуведомствената разузнавателна служба, че директно подкрепя мрежата Хакани, която е съюзник на афганистанските талибани, и че е осигурила подкрепа за нападението от 13 септември срещу американската дипломатическа мисия в Кабул.

Пакистан сърдито отхвърлиха обвиненията и предупреди САЩ, че рискува да го загуби като съюзник, ако продължава да го критикува публично заради въоръжени групировки.

Междувременно, както често се случва във времена на криза, Пакистан започна да превъзнася отношенията си с Китай.

Министър-председателят на Пакистан Сиед Юсуф Раза Джилани обяви, че Пекин и Исламабад са “истински приятели и разчитат един на друг”, след като проведе разговор с дошлия на посещение китайски министър на обществената сигурност Мън Цзянчжу.

Президентът Асиф Али Зардари миналата седмица изтъкна, че Пакистан има и други варианти, ако се окаже, че отношенията с Вашингтон непоправимо са се влошили, и специално похвали Китай за помощта му за “стабилизиране на ситуацията”.

Китай, поне публично, направи всичко възможно, за да да вдъхне доверие на Пакистан. През май, само няколко седмици, след като американските специални части ликвидираха Осама бин Ладен на пакистанска земя, премиерът Вън Цзябао увери дошлия на посещение Джилани в дългогодишно приятелство и говори за “огромните жертви”, които Пакистан е направил в глобалната битка срещу тероризма.

Само преди седмица представител на външното министерство на Китай повтори тези думи, заявявайки, че “Пакистан е на предния фронт в битката срещу тероризма, и че Китай се надява “и двете страни да зачитат суверенитета и териториалната цялост” на другия.

Китайската помощ обаче също си има граници. “Вечното приятелство не означава, че всички сметки на Пакистан трябва да бъдат плащани от нас”, каза Чжао Ганчън,  ръководител на катедрата за изследвания на Югоизточна Азия към шанхайския Институт за международни изследвания. “Нито Китай, нито САЩ, нито която и да е друга страна има такава възможност. Всичко зависи от самия Пакистан.”

Китай смята Пакистан за важен стратегически противовес на дългогодишния си съперник Индия, както и за преграда срещу американското влияние в региона. Иска също така да използва Пакистан като врата към мюсюлманския свят и се нуждае от помощта на Исламабад, за да се справи с ислямските екстремисти в далечния западен район Синцзян, намиращ се на общата им граница.

Китай е основният доставчик на военна техника за Пакистан, както и голям инвеститор в сфери като телекомуникациите, пристанищата и инфраструктурата. Но китайските лидери нямат никакво желание да превръщат това ограничено сътрудничество с Пакистан в голям ангажимент в областта на сигурността.

“Сътрудничеството е толкова дълбоко, колкото е необходимо на Китай”, каза Скот Харълд, политически анализатор от Корпорация РАНД. “Те получават това, което искат дипломатически и икономически.”

По време на посещението на Мън миналата седмица Пекин затвърди икономическото си сътрудничество с Пакистан с подписването на икономически и технически споразумения на стойност 250 милиона долара, съобщиха от кабинета на Зардари. Доста от сделките на Пекин с Пакистан дадоха стратегически резултат, помагайки за балансиране на американското влияние в региона.

Китай инвестира повече от 200 милиона долара, за да подпомогне строителството на пристанището в Гуадар, на пакистанското крайбрежие на Арабско море, отчасти с намерението да отвори енергиен и търговски коридор от Залива, през Пакистан към  Западен Китай.

Китай също така помогна на Пакистан да построи атомната си  електроцентрала в Чашма, провинция Пенджаб. Два реактора вече са в експлоатация и се планира изграждането на други два. Според анализаторите Китай явно се съгласил да разшири комплекса в Чашма, за да контрира енергийна сделка от 2008 г. между Индия и САЩ.

Пекин обаче изглежда няма особен интерес към сключване на двустранно споразумение в сферата на отбраната, въпреки че пакистанските медии съобщиха, че Исламабад тайно лобирал да бъде подписан такъв договор.

“Не мисля, че китайците искат да задълбочат чак дотолкова отношенията”, каза Смол. “Не виждам защо изведнъж да пожелаят да се обвържат с Пакистан, особено имайки предвид  Индия и с оглед на начина, по който Пакистан се държеше при редица кризисни ситуации.”

При всяка от пакистанско-индийските войни Китай заемаше сравнително сдържана позиция, близка до неутралитет. Анализаторите казват, че Китай внимава да не наклонява везните в отношенията си прекалено много в полза на Пакистан, за да не засегне Индия, с която иска да развие по-добри икономически връзки.

За 2010 г. годишният търговски обмен с Индия възлиза на 65,2 милиарда долара, а за сравнение този с Пакистан е на стойност 8,7 милиарда долара, сочат данните на китайската статистика. В крайна сметка Пекин няма да спечели нищо от разрив между Исламабад и Вашингтон, казват експерти.

“Ако американско-пакистанските отношения се влошат, а регионът стане нестабилен, Китай няма да е способен сам да поеме отговорността и другите регионални играчи ще срещнат трудност при възстановяване на стабилността”, каза китайския анализатор Ху Шъшън. “САЩ все още трябва да носят отговорност за стабилността на региона.”

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.