Протестът „Окупирай Вашинтон“ събира само „обичайните заподозрени“

в. Вашингтон пост

Навремето, докато стигнат до Удсток, бяха станали половин милион. Вчера, когато се събраха на „Фрийдъм Плаза“, за да планират гражданското неподчинение за деня, наброяваха едва 53-ма. В опит за подражание на протестните акции на нюйоркското движение „Окупирай Уолстрийт“ (Occupy Wall Street), местни и гостуващи активисти във Вашингтон си поставиха амбициозната цел да окупират сградата „Харт“ на Сената на САЩ. „Ще блокираме това място!“, закани се организаторът Дейвид Суонсън пред малката групичка свои последователи.

Как обаче да се направи това само с няколко десетки демонстранти? Ами например биха могли да натиснат всички копчета в асансьорите, както понякога правят непослушните деца в жилищните блокове. „Има хора, които искат да се качат в асансьорите и да ги напълнят, после да не излизат и да натиснат всички копчета. Ако това ви харесва, направете го“, предложи той. Това постави начало на продължителна дискусия на площада, където един след друг активистите заставаха пред микрофона, за да обсъдят аргументи за и против блокирането на асансьорите.

„Нека да погледнем реално, не сме достатъчно на брой, за да блокираме сградата. Смятам, че натискането на копчетата на асансьора е глупаво“, заяви представител на „Ветерани за мир“. Жена, носеща значка на кампанията „Планирано родителство“ и тениска с надпис „Американски кораб за Газа“, беше по-колеблива. „Готова съм да се заема и да затворим тази сграда“, каза тя. „Нямаме толкова много хора, но трябва да го направим. Може би няма да го постигнем, ако стоим в асансьорите, но трябва да решим какво да правим.“

Суонсън беше непоколебим. „Трябва да блокираме асансьорите и тоалетните“, каза той, преди да подбере за целта „асансьорен екип“. „Отиваме в сградата, за да създадем неудобство на всеки, който работи там“, закани се той. В крайна сметка те не блокираха нито асансьорите, нито тоалетните и не причиниха неудобство никому, освен на неколцина полицаи от Капитолия, които потушиха демонстрацията след 20-ина минути и половин дузина мирни арести.

Асансьорният диспут говори много за развитието на новото движение. Протестите „Окупирай Уолстрийт“ станаха кулминация на акумулирания популизъм и гняв от корпоративното разточителство. Но тук във Вашингтон, прогресистките активисти, опитващи се да дублират нюйоркския феномен, засега не успяват да привлекат поддръжници освен „обичайните заподозрени“ от антивоенните демонстрации.

Не го казвам със задоволство: едно съживено популистко движение би могло да стане жизненоважен противовес на Чаеното парти и да възстанови баланса в политическата система, която се наклони твърде надясно. Но макар че движението „Окупирай Уолстрийт“ в столицата активизира левите групировки „Код Розово“, „Ветерани за мир“, „Общи мечти“, „Действие за мир“, „Гласът на Вашингтон“ („DC Vote“ ), Общински съвет за бездомните (Community Council for the Homeless) и дузина други профсъюзни и прогресистки организации са представени на „Фрийдъм Плаза“ , то не доведе до нищо, което би могло да се нарече популистки бунт. За да увеличат редиците си, протестиращите вербуваха бездомници, за да лагеруват с тях на площада.

Вече има и фракции. Докато групата от „Фрийдъм Плаза“, наричаща се „Да спрем машината“, се готвеше да щурмува сенатската сграда, група на американските профсъюзи (AFT-CIO) планираше контрасъбитие на площада. Няколко пресечки по-далеч, на „Макферсън Скуеър“, последователи на движението „Окупирай Уолстрийт“ бяха устроили лагер от няколко десетки спални чували. Няма съмнение в техния ентусиазъм (сутринта млада майка ядеше зърнена закуска, седнала на площад Макферсън с двете си малки деца), нито в гнева им (Националният авиокосмически музей в „Смитсониън“ беше затворен през уикенда, след като охраната използва сълзотворен спрей срещу демонстранти).

Но къде е народът? Докато активистите от „Макферсън Скуеър“ се излюпваха от спалните си чували в сутрешния час пик, пътниците от градския транспорт сънливо гледаха протестните им плакати. „Време е за събуждане!“, зовеше един от тях, написан на ръка. Но малцина бяха събудени. „Ако имате приятели в хотела, които пият вече трета чаша кафе, бихте ли ги помолили да излязат?“, апелира Суонсън към скромния си екип на „Фрийдъм Плаза“. Накрая групата от 53-ма набъбна до около 100 – пак недостатъчно за един приличен протест. „Моля не започвайте шествие или парад“, умоляваше Суонсън, „нямаме достатъчно хора за това“.

По времето, когато влязоха в сградата „Харт“, демонстрантите вече бяха по-малко от репортерите, фотографите и полицаите. Ченгетата бързо иззеха плакатите им и блокираха входа. Любопитни чиновници наизлязоха от кабинетите си, за да видят протеста, но останаха разочаровани. „Това ли е всичко?“, питаха се те един друг. Да. Това е.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.