Мисията (на Турция) невъзможна

Американският президент Барак Обама благодари на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган при последната му визита в Съединените американски щати за подкрепата на Турция в Афганистан и Либия. Тогава при срещата си с турския премиер Обама изглежда се фокусира върху „сирийския проблем“.

Натискът върху Турция да се натовари с по-активна роля по отношение на Сирия започна доста по-рано. Турция бе обвинена, че не е успяла да заеме твърда позиция срещу Башар Асад и сирийския режим. Тогава тема на дискусии в началото на лятото стана дори възможна военна интервенция от страна на Турция под някаква форма. Въпреки това за Турция бе много трудно да заеме твърда позиция срещу сирийския режим и да запази балансирани отношения с Иран. И все още е!

Иран много добре знае, че Турция е съюзник на Запада и държава член на НАТО и в крайна сметка интересите на двете страни ще стигнат до горчив край. И все пак иранците се държаха така, като че ли балансираните отношения с Турция са били винаги налице и Турция може да играе роля в преговорите за иранската ядрена програма. Освен това те окуражиха Турция да играе посредническа роля, но се оказа, че това е сериозен провал.

Отношенията се обтегнаха още повече, когато Турция реши да отхвърли сирийския режим и да подкрепи открито сирийската опозиция, а успоредно с това се съгласи да участва в системата за противоракетна отбрана на НАТО. Въпреки това иранците отново избраха по-леката риторична реакция пред директната конфронтация с Турция.

Иран участва в играта много мъдро и внимателно, като избягва какъвто и да е конфликт с Турция, защото иранците знаят, че Турция има отчаяна нужда от претекст, за да предизвика Иран и за да оправдае политиката си спрямо Сирия. Най-вече поради тази причина Иран предприе военна операция срещу силите на кюрдските бунтовници в северната част на Ирак като един вид „превантивен удар“.

Въпреки това Турция се опита да създаде теории и версии за „евентуален съюз между Иран, Сирия и ПКК“. Не мисля, че иранците ще попаднат в този капан и ще подкрепят в този момент „който и да е враг“ на Турция. Напротив, иранците са категорични в желанието си да не дават повод на Турция да оправдае каквато и да е бъдеща конфронтация. При така стеклите се обстоятелства Турция ще изпадне в доста трудна позиция.

Някои автори – бивши ислямисти като Али Булач от ежедневника „Заман“, вече започнаха да предупреждават правителството „да не попада в капана на западните империалисти, които се опитват да предизвикат война и сблъсъци сред мюсюлманите“. От една страна, Западът очаква Турция да играе по-активна роля в Сирия, което ще доведе до косвена конфронтация с Иран. От друга страна, Турция няма интерес да прекратява балансираната си политика. Може би това ще е неизбежно в един момент, но тогава правителството ще има нужда от претекст, за да преустанови добрите отношения. Иранците обаче внимават много да не дават повод за промяна на тази политика.

Затова „оказването на натиск върху Турция да играе по-активна роля в подкрепа на промяната на сирийския режим“ е равносилно на поставянето на Турция на „невъзможна мисия“. Това е много голямо предизвикателство за турската външна политика и може да струва скъпо на Турция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.