Какво се крие зад Евразийския съюз на Путин

Газета.ру

Колаж: иносми

Статията на Владимир Путин за Евразийски съюз вдигна много шум по разбираеми причини: тя се оказа първото му програмно изявление, след като премиерът заяви, че ще се върне на президентския пост. Материалът е бил подготвен най-вероятно преди това, в рамките на рутинната дейност – тематиката, която е свързана с Митническия съюз (МС) и Единното икономическо пространство (ЕИП) и доминира в дневния ред на руското правителство от две години и половина. Все пак обаче статията – особено на Запад, бе възприета като заявка за нов президентски мандат, още повече че звучи напълно в унисон с популярната представа, според която Путин мечтае да възстанови Съветския съюз.

Фактически в нея няма нищо ново. Моделът, включващ концентрични кръгове на интеграция – от Митническия съюз до обширно евроазиатско пространство, неведнъж е бил представян от идеолозите на проекта, включително в министерството на икономическото развитие. Любопитно е нещо друго: как се вписва това в общата насока, в която се развива руската външна политика – по-точно в създаването на представа за новото място на Русия в света.

Проектът за Митнически съюз – отдавнашна идея на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев, придоби днешния си вид преди две години и половина, когато Москва играеше поредния кръг от безкрайния ритуален танц, наречен „присъединяване към Световната търговска организация (СТО)“. Идеята за формиране на регионално обединение, което после да влезе в СТО цялото наведнъж, завари неподготвени не само партньорите ни в преговорите, но и самите руски преговарящи от ресорното министерство. След поредица от противоречиви изявления Москва призна, че все едно ще трябва да влизаме един по един.

Русия обаче не спря усилията за изграждане на МС. Нещо повече, като знаем манталитета на бюрокрацията у нас, действаща обикновено според правилото „не бързай да изпълняваш заповеди, току-виж ги отменили“, прави впечатление проявеният целеустремен подход. Най-интересният въпрос около Митническия съюз и ЕИП е следният: кое днес е основното в руската система от приоритети – регионалната или глобалната интеграция.

Смисълът на съобщението за Митническия съюз през юни 2009 г. се четеше доста лесно. На Москва или поне на правителствената върхушка дотам й бяха омръзнали безкрайните протакания с членството в СТО, че на първо място бе сложено не „питомното“, а „дивото“ – икономическата интеграция със съседните страни. Това съвпада отчасти и с общата световна тенденция: колкото повече ерозират институциите, претендирали за глобален обхват, толкова повече се засилват спрямо тях регионалните структури. Безспорно се формира и инструмент за експанзия – ядро, към което да гравитират останалите.

Митническият съюз и ЕИП всъщност са първият опит на Русия да изгради модел за пълноценна икономическа интеграция, изгодна за всички участници. Всички предишни начинания от 90-те досега представляваха по-скоро имитации с цел да се демонстрира пред хората, обхванати от носталгия, че голямата държава не си е отишла безвъзвратно.

Същината на днешния проект е да се отработят принципи, които ще направят въпросната регионална интеграция изгодна за всички участници независимо от приноса на всекиго в общата касичка. Това е вероятно най-големият проблем за всички обединителни процеси в постсъветското пространство – асиметрията сред участниците, която прави Русия безспорно доминираща сила независимо от състава им. (В началния етап от европейската интеграция участниците й бяха икономически съпоставими – Франция, Германия, Италия и обединен Бенелюкс, съответно имаше и равноправие.) И тъкмо фактът, че новото начинание за пръв път се очертава като реалистичен и обмислен проект, разтревожи например ЕС, свикнал да смята, че евроинтеграцията просто няма алтернативи.

Перла в короната естествено би станала Украйна – стига Киев да склони за членство в ЕИП, то веднага ще се превърне в мощна регионална структура. Неслучайно опитите за привличане на Украйна бяха тъй многобройни от 2004 г. насам и стигнаха апогея си днес, на фона на поредния газов клинч. Тук обаче се намесва политиката: никой украински президент, бил той колкото си ще проруски, не може да вземе решение за членство в ЕИП, без да предизвика дълбока политическа криза в страната си. Твърде много е изострен изкуствено въпросът за избора между Русия и Европа (дали всъщност има такъв е отделна тема).

Описаният от Путин проект за Евразийски съюз буди интерес и от друга гледна точка. Противно на западния стереотип, според който става дума за поредно въплъщение на руския стремеж към свръхдържавност, Москва по-скоро продължава постепенното си отстъпление от позициите на глобална сила към регионални задачи. След разпадането на Съветския съюз 2008 г. и грузинската война бяха връхната точка на възстановителното самоутвърждаване на Русия като световен играч, чието мнение трябва да се взема предвид. Още тогава обаче прозвуча нашумелият като цитат израз на Дмитрий Медведев за „сфера на привилегированите интереси“, която Русия смята да брани независимо от цената.

Всички съзряха тук заплаха с нова мащабна експанзия, но ако се задълбочим, можем да изтълкуваме тези думи другояче: Москва е очертала една сфера, сиреч някакво ограничено пространство. Това противоречи на идеята за глобален статут. Развитието на събитията оттогава показва, че по-скоро е вярна втората интерпретация.

Каквото и да заявява Москва, реалната й политика постепенно се фокусира върху евразийското пространство, а то е много голямо, но има определени граници. Тя коригира и своите принципи: вместо абстрактен стремеж към лидерство виждаме съвсем конкретни проекти (МС, Организацията на Договора за колективна сигурност), които може да донесат и добавена стойност – било икономическа, било в сферата на сигурността. В тази картина се вписва дори гласуването с „въздържал се“ за Либия: Русия избра да не се намесва там, където интересите й са периферни.

Смята се, че връщането на Владимир Путин ще промени тази тенденция и вероятно ще я смени с твърда и нападателна, с каквато бе белязан вторият му президентски мандат. Още повече с оглед на острите критики на Путин точно срещу решението за Либия. Но статията за Евразийския съюз по-скоро е знак, че продължава курсът към пресметлива регионализация.

Новият президентски мандат на Путин може би ще започне с фойерверк от мерки за втвърдяване, просто защото всички го очакват и ще търсят съответните признаци даже там, където ги няма. Реално обаче Русия е стегната в менгеме от най-разнообразни проблеми и тази реалност ще й наложи да търси решенията. Тук може с нещо да помогне и Митническият съюз, дори да не се превърне в Евразийски.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.