Вестници клеветиха безпрецедентно Кунева. Не е радостно. Утре помията ще залее друг

Вестник „Шоу“ неколкократно слагаше на първа страница измислици за Кунева. А на вътрешните си страници поддържаше клеветите срещу нея в почти всеки брой. Това сигурно се плаща добре.

От около седмица т. нар. жълти вестници най-после престанаха да пишат за кандидатката за президент Меглена Кунева. В щаба на ГЕРБ се успокоиха от социологически проучвания, че тя остава на трета позиция в изборите. Последната оплювка срещу нея беше една проповед на Кошлуков по ТВ 7 (телевизия от групата на Делян Пеевски).

От лятото до неотдавна обаче, когато социолози предвиждаха, че Кунева е най-големият съперник на кандидата на ГЕРБ (той отначало още не беше обявен) и на втори тур ще има много малка разлика между двамата, щабът на ГЕРБ впрегна цялата мощ на т. нар. жълти вестници срещу нея. Така стана ясно на кого служат най-тиражните вестници у нас.

Случаят е показателен не толкова как Бойко Борисов е обсебил медиите, а за нивото на журналистиката и вестниците в България. Кампанията срещу Кунева може да се сравни само с кампанията срещу Алексей Петров, с когото свързваха всички престъпления в държавата и го обвиниха последователно, че е поръчал убийството на една дузина хора. Но той е бивша барета, мутра. Затова е поразителна атаката не срещу мутра като него, а срещу първия български еврокомисар, който има безспорен авторитет в чужбина. Точно в авторитета й видя заплаха ГЕРБ. Големите мъже се уплашиха от жена. Обслужващите ги вестници въобще не се закачаха с Ивайло Калфин. Кунева беше главната мишена.

Вестниците „Уикенд”, „Шоу”, „Телеграф”, „Торнадо”, „Монитор” публикуваха в почти всеки брой поредица от измислици и лансираха образ на Кунева като „снаха на Политбюро”, много богата, подкрепяна от групировки, католичка и т. н.

Някои вестници като „Торнадо“ сякаш са пуснати на пазара само с цел да очернят със заглавия от будките, като любителски стенвестници от миналото.

Някои от лъжите не са нови. Нейният свекър Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на БКП по селското стопанство, но не е бил член на Политбюро. Когато тя се омъжва за сина му, свекърът й вече е бил свален от поста си, което в комунистическо време е равносилно на прокажен. Тоест – не се е възползвала от някакви привилегии чрез свекър по върховете на властта.

Същевременно нейният баща е лежал в Белене, което вестниците спестяват, за да лансират образа й на „снаха на Политбюро”. Вестник „Шоу” я свърза с „Мултигруп” в няколко публикации. Няколко вестника и ТВ 7 (също на Пеевски) показваха снимка на Кунева с Илия Павлов на някакъв коктейл. Но това не беше тя. Намери се жената от снимката и каза – „Това не е Кунева, а съм аз”. Никой не й даде думата освен в. „Галерия”, добър или лош. Тоест – ставаше дума за откровена фалшификация.

Имаше още няколко откровени лъжи:

– Кунева има скъп апартамент в Брюксел  – лъжа, но дори да е вярно, не е осъдително. Така обаче се експлоатира недоволството на бедния народ към богатите. Имала златни копчета на дрехата – четиво за лумпени.

Заглавията на снимката са от три различни вестника, но по нищо не могат да се различат.

– На Кунева й плаща френска банка над 200 000 евро на месец – измислица на в. „Торнадо”. С такива измислици вестникът открито се прицелва в най-нискообразования читател-лумпен, който ще повярва на такава глупост – това е заплата за шеф на банка.

– Срещу Кунева е православната църква, защото тя е католичка. В случая католичка се представя като нещо лошо, небългарско, сектантско едва ли не. Да се чудиш защо всяка година делегации на властта начело с президент, премиер, ходят при папата да му целуват ръка, а обслужващите ги вестници пишат за католичката Кунева като за сектантка. Истината е, че родът й е от района на гр. Раковски, пловдивско, където по традиция местното население са католици – там е най-големия католически анклав в България от повече от век назад (виж тук).

– Свързаха Кунева с наркоразпространението, защото имала племенник, който е наркозависим. Вестник „Уикенд” дори описа как двама араби наркодилъри били убити пред дома й (по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР, впрочем). Като че ли това има нещо общо с нея.

– Писаха, че плаща огромни суми за пиар агенции, разполага с големи пари. Нищо такова не се видя при кампанията й. Напълно скромна, направо казано – бедна.

– Измисляха, че ходела на тайни срещи със Слави Трифонов, сякаш са заговорници, които ще свалят властта. Измисляха, че ще прави партия с Цветелина Бориславова и т. н.

Поредицата публикации обхващаха пълен спектър от измислици във всяка област, включително личен живот, придружени с папарашки снимки как ходи по улицата или как е седнала в ресторант с мъжа си. Тази пиар кампания показва дълбоко изродения български медиен пазар. Т. нар. жълти вестници не се целят в читателската аудитория, да печелят тиражи с реални клюки за известни хора, и техни снимки в реална ситуация и т. н., а основният им пазарен интерес е политически черен пиар. Тоест, обслужват силните на деня и не ги е грижа за медийна независимост и да печелят от продажби.

Но черните кампании не остават незабелязани от читателя. Вестници с подобни публикации никога няма да ги взимат насериозно (освен най-необразованата аудитория), няма да имат авторитет, подобен на английските жълти вестници, примерно. А българските им издатели имат дори претенции да са водещи фигури в журналистическата гилдия, да се изказват за професионален морал и т. н., което е комично.

Измислиците за Кунева са своеобразен връх в кампания срещу един човек, но иначе всяка седмица т. нар. жълти вестници измислят откровени лъжи за всякакви по-известни българи. На прицел са водещи от телевизията, актьори от театъра и киното. Звездите са обект на преследване от жълти вестници по цял свят. Но в България става дума за направо бедни актьори от театъра и киното, които едва свързват двата края. И те са обект на злонамерени измислици, просташки обвинения в изневери, секс в асансьора и т. н.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.