Сериали в книги – добре. А музиката?

Сериалите имат всякакви маргетингови стратегии, книги по филма, сайтове, плакати, клипове и т. н., само си нямат издаден саундтрак.

Всички актуални български сериали си имат книга – помните вероятно „Стъклен дом“ и Ваня Щерева. Кои са другите сериали: „Под прикритие“ – БНТ, „7 часа разлика“ – bTV, „Столичани в повече“ – bTV, „Етажна собственост“ – Nova TV, „Забранена любов“ – Nova TV.

Извън България сериал, който се излъчва с години, се придружава от така наречения soundtrack – т.е. музика към филма. Понякога музиката към филма става по-популярна от самия филм и се продава в милиони копия и има повече слушатели отколкото зрители. Ще дам пример с „Бодигард“, или пък с „Флашданс“. Да не говорим, че песента към „Бар Наздраве“ донесе милиони печалба на никому неизвестният тогава Гари Портноу (иначе известен кънтри композитор). Песента е:

Where Everybody Knows Your Name, ето и как звучи:

http://www.youtube.com/watch?v=FD8ljNobUys

Да се върна обаче обратно в България – тук такова явление няма. Е, имаше, преди години Стефан Вълдобрев издаде саундтрак към филм с негова музика – „Пансион за кучета“, дори издаде и музиката към хитовия „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, но те нямаха успех.

Сега обаче – с тези сериали – има музика, която звучи, докато героите пият кафе или са на купон, или пък случайно минава кола и отвътре „дъни не’кво парче“. (Виж тук как звучи например основната тема на „Столичани в повече“). Защо това го няма на диск? Едва ли е защото продуцентите не са се сетили. Ама знае ли човек.
Уди Алън и Тарантино са перфекционисти, Уди Алън дори първо подбира музиката по време на писането на сценария на филма.
Тарантино изважда от раклата на спомените невероятни парчета и ги прави хитове.  Защо у нас това не се случва? Има много причини. На първо място българинът, като чуе музиката към някой сериал, казва – „Аааа, ама това е крадено!“. Този слух обикаля страната по-бързо от новина свързана с правителството. Други пък казват – „Бахти бозата!“ (за непрекъснато повтарящата се основна тема към „Етажна собственост“ са прави, тя толкова се повтаря, че направо я намразваш).

Като звукова среда „Столичани в повече“ имат най-добра атмосфера и пресъздават абсолютно точно какво се случва днес и сега. Да вземем само циганския оркестър, когато кмет стана Лютов (Лафазанов). Подобна атмосфера имаше в бара на мола, където се събираха младите герои от „Стъклен дом“. „Под прикритие“ също има нещо подобно – в бар „Планет“, където по принцип има различна музикална среда, а във филма незнайно защо е филтрирана, дори не е загатната, или пък се чува зле.

Тук е мястото да се оплача, подобно на 90% от „глухите“ зрители от звука в нашите филми, който по принцип е уникално зле – или е ужасно тихо и вдигаш нивото, или след малко намаляваш, че поредния взрив ти спуква трилентовите високоговорители на стереото. (За звука на рекламите при прекъсването на филмите не си заслужава да се говори – идиотите от рекламите знаят защо!!!)

Впрочем, сигурен съм, че подобен продукт – cd soundtrack от филма Еди Кой Си – ще има успех у нас, особено ако е пуснат овреме, а не следварително, както нормално се случва у нас. И още един пример – спомнете си „Туийн Пикс“ на Дейвид Линч. Кеворк Кеворкян (б. р. – издателят на книгата по сериала) направи „пауза“ от една седмица, за да „пусне“ книгата и тогава въпросът, който занимаваше всички в България беше „Кой уби Лора Палмър?“ Няма да ви казвам тиражът на който беше продадена тази книга – питайте д-р Гугъл…

И все пак – сега не става дума за книга,  а за музика… Е, да, вероятно ще се появи моята стара приятелка Саня и ще каже: „Ама как, то си има авторски права, как така ще издават диск и в него ще звучи Стинг (примерно), та той е наш, ние го представляваме в България.“ И изобщо – нЕма да има диск от филм…

(Б. р. – Текстът е от профила на автора във Фейсбук)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.