Защо Македония се озъби на ЕС

в. Утрински вестник

Приказките за големия напредък на Македония не успяха да минат в Брюксел. Дори тазгодишният доклад да е подобен на миналогодишния (а той не е, защото е по-лош), дори да е положително това, че вече за трети път получаваме препоръка за преговори с Европейския съюз, той представи една нова политическа реалност, а именно, че две държави от региона направиха голяма стъпка напред, а нашата страна остана на същата позиция, като реално даже изостана, тъй като бе начертана нова евроинтеграционна карта на Балканите.

Поради липса на посланик на ЕС, който да ни бъде виновен за това, премиерът Никола Груевски обвини еврокомисаря Щефан Фюле, защото той каза, че Македония не е направила кой знае какви реформи в ключови области и че ако това положение продължи в бъдеще, е възможно препоръката за преговори да бъде оттеглена. Така за първи път се оспорва директно и публично доклад за Македония на Европейската комисия, въпреки че на всички ни е ясно, че Брюксел е изключително педантичен в оценяването на това какво е положително и какво не е в процеса на реформи в страната.

Премиерът обвини еврокомисаря, че критикува Македония нарочно, за да упражни натиск върху нас в посока решаване на спора за името на държавата. Оставаше само да каже, че ЕК е филиал на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и да получи още едно „браво“ в държавата от страна на онези, които мислят, че Македония не е толкова малка, че да не може да се скара и с ЕС.

Според премиера критиката на Щефан Фюле е преувеличена по отношение на съдебната система, корупцията и публичната администрация; проблемът със свободата на словото бил „така наречен“, а критиката, че реформите са половинчати, е изразена за година, в която не с едно, а с три сърца сме ги въвеждали, тъй като предишните 17 години никой не е направил нищо по въпроса.

Въпреки че нито на премиера, нито на който и да е в Македония не може да му се оспори правото да изрази мнението си за доклада, даже и да го критикува, не беше продуктивно това да се прави по начин, застрашаващ позициите на страната, която избра премиера да я води напред, а не да лепи етикети на еврокомисаря по разширяването на ЕС. Или да не прехвърля критиката на лична територия, в стила на кавгите с Ерван Фуере, Филип Рийкър, Йелко Кацин и други евродепутати, а да ни качи едно ниво по-нагоре в отношенията с тези, на които сме дали право да ни оценяват, тъй като искаме да се присъединим към ЕС и НАТО.

Това, че кавгата няма да спре дотук, става ясно от писмото на президента Георге Иванов до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, в което Иванов изразява недоволство от селективното прилагане на стандартите на ООН по отношение на употребата на определението „македонски“ – нещо, което той направи и миналата година, но сега резултатът е още по-лош. Тази година не само че не се споменава „македонски език“, но и въобще не се споменава никакъв език, дори и държавен език, който миналата година бе предмет на силна критика от страна на властта.

Реакциите на премиера и президента след доклада на ЕК показаха все пак, че те са разбрали добре посланията и затова побързаха да сменят тона. Дали успяха, е друг въпрос, особено след изявлението на лидера на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, че докладът е реалистичен и че не иска да коментира позицията на премиера, защото „ДСИ не прави повърхностни, а съдържателни анализи на посланията, които идват от Брюксел“.

По-близо до реалността беше и вицепремиерът Теута Арифи, според която докладът е това, което ние пишем сами за себе си, тоест нашата реалност, а датата за началото на преговорите, както и през изминалите две години, е обвързана с решението за спора за името. Тя призова за политическа воля в Македония и Гърция и за малко помощ от страна на ЕС, за да се намери решение на спора, и Македония по-бързо да се включи в процеса в период, в който с новата реорганизация на Западните Балкани други държави получават по-висок статут в отношенията с ЕС.

„Като държава кандидат за членство Македония вече шест години чака началото на преговорите за присъединяване. Вследствие на това блокиране свободата на словото и върховенството на закона в страната са сериозно застрашени, като може да се стигне и до оттегляне на препоръката за преговори“, това беше първата реакция на Йелко Кацин, според който с Черна гора няма да се случи същото чакане като с Македония, а тази държава ще бъде новият водещ в евроинтеграцията след присъединяването на Хърватия в ЕС. Според Кацин Македония не само, че изостава, но се превръща и в лош пример и е добре, че ЕС е намерил друга държава, която да тегли напред процеса на Балканите.

И все пак какво ядоса толкова много премиера, че той се обърна с такъв тон към еврокомисаря? Една от причините е желанието за преместване на фокуса на вниманието от изоставането от останалите държави в региона, което отдалечава нашата евроинтеграция и кара обществото да се запита какво ще се случи с Македония, ако остане закотвена с най-проблемните съседни държави.

Втората причина е посланието на Брюксел, че ще отнеме най-силното популистко оръжие на правителството в създаването на алиби за причината страната да не се присъединява към ЕС, а именно спорът за името. Фюле заяви ясно на пресконференция, че дори да се реши спорът за името, от реформите ще зависи в бъдеще дали сме подготвени или не за преговори с ЕС.

Инфраструктура вместо паметници; свобода на словото вместо натиск; отчет на публичните разходи вместо потайност; истинска, а не фиктивна борба срещу корупцията; публична администрация, а не правителствена служба; прилагане, а не само приемане на закони, и истински преговори за името, а не само търсене на извинения – това са ключовите изисквания на Европейската комисия.

Въпреки че е основателна реакцията за неизползването на македонския език в доклада на ЕК, въпросът, който трябва да си зададем, е какво успя да постигне държавното ръководство, което създаде впечатлението, че използва този проблем, за да отвлече вниманието от критиките за реформите в страната. Или каква е тази политическа логика да се предприемат стъпки, които в края на краищата усещаме на собствения си гръб, и по отношение на спора за името, и по отношение на езика, и по отношение вече на и най-високия ешелон функционери в ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.