Сърбия – Европейски съюз или Косово

Ройтерс

Един циник би могъл да каже, че това е било координирано. В сряда Европейската комисия препоръча Сърбия да стане официална кандидатка за членство в Европейския съюз и размаха моркова на присъединителните преговори, ако тя спре да създава пречки пред независимостта на бившата си област Косово.

В четвъртък умиротворителите от НАТО в Косово предприеха операция за затваряне на пътищата за контрабанда в предимно сръбския север и за премахване на сръбските барикади, издигнати, за да спрат достъпа на косовските албански власти до граничните пунктове.

Либералният сръбски вестник „Данас“ заяви, че посланието от Брюксел към Сърбия е ясно: „Европейски съюз или Косово“. На сръбския президент Борис Тадич, който обича да казва, че няма алтернатива на Европа, но чието правителство подкрепя Северно Косово, предстоят няколко горчиви решения.

„Това, което се иска от тях от Сърбия е да дадат ясни сигнали, че признават териториалната цялост на Косово и нейната де факто държавност, което е равносилно на фактическо признаване“, заяви Марко Прелец от базираната в Брюксел Международна кризисна група. Сърбия загуби контрол над южната си провинция Косово през 1999 г., когато НАТО бомбардира страната в продължение на 78 дни, за да спре убийствата и прогонването на етнически албански цивилни от сръбските сили под ръководството на югославския лидер Слободан Милошевич.

През 2008 г., след години на стагнация и неясен законов статут, територията с население 1,7 милиона души обяви независимост с подкрепата на западните страни. Над 80 страни я признаха, включително САЩ и повечето страни от ЕС. Но малка част от северната част на Косово, където сърбите доминират, оказва съпротива и младата страна де факто е разделена по етнически линии.

Северът функционира до голяма степен като част от сръбската държава, докато отхвърлянето от Сърбия на косовската държавност възпрепятства способността му да действа на регионално ниво, да не говорим за международната сцена. Дипломати и анализатори казват, че Белград отдавна храни надежди за разделение де юре на територията, напоена с история и митове за много сърби.

Това не е опция за Запада и Европа започна да предппиема мерки, за да отслаби влиянието на Белград над севера и да го накара да сътрудничи с Прищина. Основна в това отношение бе визитата на германския канцлер Ангела Меркел през август, след като въоръжени сърби в северната част отблъснаха опитите на косовската полиция да поеме контрола над два гранични пункта на север в спор за митниците.

Меркел даде ясно да се разбере, че разделението на Косово не е в дневния ред и каза, че Белград трябва да премахне т.нар. „паралелни структури“, сръбските държавни институции в Косово, и да не изгражда нови, ако иска да получи статут на кандидат. След това, през септември хеликоптери на НАТО прелетяха над сръбските барикади, за да откарат полицейски и митнически служители на ЕС и Косово на северните гранични пунктове, разширявайки властта на косовското правителство и заявявайки на Белград, че това няма да бъде спряно.

Сръбските барикади остават, но докога?

Европейският съюз и останалата част от ангажираната международна общност искат да приключат конфликта Косово-Сърбия. Те виждат, че сега е моментът това да бъде направено, затова натискът върху Сърбия в момента е и ще остане изключително силен, заяви Прелец. В четвъртък НАТО заяви, че предприема мерки да затвори алтернативни, незаконнни гранични пунктове, които бяха открити от сърбите, и оказа натиск върху сърбите да премахнат барикадите, за да позволят преминаването на стоки през контролираните от Косово пунктове.

Очаква се Европейският съюз да приеме препоръката на ЕК Сърбия да получи статут на кандидат през декември. Но преговорите за присъединяване ще започнат едва след като Сърбия изпълни серия условия във връзка с Косово. Те включват стъпки за нормализиране на отношенията, регионално сътрудничество и сътрудничество, което да позволи на мисията ЕУЛЕКС да функционира във всички точки на Косово, т. е. в северната му част.

Най-основно това означава премахване на сръбските барикади. Но в същността си е равносилно на примирение с държавността на Косово. Сърбия бе свидетел на това как бившата югославска република Словения се присъедини към ЕС през 2004 г. и ще види как Хърватия се присъединява през 2013 г. Две десетилетия след като социалистическа Югославия се разпадна във война, на Черна гора бе заявено в сряда, че може да започне присъединителни преговори.

Последни проучвания на общественото мнение сочат, че подкрепата в Сърбия за членство в ЕС е паднала под 50 процента след последното повишаване на напрежението около Косово. Ръцете на Тадич изглеждат вързани до парламентарните избори, които се очакват през май 2012 г., когато националистите отново мощно ще оспорят властта и потенциално могат да дръпнат спирачките на интеграцията на Сърбия в ЕС. Много ще зависи от това дали НАТО ще се опита да премахне сръбските барикади със сила и дали Косово ще вземе допълнителни мерки, за да управлява на север, където конфронтацията може бързо да ескалира.

Страните в управляващата в Сърбия коалиция не са в позиция да правят големи компромиси, заяви сръбският политически анализатор проф. Предраг Симич. Не съм сигурен, че Сърбия в скоро време ще бъде в позиция да направи тези по-големи компромиси за Косово, особено ако ситуацията на север се влоши, каза той.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.