Армията на САЩ – нови оръжия, нова стратегия след Афганистан

Асошиейтед прес

Снимка: армитрейнинг

Американската армия промени начина на водене на бойни действия, откакто преди десет години поведе борба с бунтовниците, започнала с нападение срещу талибаните на 7 октомври 2001 г.

Съсредоточавайки се толкова силно върху – и харчейки толкова много за – битки с бунтовници и терористи вместо с традиционни сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, лидерите на американската армия копнеят да се заемат с по-широк кръг от заплахи, включително евентуален конфликт с Китай. Те ще имат по-малко пари на разположение, но наистина притежават калена в битки армия, в която повечето войници никога не са служили в мирно време и чиито командири са научили тежкия урок, че следващата битка никога не изглежда като предишната.

В Ирак и Афганистан армията буквално няма съперник във въздуха. Нито става мишена на големи ракетни нападения или кибернетични заплахи. Вместо това тя се сблъсква със самоделни крайпътни бомби, отвличания и пропагандни кампании. Стратезите виждат в бъдеще различен тип заплахи, особено от страна на китайската армия, която модернизира военновъздушните и военноморските си сили и представлява възможна заплаха за господството на САЩ в космоса.

Показателно за това колко дълго армията е непрекъснато във война е изваждането от въоръжение през последните пет години на изтребителите „Ф-14 Томкет“, които помогнаха при ръководеното от САЩ нахлуване четири седмици след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. А самолетоносачът „Ентърпрайз“, от който те излитаха, ще бъде „пенсиониран“ през 2013 г., една година, преди войските на САЩ и НАТО да предадат, както се предвижда, водещата роля във войната на афганистанските сили.

За да се посрещнат успешно заплахите на бъдещето, ще е нужно да се промени начинът на обучение и планиране в армията, а може би и това как и какво купува тя. Големите съкращения на бюджета за отбрана вероятно ще усложнят тези усилия до степен, която никой не е предвиждал даже преди шест месеца. Сега изглежда сигурно, че армията ще стане по-малка, а същото може би ще важи и за амбициите за стратегия за национална отбрана, която ще се очаква тя да осъществява.

Войната в Афганистан заедно с още по-напрегнатите години от битките в Ирак поставят американската армия под натиск, който ще отслабне едва постепенно. Докато става това, настояването за намаляване на разходите за отбрана вероятно ще предизвика свръхразгорещена надпревара между четирите основни вида войски. Най-малкият – морските пехотинци – вече води кампания за трансформиране на неговата роля в морски „експедиционни“ сили, а военновъздушните и военноморските сили сътрудничат в разработването на нова доктрина, известна като „Въздушно-морска битка“, за да определят как възнамеряват да действат по-ефективно заедно в азиатско-тихоокеанския регион.

Сухопътните сили с нетърпение очакват следвоенен отдих от тежките операции, включващи многократно разполагане на сухопътни части. Но най-големият вид войска усеща натиск да се приспособи. През по-голямата част от изминалото десетилетие сухопътните сили бяха съсредоточени върху борбата с бунтовниците в Ирак и Афганистан. Темпото беше толкова високо, че лидерите на сухопътните сили почти нямаха време да мислят за друго освен за битките, а войниците се радваха на малко свободно време между бойните задачи.

„Ние сме уморени сухопътни сили“, каза във вторник пред комисия на Камарата на представителите пенсионираният генерал Ричард Коуди, бивш заместник-началник на генералния щаб на сухопътните сили. Той заяви, че американските сухопътни сили, включително корпусът на морските пехотинци, са „изхабени“ и би трябвало да им се спестят значителните бюджетни съкращения.

Генерал-лейтенант Марк Хъртлинг, най-висшият командир на сухопътните сили в Европа, се изрази по следния начин: „Ние сме сухопътни сили, които имат нужда от излъскване, тъй като сме ръждясали“. С това той имаше предвид например, че е нужно сухопътните сили да подобрят начина, по който извършват обучението и поддържат дисциплината на войниците. Той каза, че лошото поведение не е широко разпространено, но се превръща в проблем, който трябва да бъде отстранен. Ако дълго време бъде оставен без внимание, той би могъл да стане „злокачествен“, заяви той.

Войната в Афганистан се отразява на сухопътните сили и по други начини в по-тесен смисъл. Генерал Дейвид Маккиърнън, който се прочу като командир през първите години на войната в Ирак, беше уволнен от поста главнокомандващ в Афганистан през 2009 г., когато войната вървеше зле. Едва година по-късно неговият приемник генерал Стенли Маккристъл, който беше смятан от мнозина за една от най-ярките звезди на сухопътните сили, беше принуден да напусне заради коментари в статия в списание.

Сега САЩ имат около 98 000 войници в Афганистан. Съгласно план, обявен от президента Барак Обама през юли, 10 000 ще се върнат у дома до края на тази година, а още 23 000 – до септември 2012 г. Те възнамеряват постепенно да предадат грижата за сигурността на афганистанците, които въпреки че десет години са обучавани от войниците на САЩ и НАТО, още не притежават голяма част от качествата и уменията, нужни, за да се предотврати завръщането на талибаните на власт.

За няколко години, когато беше най-тежкият период на войната в Ирак, сраженията в Афганистан изглеждаха второстепенни, а жертвите привличаха сравнително слабо внимание в САЩ. Но през 2009 г. това започна да се променя, както се вижда от факта, че оттогава са убити две трети от общия брой загинали в Афганистан американски войници, който е почти 1700.

Американската армия няма да напусне Афганистан изведнъж, ако се запазят сегашните планове. Генералът от морската пехота Джон Алън, който е най-висшият командир на САЩ и НАТО в Кабул, каза неотдавна, че макар афганистанците да поемат грижата за сигурността до края на 2014 г., „ние ще сме тук дълго време“. Правителството на Обама обещава, че няма да изостави афганистанците, както САЩ направиха, след като помогнаха на антикомунистическите партизани да изгонят съветските войски през 1989 г.

Въпреки това вниманието се пренасочва към следвоенните приоритети. В прощалното си изказване като председател на на Съвета на началник щабовете на американските въоръжени сили на 30 септември адмиралът от военноморските сили Майк Мълън каза, че заради спешността на битките в Ирак и Афганистан са останали някои обезпокоителни слаби места в армията.

„Ние сме най-добрата сила за борба с бунтовници в света, но това става за сметка на решаващи конвенционални способности, които неизбежно оставяме да западнат“, заяви той. „Ние ставаме най-експедиционната сила в нашата история, но в този процес жертваме някои от основите на гарнизонното ръководство и приемствеността, които запазват здравословното състояние на нашата армия, съставена изцяло от доброволци“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.