Случки с Ванга

Разказано от роднина на 100-годишнината на пророчицата

Гробът на Ванга. Снимки: авторката

На 3 октомври в Рупите отбелязаха 100-годишнината от рождението на баба Ванга, наричана българската пророчица.
Тя и досега остава феномен, не толкова със способностите си, колкото заради истерията и преклонение към нея от най-високи интелектуални среди, до простия народ. С Ванга се съветваха висши ръководители на комунистическата държава, чиято официална идеология беше материализмът и която отричаше изследванията на подобни паранормални явления като псевдонаучни занимания. Ванга я посещаваше или привикваше в София редовно дъщерята на Тодор Живков, при нея като на поклонение се изреждаха хора на изкуството, известни актьори, писатели и т. н.
Смисълът от срещи с нея е спорен. На някои посетители тя просто е казвала „А, ей тука виждам майка ти (или баща ти), лошо си се държал(а) с него…” Което силно вълнува посетителя, на когото Ванга е посочила роднината по име, но от това няма никакъв смисъл за него. При нея са идвали множество посетители заради сериозни проблеми, изчезнали хора и в много случаи тя е помагала с информация. Съветвала е болни хора да се оперират в София при еди кой си професор и т. н., но тук не винаги е имала успех, някои от пациентите са умирали или не са се излекували.
Това не омаловажава способностите й да вижда неща, които другите не виждат. Но е показателно как хората търсят лечение при пророчица.
Съществуват спорове кога е рождената й дата (съвсем не единствените, свързани със събитията около нея), като фондация „Ванга” следва версията за 3 октомври 1911 г., а не тази за 31 януари 1911 г. В комплекса, разположен в подножието на неактивния вече вулкан „Кожух”, се намират къщичката, в която тълпи хора са посещавали Ванга за помощ за проблемите им. Тук е построеният по нейно желание параклис „Св. Петка”, и гробът й. Поради споровете за каноничността на параклиса, в него няма назначен свещеник, затова го наричат просто„храм“, без да се уточнява на коя религия.

Икона с изображение на Ванга като светица на гроба й в с. Рупите. Снимки: авторката
Икона с изображение на Ванга като светица на гроба й в с. Рупите. Снимки: авторката
Икона с изображение на Ванга като светица на гроба й в с. Рупите. Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаХрамът-параклис Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаГробът на Ванга. Снимки: авторкатаВходът към храма. Снимки: авторката

Вангелия Пандева Гущерова се ражда в Струмица. Майка й умира по време на детството й, а баща й е мобилизиран в армията през Първата световна война. Ванга изгубва зрението си на 12-годишна възраст при силна буря, в която я намират в безпомощно състояние в една нива. Според привържениците й този инцидент е причина за мистериозната пророческа дарба. Но има версия, че това е резултат от психически шок от изнасилване от войник.
Ванга постепенно става популярна през Втората световна война, когато близки на войници отивали при нея с молба да им помогне с приписваната й дарба. Тя се прочува и в страната, и извън пределите й, особено в Русия, където правят документални филми за нея.
Независимо дали личността й се посреща с вяра или скептицизъм, Ванга остава безкрайно интересно явление, най-малкото заради многото човешки истории, с които хората са се обръщали към нея и съществуващото благоговение към нея в Благоевградска област.
В Рупите Ангел К., 70-годишен нейн роднина и съсед, беше любезен да разкаже пред e-vestnik интересни истории за видения и предсказания на Ванга. Посещавал я е по време на целия си живот, заради най-различни проблеми. Ангел, който пожела да не казваме фамилията му, разказва с убеденост за способностите й, на които е бил пряк свидетел.

С Ванга сме от един град, и къщата й (б. а. – къщата й в Петрич, в която Ванга е живяла и в която се е прибирала вечер след Рупите) беше близо до нашата. Аз я помня още като дете. Първото ми отиване при нея беше, когато бях 10-годишен, преди 60 години, и се наложи заради брат ми да отидем. Той беше по-малък от мен, на около четири години, и беше изчезнал. Търсихме го навсякъде, не можехме да го открием, два дни го нямаше. И втората сутрин заедно с баба ми отидохме при леля Ванга. Тя беше съвсем млада. Тогава къщата й беше неизмазана,  тя не беше още чак толкова известна… Пак отиваха хора, но не чак толкова. Почукахме, влязохме в двора, показа се Ванга. И баба ми обясни, че не знаем жив ли е, умрял ли е брат ми, къде е, бяхме търсили навсякъде. И тя казва: „Днес му е трети ден. На другата сутрин, рано, преди да изгрее слънцето, той ще се покаже на ъгъла на улицата. И ние прекарахме още един ден и нощ без него и на другата сутрин, рано, цялото семейство излязохме на уличката ни и започнахме да гледаме. И действително слънцето, аха – да изгрее, и нашият герой се показа на ъгъла на улицата, озърна се, ослуша се, знаеше, че е виновен. И ние всички се втурнахме към него. Оказа се, че с познато момче решили да отидат при майката на другото момче, тя тогава гледаше крави на ТКЗС-то тогава в полето. Излъгали я, че ние знаем къде са и жената ги задържала. И това ми беше първото ходене. После имаше много, почти при всеки проблем ходех при нея. Последните години станахме много близки и много пъти съм идвал – за децата, за семейни работи, други неща. Не е имало случай да не ни познае, винаги ни е помагала.

Входът към храма. Снимки: авторката

Ние си позволявахме и за малки проблеми да ходим, защото тя е до нас, съседка е. И за децата съм отивал, когато са имали изпити, семейни проблеми. Нито се налагаше да преспиваме, да ходим по хотели… Местни сме си. Доста хора от града ходеха при нея. В ранните години не чак толкова, преди петдесет години тя пак беше известна, но не до такава степен. После стана нещо страшно, много народ идваше при нея. Бумът започна 70-та година, с всяка изминала година броят се увеличаваше…
Виж сега, аз съм обикновен човек, нямам кой знае какви познания, научни или други, но такива неща съм слушал от нея и всичко е излизало вярно, че просто съм оставал втрещен. За мен тя е уникат.

Предсказа пред мен падането на комунизма

Тя говореше за минали работи, но повече за настоящето и бъдещето. Виждаше неща, които никой друг не може да види. Например ‘85 г.съвсем случайно една вечер я заварих, докато си почиваше тук на пейката. Още тогава ми предсказа що следва в тази държава – че предстоят големи проблеми, че ще настъпи голяма бъркотия, сиромашия, нещата ще се променят коренно, ще има страшни моменти, които много хора ще изпитат – безработица, недоимък…. Каза така: „Този тежък живот може да продължи 20 години, но след това ще отшуми и хората ще заживеят по-добре, но ще са доволни”. Този преход от ’89 г. до сега съвпада с това. Тогава хората си живееха много добре, никой не е очаквал такава промяна. Годините бяха хубави, хората си работеха, ядене, пиене имаше, колкото искаш. Нямаше нищо, което да подсказва, че идва нещо. Затова се зачудих и й казах: „Добре де, лельо Ванга, ти казваш, че идва лошо, пък аз не виждам нищо лошо”. „Чекай”, вика, „Ще видиш!”.

Кога ще умра?

За мен съм си позволил да питам едно и също нещо, за което все ми се караше. Понеже всеки го интересува един такъв въпрос, малко смешен и малко сериозен…. Въпрос, който е на устата на всеки един, но който не всеки задава: „Кога ще умра?”. И Ванга все ми се караше, казваше: „Такива въпроси не се задават и такива отговори не се дават! Много искаш ти да знаеш”. Мине месец и аз пак: „Лельо Ванге, що става? Колко ми остава?”. „Ти си все един и същ! Правят ти забележка, ти пак си дрънкаш едно и също!”, вика тя. И на третия-четвъртия път ми каза: „Слушай, ще ти кажа, за да не се занимаваш повече с мен, да ми задаваш тези въпроси!”. И аз се надявам, че ще ми каже годините и се ослушвам като заек. Тя вика: „Много мъчен живот си живял. И сега го караш такъв и ще го караш, докато си жив, но ке остарееш”. И каза, че повече няма да ми каже. Иди разбери сега що е старост, що не е старост, докога е тая старост…(смее се).

Виденията

Колкото и да смешно да звучи… Пак един път я заварих сама, късно вечерта към десет часа, бях дошъл вода да пълня, рупенска, и така докато говорихме, си позволих да я питам някои неща. Намерихме се на разговор, обикновени неща, и по едно време се отпусна, загледа се нагоре, замълча. И аз не я закачих, защото това е едно вглъбяване при нея, не трябва през това време да я закачаш…После питах: „Значи, да се умълчиш така, нещо си видяла пак…”. И тя вика: „Ей, ти не спираш значи, не оставяш човек да си почине!”. И каза, че това, което вижда, аз никога няма да го видя. „Ей там, вика, в далекото, са тези. Тия що трябва, ги видех”. И аз се сетих, че става въпрос за нещо, което не е като нас. Питах я на какво приличат. Тя каза: „Приличат на нас, но са по-различни”. „Добре де, само ти ли ги виждаш?”. Тя и каза, че ако каже всичко, което вижда, „хората за главите ще се хванат”. И аз викам: ”Ами кажи още нещо”. Питах къде живеят, гледах да изкопча още нещо. „Те не живеят тук при нас, те знаят всичко за нас, ние не знаем нищо за тех”. „На колко места живеят?”, „Много далече.”, „Колко далече”, „Страшно далече”. „И на колко места живеят?”, „Само на едно”; „Къде е тази планета?”, „Намира се на Млечния път…”. И много пъти съм си мълчал, понеже като ги кажеш тези неща на хората, и те се смеят. Но това нещо го чух от нея, ей това декларирам и мога да кажа. Това го помня с години, останало ми е в съзнанието като нещо безкрайно интересно.

Разговори с отвъдното

Моята жена с три други нейни колежки работеха в Петрич, предстоеше им ревизия, и им беше неспокойно. И понеже знаеха, че я познавам, поискаха да ги заведа… И тръгнахме петима души, но решихме да не влизаме всички при нея в стаята, толкова хора да се изсипваме. Заради това, когато пристигнахме, две жени останаха в колата, а аз с другите влязох при Ванга. И тя беше още тук в стаичката и слизам аз от колата с две от продавачките. И влизаме ние, а тя ме пита „тези двете” защо съм ги оставил. Аз й казах, а ти отвръща: „Това не е твоя грижа, кажи им на онези двете да дойдат”.

Снимки: авторката

А навън е тъмно, тя си стои в къщичката, откъде да знае, че са останали две жени там. И влизат те през вратата и баба Ванга вика: „Е, Георги, щерка ти влезна. Тинче, искаш ли да се чуеш с татко си?”. Една от другите е Тинка, а баща й е починал преди 10 години. И тя вика: „Тинче, като имате парцел, татко ти пита защо двете не се разберете за него, да си строите къща. И после каза: „Тинче, татко ти каза да се хванете ръка за ръка и да построите къща на парцела. Двете ли заедно, или едната, но татко ти казва, че е направил мястото, да направите къща”. Първо позна, че вън има две жени да чакат, после позна името на жената, откъде знае, че бащата е Георги? И значи що излиза на практика – че тя свърза един жив човек с духа на умрелия баща отпреди десет години и проведе разговор между двамата.

Тълпите хора

Вижте, за мен в онези години, в социалистическо време, тази жена беше подложена на експлоатация, на някакъв тормоз… На ден пускаха при нея по 20-30, дори 40 души. Представяте ли си 40 души, всеки от които задава въпроси? Издържала е жената, защото е била по-млада първоначално. Някой път хора не са заслужавали, идвали са за глупости, и ги е отпращала. На вратата й е имало 150-200 души, как да ги приеме всичките… Водеше се по едно време към общината. Не я щадяха, както трябва да бъде с рядко срещана личност. Нашите нужди са безкрайни…
Хората от върхушката лично аз не съм виждал, но знам. Такива хора не идват демонстративно. На Тодор Живков дъщеря му Людмила си беше редовна, идваше при нея, но кой можеше да разбере. Идваха, как да не идват. И сега идват толкова, колкото и когато беше жива. Уважението към нея е голямо. Но вече, след като е починала, все си мислех, че интересът може да отслабне с времето, а не е отслабнал въобще.
За всяко дело има хора, които казват „не” и които казват „да”. Важното е, че болшинството народ я уважава и до ден днешен. На много хора е помагала, особено при болести. Тя директно даваше диагнози, за която през десет професора можеш да минеш и пак да ти скрият нещата. Ей сега видях едно семейство, жената разказва как е идвала, как е помогнала за детето й.

Споделено за себе си

На мен само един път ми „хвърли” подобно нещо. Веднъж, като влязох при нея и си поговорихме, й казах, че много хора я чакат, че има много посетители и тя само вметна: „Е, ако не ми беше тази дарба, какъв  живот щях да живея…”. Имаше предвид, че може би е щяла да бъде в някой старчески дом, изоставена, гледана от хора, които иначе едва ли щяха да я гледат; че тази дарба й помага в този живот.
Казваше, че силата й идва от природата. Тя вярваше много в Господ, беше дълбоко религиозна жена. Някои й казва тези неща, които тя казва на хората. Обяснявала е, че има сили, които я поддържат. Думата Господ вечно й беше на устата. Защото това, което казва, тя не може да си измисля, все едно на челото е изписано.
Не е казвала: „Като си отида, животът свършва” или еди-кой си може да ме наследи. На тези теми не съм я чувал да говори. Тя не вярваше на разните врачки, не им обръщаше внимание, наричаше ги измамници. Само изразяваше голяма почит към друга жена, подобна на нея, преподобна Стойна (б. а. – родена 1883 г., село Хазнатар, днешна Гърция; починала 1933 г.; на седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, при което ослепява; след Междусъюзическата война се премества в България и остава в храма в с. Златолист. Подобно на Ванга са й приписвани ясновидски способности). Леля Ванга е била съвсем млада, когато тази жена е починала. Аз не съм бил там, но има черква, построена в нейна чест. И при нея също са идвали хора в минало време. И Ванга един вид сваляше шапка на тази преподобна Стойна и казваше, че е била много силна.
Казвала е, че хората си патят от главите. Много егоизъм, много лъжа… Като сме лоши, да сме по-малко лоши, да не сме чак толкова изкривени. Хората да бъдат по-добри един към друг, по-смирени…Много злоба има…
Тя, за да задълбае на тези теми, трябва да има посетители от друг ранг, за да им обяснява. Нашето беше: разпиташ, отговаря ти с две думи. Тя не задържаше много хората. Например аз като влизах при нея, казвах на един човек, който работеше там: „Жоре, слушай и ти, докато говори, понеже аз като се напрегна, може да изпусна нещо.”. Защото каквото чуеш, толкова… После не можеш да влезеш. И влизаш напрегнат. Въобще като влезеш при нея, има голямо страхопочитание…

Предсказания

От нея разбираш, че всичко е предопределено. Навремето тя имаше един пазач, казваше се Ресаф. На този Ресаф къщата му беше до моята работа. В един момент се разболя от рак. Жена му се казваше Борка. И като легна този Ресаф, жена му ходеше при Ванга, за да се информира накъде върви мъжът й, колко му остава. Всеки можеше да зададе подобни въпроси, когато имаше близки. Минаха месеци и Ванга не й казваше нищо определено, но в един момент реши да й каже. Леля Ванга й казала: „Борке, първата половина на месец март ще си отиде. Гробът му е отворен”. Дълго време не й е казвала, но като наближава времето й казва, за да може жената да се подготви. И след този разговор аз забравих тези неща, и един ден отивам на работа и отдалеч чувам камбаната на черквата бие на умрело. И влиза една жена и казва, че Ресаф е умрял, на баба Ванга пазачът. Датата беше 13 март. Виж какво нещо – къде е януари, къде е средата на март! Мисълта ми е, че на този човек тази умирачка му е предопределена, някой някъде е написал… Аз си правя изводите, защото и други случаи подобни е имало. Че секой има време да е на този свят, време и да си отиде. И тя го знае това нещо. Предварително се знае, че този човек заминава.
….И още един случай искам да споделя. Моята жена има четири сестри. Дойде време една от тях да се ожени. Обаче в същото време майката се разболя много сериозно, постъпи в болница, а в събота и неделя сватбата предстои да се направи… Подготовката за сватбата е тръгнала. В същото време бабата с всеки изминал ден чезне, чезне, умира. И дойде петък. И ми викат: „Друго не остана, отивай при Ванга, ако трябва да отложим сватбата, ще я отложим”. Отивам аз и й казвам, че бабата е болна. А тя някога е била лична позната на Ванга. И тя се сети, че някога са се познавали, даже името й каза: Анна. Каза: „Кажи на балдъзата, че и едното, и другото ще минат заедно. Почнете сватбата, всичко ще мине на един път, сватбата да не се отлага!”. И аз се обаждам и казвам. Те се стъписаха, но направиха така. И идва събота, бабата в едната стая, още е жива, но е тръгнала вече… Всичко минава на сватбата, ядене, пиене. Бабата вътре, а вънка сватбата гърми. Та мина сватбата, приключи си, всичко мина, бабата още диша. Но в понеделник към 10-11 часа… Всичко мина. Та мисълта ми е Ванга така каза: „И едното, и другото ще минат заедно”…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.