Сара Пейлин се отказа. Има Господ

в. Вашингтон пост

Сара Пейлин. Снимка: от тв екрана

Без съмнение много американци, сред тях не на последно място телевизионните продуценти, са разочаровани от решението на Сара Пейлин да не се кандидатира за президент. Положителната страна на всичко е, че Пейлин доказа, че има Господ. Как?

През последните три години, откакто тя се превърна от относително неизвестна личност в политическа дива, Пейлин загатна, че може да участва в надпреварата за най-високия пост в САЩ, но ще разчита на това да я направлява Господ. Това не прави Пейлин уникална. Мнозина се молят, за да открият верният път. Наскоро изгледах няколко минути от филма „Яж, обичай, моли се“, преди да умра от досада; във филма Джулия Робъртс моли Господ, пред когото признава, че не е говорила с него често, да й каже какво да прави: да зареже своя скучен съпруг и да се отдаде на апетита си към пастата и духовно просветление чрез случаен секс? Или…

Заглавието директно загатва за Божиите напътствия. Тя яде, обича и се моли – а милиони мислещите като нея нейни фенове бъркат нейната блудкавост с проницателност. Но аз се отплеснах.

Пейлин се е молила, в това можем да сме сигурни. Тя не е нова в тези неща, както знаят феновете и враговете й, и е наясно с вярата. Често пъти е споменавала здравата си връзка с Господ и му се подчиняваше всеки път, когато станеше дума за политическите й стремежи. Говореше за отварящи се врати, пътеки, озарени от светлина, дори за други сигнали, които ще кажат дали ще се кандидатира или не. Говорейки с Грета ван Сустере през 2008 г., тя каза:

„Аз казвам така „Добре, Господи, ако има отворена врата за мен някъде“. Винаги се моля така: „Не ме оставяй да пропусна отворената врата, покажи ми къде е отворената, дори и тя да е открехната само малко, може би ще успея да се вмъкна през нея, но не ме оставяй да пропусна отворена врата.“

Тази седмица, когато Пейлин окончателно обяви решението си, тя ясно показа кои са приоритетите й. В обръщение към своите поддръжници, тя каза, че със съпругът си Тод се посвещават на Господ, семейството и страната. Нейното решение, каза тя, поддържа този ред.

От тези неща можем само да заключим – с радост или с тъга, Вие изберете – че Господ не е отключил вратата или не я е показал. Не съм сигурно как точно става това, но е ясно, че Пейлин е разбрала, че не трябва да се кандидатира за президент. Представете си алтернативата, ако беше направила обратното – хаос.

Първичният вот на Републиканската партия щеше да се превърне в цирк, щом медиите насочат вниманието си към Пейлин. Няма да могат да се сдържат. Тя е като светлина за нощните пеперуди, като сирена за мореплавателите. Сложете я на сцената или някъде заедно с обикалящите страната републиканците и американците ще забравят за намеренията им.

Нацията ще се раздели още повече на сектантски групи, отдалечени от реалността, а енергията ще се насочи към това или да унищожат Пейлин, или да я боготворят – две равни по сила страсти, които не могат да бъдат обуздани в нейно присъствие. Тези червени обувки. Това намигване. Този пръст, който сочи нещо. Жените ще трябва да си запушат ушите, а мъжете да се приковат към мачтата като Одисей. Пълна лудост.

Погледнато по-практично безумието на Пейлин щеше да отвлече вниманието от по-добрите кандидати. Някои твърдят, че тя щеше да отнеме избиратели от по-добрите кандидати. Някои твърдят, че щеше да навреди само на губернатора на Тексас Рик Пери, който споделя възгледите й за Царството небесно. Но губернаторът на Ню Джърси Крис Кристи, който също отказа да се кандидатира, щеше да бъде много по-труден противник за Мит Ромни.

Както и да е, Пейлин със сигурност щеше да всее хаос в редиците на републиканците. Кой знае? Можеше и да спечели Айова и номинацията, а после със сигурност щеше да загуби изборите.

Най-доброто, което можеше да случи на Барак Обама, щеше да е кандидатура на Пейлин. Цялата тази бъркотия щеше да е подарък за демократите и бич за републиканците, на които щеше да им се наложи да се скитат още четири години из политическата пустиня, или може би 40. Господ явно е видял това и точно както избира победителите в Националната футболна лига и в други надпревари, в които победителите винаги му благодарят, е пожелал да прекрати безумието.

Очевидно има Господ. И той е казал: „Не се кандидатирай.“ А Сара Пейлин го е чула, а Сара Пейлин е мъдра. И светлина от небесата освети и голите, и облечените, и хората отново заживяха в мир.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.